150 Джетлагнати американски летни ваканции!

Миме, виж този.

Може би, защото не са ме тресли следродилни хормони, но ние даже поканихме свекърва ми да дойде първата седмица. Проблеми нямахме, даже ми се искаше да постои повече.

Мисс Нели, последният път само за рамки ходих и за тези пегс, които държат рафтовете в bookcase (мувърите изхвърлили нашите). Преди това купих Беста шкафове с врати за играчките.

Аз май казах вече, че в нашето училище белите са майнорити. В класа са 4 (едното е внос, не знам от къде) от 24, другите са индийчета и азиатчета. Учителката е млада от азиатски произход. Съседчето е било в класа и миналата година и сподели, че е много найс и МНОГО стриктна. На "много" отваряше едни големи очи.

Цоне, голям образ Софка.

Да споделя моят тест за това кой да ми помага след раждането. 
Представете си, че е рано сутрин, вие сте недоспала, а и махмурлия, в същото време в спалнята ви вие сирена. Кой от роднините ви ще ви е най-голяма помощ в този момент? При мен само мъжът ми може да се престраши да ме заговори, ако съм недоспала. Всички други бягат по тъч линията.

Много хубаво като споделяте колко е шарено при вас в училищата! Аз все още не съм видяла списък, във вторник ще има някаква сбирка и сигурно там ще разберем, но мисля че кварталът ни е доста разнообразен. Тук при мен обаче това е по-скоро изключение. Имам чувството, че има събърби, в които дайвърсити означава norwegian-american и swedish-american 

 Благодаря на всички , които се отзоваха на молбата ми!

В нашето училище около 40% от децата са азиатчета, има малко черни, латиноамериканци и индийци, може би около 40% бели от различни потекла. Шарени са класовете. Харесва ми.

Мишки, за бабата зависи от много неща, но според мен е добре ако ще идва да е след раждането. Аз бях много против, защото с майка ми сме много различни и се дрънкаме често - не исках да се подлагам на този стрес, а и исках ММ да е на първа линия заедно с мен, да усетим поравно родителството, защото иначе бащите биват леко изместени от бабите.

Представях си и аз тази идилия с бебето, за която някои от момичетата говорят, ама не би... Много желано бебе, чакано, аз подготвена, чела, гледала по-малък брат и братовчеди... Е, не ми се получи както очаквах.  Секцио, несучещо бебе, постоянно цедене на кърма и хранене по този начин, ужасни мастити с 40градуса температура, болезнена млечница, къса юздичка на езика и рязане на съответната на 3 седмици, ревящо бебе, спящо по половин час през няколко часа (и това дето новородените спяли нон-стоп ни пропусна), после колики, рефлукс, първи зъби на 4 месеца, проблемите с яденето продължават, и т.н. Това дето се надявах да спя докато бебето спи нямаше как да стане с бебе спящо по половин час... Много неща не стават точно така както си ги представяме.

Не ти го казвам да те плаша - много родители не минават през нито едно от тези неща, или само едно-две от изброените. Може да ти се падне кротко, спящо и ядящо бебе и да ви е идеално сами. Аз сега осъзнавам, че трябваше да приема предлаганата помощ. И помощта не е за бебето, а за теб. Да не си жадна и гладна (аз обикновено ядях първото си ядене за деня към 5пм като си дойдеше ММ) и да можеш да отидеш то тоалетна без бебе в ръцете. Заради секциото не ми беше разрешено да шофирам 3 седмици, но с моите мастити и другите проблеми съм карала и ходила сама с нея до болницата. Вдигане и сваляне на тежък кар сийт с бебе вътре, което ми беше забранено, и т.н. и т.н. Просто понякога наистина има нужда от още един чифт ръце. Е, справихме се, но честно казано, сега се чудим как сме оцелели...

А и друго да ти кажа - като казах на майка ми, че не искам да идва, и като и казах защо не мисля, че можем да живеем заедно, ако знаеш какви истерии, караници и сръдни последваха... тотален fall out... Толкова стрес ми причини това докато бях бременна, че си нямаш представа. Ако майка ми беше дошла след раждането и се бяхме изпокарали тогава, пак поне щях да имам помощ... А така - хем изпокарани, хем без помощ.

Но в крайна сметка ти си прецени, ти си знаеш най добре. Хубаво е все пак да си оставиш вратичка, де. 

Ох, не мога!  Сигурно е голям кеф "да връзваш панделки"! 

