Белисима и Точката май трябваше да са се обебили вече 
Хайде момичета,чакаме разкази
Хайде момичета,чакаме разкази Да разкажа как протече всичко
Сутринта отидох в 6.00ч. в Селена приеха ме , слушахме тоновете ,направиха запис ,кардиограма и ме къчиха на втория етаж в реанимацията преди секциото. Включиха ми две системи и зачаках да дойде и моя ред
Една сестра дойде и каза ТИ си хайде'' Отидох в операционната там вече беше анестезиолога д-р Георгиев седнах на масата и той ми сложи упойката в гръбнака,той ме пита как си загряват ли ми се краката изтръпват ли ми и една акушерка се навежда да ми ги премести на масата ,но..... аз им казвам няма нужда аз сама си ги местя.Д-р Георгиев сложи още една доза от упойката и пак същото ме пита ,но аз пак сама си местя краката и си ги усещам и той вика лягай тогава сама на масата 
Дойде моя доктор Ненев приготвиха го на мен ми сложиха зелените чаршафи и някой така ме ощипа за корема ,че подскочих от масата и аз като се стреснах ,че започват да ме режат на живо месо без да ме е хванала упойката изпаднах в ужас ,започнах да плача и само да им викам не ме пипайте още всичко си усещам Те взеха да ме успокояват ,че още нищо не правят само пробват дали усещам нещо ,ама аз вече така се бях уплашила ,че само си ревях .Тогава д-р Георгиев каза на едната акушерка приготви ми набор за интубация и аз веднага разбрах ,че ще ми слагат пълна упойка и за секунди после заспах Като се събудих вече ме бяха преместили в реанимация ,но много трудно излезнах от упойка не знам защото бях в по голяма дози ли какво но няколко часа след това не можех да говоря исках да си отворя очите не можех и бълнувах разни неща на глас Към 16.00 ч. дойде рехабилитаторката да ме дига от леглото ,но аз неможах да стана много ме болеше и направо с леглото ме смъкнаха доло в стаята .Донесоха бебето само за малко да го видя ,на другия ден на обед пак дойде рехабилитаторката махна ми катетъра тогава се надигнах болеше ,но не беше толкова зле очаквах болката да бъде по силна ,раздвижи ме и каза от тук нататък колкото по често ставаш толкова по добре ще се чувстваш На третия ден вече си ставах и се движех без проблем нямаше силна болка бебето беше постоянно при мен и тъй като и кърмата ми слезе изведнъж и гърдите ми се напълниха и щяха да се пръснат аз по мое желание исках и бебето да е при мен през ноща за да мога да го кърмя по често 
Та така общо взето протече моето раждане ..И искам само да кажа ,че първото си дете родих нормално ,сега второто секцио и двете раждания нямат сравнение ,от секциото не трябва да ви е страх ,дори най силната болка която е при първото раздвижване не е толкова силна колкото при часовете болка на нормалното раждане,с ръка на сърцето мога да кажа вече като преминала през двете раждания,че разбирам жените който дори по желание раждат секцио за да не ги боли 
Всичко ще мине наред.Когато легнеш на операционната си мисли само момента в който ще чуеш бебче как ще изплаче-най-красивия и вълнуващ момент в живота.Аз им говорих щуротии за да не се филмирам.Шегувахме се с екипа да ми дават цигари и кафе,да ми викат Др,Енчев за липосукция и куп простотии....но Георгиев(анестезиолога)и Дренски си ме знаят че съм хахо и не млъквам от шубе,като за финала ми сложи райски газ да замълча 
Така мина всичко много бързо и неусетно. 
