
Да е жива и здрава, да расте палава и безгрижна за радост на МАМА И ТАТИ 

и за щастливата и засмяна мама ЕЛИ, Еленце
- 
Момичета, много ми е натопорчено, отново, за кой ли път, не смея вече да се оплаквам и няма, само казвам, да знаете що ме няма от време на време. Да знаете обаче, че имам, нямам време - чета ви

Жаки, няма да ти честитя сега придобивката, ще си чакам почерпката за нея

Мари, момичетата са ти казали, аз също, но да ти кажа пак, пускай ни стиховете тук, всички ги искаме, искаме и теб

Мамче, Хейли, хайде дръжте се момичета, не се оставяйте гадорията да ви победи, нагоре и напред

Люска, веднага да изпариш тия мисли от главицата си
, няма отказване еййй Кажи бързо какво плетеш, мен сега големият син и кандидат снахата са ми поръчали едни терлички и болерце за бебе на техни приятели - ще плета няма как, ама ме хваща яд, че се радват на чуждите и не вземат мерки вече и у нас да плета
Пък мен, честно да ви кажа ме мързи Юле, нищо не казваш за крачето на Мирелка, или съм пропуснала
, да обадиш и ти какво ще плетеш, ако не е тайна. Ама кви плетачки се събрахме бря брях брях 
Фейче, вие оздравяхте ли?

Мастеркони, ти си трайкаш а, ама и аз помня за спалнята, бърже давай отчет

Зиче, какво стана с работата, нищо не каза? Щях да те питам нещо, обаче ми изхъврча

Пак се увлякох в писането
В този тъй дъждовен ден ви каня на кафенце или чайче 
Та - аз и двамата ми колеги от предишната работа сме поканени семейно на юбилей на шефа ни който се пенсионира преди няколко години - става сега на 70 и понеже много добре сме работили и сме се разбирали и много искал да се съберем така по случай този ден. Подаръка го купихме и за него няма проблем, но ме натовариха да напиша картичката с пожелание и тук вече идва големият ми проблем, защото, точно преди да се пенсионира изчезна синът му - на 19 години, тъкмо завърши първи курс студент във В.Търново и до ден днешен не е открит. Момчето го познавах и беше страхотно дете, тихо, скромно, абе много свястно и умно. Излязъл е една вечер към 20 ч. - казал на брат си, че отива да се почерпят по случай завършването на семестъра и от тогава го няма, никой нищо не знае ...
Това просто съкруши семейството му. Шефът ми стана друг човек, даже имах чувството, че се смали. Ние като колеги също много тежко изживяхме това, защото наистина бяхме един много хубав колектив и много си помагахме и в добро и в лошо и си знаехме и кътните зъби дето има един лаф. Посъветвайте ме какво пожелание да напиша, много ми е трудно, как да пожелавам щастие като знам какво му е. Той е по принцип е по затворен човек, но с нас в този момент изля душата си (много тежко беше повярвайте ми), после помоли повече да не говорим за това, а само ако той има нужда и така..... А е толкова хубав Човек.....


, немож са добра до компютъра.

Знам, че в това напрегнато време всеки е зает със задачи, притиснат от времето и въпреки всичко знаех, че тук ще получа помощ, благодаря на всички и специално на Юлето и Фейчето