Zoie, ама ти говориш за ситуация изобщо без помощ, а не с помощта на съпруга вместо майка ти или свекърва ти. Аз поне нямах това предвид и не съветвам това да се прави. Моят мъж първият път си работеше от вкъщи поне до 3ти месец (или някаква комбинация от ходене на работа по 4-5 часа и доработване от вкъщи. Вторият път си беше пазил и взел накуп бащинството, отпуската, че и малко неплатен отпуск.

Аз мисля, че е страхотно ако дойде някой да се грижи за майката, да готви, да чисти, да пазарува. Обаче проблемите идват, когато това не става по една или друга причина и си става просто гости в много неподходящ момент (поне за мен). Аз например дори и майка ми да идва гледам да съм излъскала къщата от горе до долу. Ми няма как да стане бременна или веднага след раждането. После, те ако не са идвали, тепърва да им обясняваш какво и от къде купуваш, къде ти седят купичките, как се пуска пералнята и т.н. Ми то и за тях си е стрес.

на мен майка ми идва да ми помага за раждането и на двете деца раждани тук. много се дърляме, тя се сърди за почти всичко, което може човек да се сети и за това, което на никого не хрумва, че някой може да се обиди, но определено много ми помагаше - и за децата - и по-големи, и бебе, и за къщата/готвенето. за първото дете, което е раждано в бг нямах нужда от помощ, но за второто и третото определено съм и благодарна, че дойде и помогна. вие си знаете мъжете, доколко може да се разчита на тях за помощ в къщи и с децата, но аз определено съм доволна, че майка ми можа да дойде.

 вие си знаете мъжете, доколко може да се разчита на тях за помощ в къщи и с децата,


Миз, много си права за това, и това трябва да се има предвид.

Освен това, щях да пиша преди и забравих, не е нужно изборът да е само межуд бащата и бабата. В зависимост от случая може и приятели/приятелки да помогнат, или да се наеме специлно жена за случая. На мен, като на Фея, много ми помогнаха приятели, които ни носеха готвена храна, предлагаха да вземат големия син на плей дейт и от сорта.

ММ си беше в отпуск седмица, като родих голямата фръцла. За малката - три дни. Честно казано, никой не ми трябваше през повечето време. Когато се нуждаех от помощ, то търсех единствено подкрепата на мъжа ми.

Това не е защото майка ми е звяр. Напротив. Душа човек е, много я обичам и чудесно се разбираме. Просто знам колко стресиращо може да бъде присъствието на "чужд" човек в толкова ... свято време - непосредствено преди и след раждане.

Което ме подсеща за Ева... Надявам се подобрението й да продължава.

Mъжа ми завършваше като се роди детето и беше в интензивно търсене на работа. Плюс се подготвяше за изпити в два различни щата. Първите 7-8 дни изкарахме в хотел в rural Луизиана. Имахме и ежедневни посещения от БМ и чакахме 5 (безумно дълги и трудни) дни преди да може тя официално да се откаже. Втората седмица в Тексас мъжа ми ходи на целодневен клас за подготовка за изпитите. Нямаше как физически да е при мен и бебето постоянно. Подкрепата и присъствието на свекърва ми беше необходимост, за да не изпадам в ситуации с новородено сам сама в непознати места. Ако майка ми беше дочакала внуци щях да предпочета тя да е с мен. Мъжа ми винаги е помагал и подкрепял с детето, но тогава беше лудо време.

Милите ми те!  Колкото хора, толкова вселени!   

Мишки, наистина случаите като на Зоуи са по-скоро изключение, затова ти препоръчвам, като се роди бебето и установиш, че е малко ангелче  , да поканиш майка си/свекърва си на гости. На мен лично би ми било криво, а и ми е кофти и за майка ми, че не можа да ги види като новородени. От майките си сме родени, и колкото и да са лоши, им дължим туй онуй . Иначе е ясно, че можем да се оправим и сами.

Така е, много е деликатна темата.  Аз искам да я поканя на гости, но тя заяви, че ще идва да си гледа внучето.  Ок, първо внуче ще и е, ама на мен ще ми е първо дете.  Тъпото е, че ми се сърди за всяко малко нещо.  Дълга и широка, не искам да ви натоварвам, просто трябва да си намерим нашия баланс и ми е много полезно да чета и при вас как са били нещата.   

Аз затова, по соломоновски грабнах бебето преди да е навършило месец, метнахме се на самолета и - в София. Бабите си получиха дозата "новородено внуче/правнуче" в продължение на 2 седмици, след което ние си се прибрахме на спокойствие и ред.

Чиста работа.