Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

  • 115 298
  • 1 172
# 690
Напротив, разбрах те и първия път и поради тази причина ти зададох въпрос.
Контактувала съм ( и продължавам от време на време) с доста лондончани и нито един не е казал, че е останал с впечатлението, че българите са цигани.
Но, явно контактуваме с различни хора.Тези, с които аз имам контакт, познават доста българи, а на повечето, българки им поддържат домовете. И казват, че сме изключително добронамерени, чисти и отговорно хора. Защото с такова впечатление са останали. Познавам и лондончани, които са влюбени в България и имат имоти там.  И казват, че обичат да почиват в България, не защото е по-евтино, или защото има разврат по курортите, а защото хората са изключително топли и любезни.
Познавам и лондончани, които са изключително чисти.
Но, впечатление наистина се изгражда с комуникация.
Така че, позволи ми, на база наблюдение на тези хора, а не от медии и чужди приказки, да имам мнение за тях.

Адел, съпругът ми и семейството му са оттам. Изключително чисти и чистоплътни хора. Същото се отнася за приятелите ни. Джейн реално съществува. Не съм си я измислила. Засегна семейството ми и приятелите ми с генерализацията, която направи пред едно (хм, хм) четиринадесетгодишно момиче. Лондон е мегаполис - може да срещнеш изключително мръсни и нечистоплътни хора, както и ОСД чистници. Не харесвам генерализациите. Особено когато касаят мои близки.
Виж целия пост
# 691
Ами, съжалявам че си се засегнала. Но сама казваш-Лондон е мегаполис и за мен масовката е такава, каквато съм я описала. И при положение, че във всеки пост казах, че има и чисти хора и не говоря за всички англичани, ти включи близките си в другата графа, което за мен е непонятно.
Виж целия пост
# 692
Извинявам се, че повдигам стара тема. Искам да попитам какво бихте ми препоръчали за РД на 15-годишна. Най-голямото й желание е да празнува с няколко приятелки на дискотека, но доколкото знам, на 15 няма как да отидат на истинска дискотека, а и би ми било притеснително. някакви идеи? Бих искала да приключат до 23.30... Нещо алтернативно?
Виж целия пост
# 693
Също така дали наистина са толкова строги правилата в Грейт Британ или само така ми се е стрило?

Хич не знам колко са им строги правилата ,но имаме 2 близки деца в колежи там (на 16 г. в момента). Всяка събота в колежа им организират дискотечка ,че и бира им купуват самите учители и хаусмастери. Е, друго не , ама те пак се снабдяват и си допиват!  Wink Та хайде стига с тяхната непорочност   Stop
Виж целия пост
# 694
Здравейте, на 14 /почти 15/ години съм. Това ще е втората тема май, в която пиша. Стана ми много интересно и реших и аз да напиша отговор.

По въпросите:
- преспивания при приятели със или без присъствието на родител в къщата:
Още от втори клас мои приятелки са спали вкъщи или аз у тях. Тогава мама звънеше на родителите и се уговаряха, но сега вече сами вършим тази работа.спала съм в приятелка и без родител, много по-забавно е, да не кажа че с родител си е скучно. Не можеш да се отпуснеш, да си пуснеш по-силна музика/ защото имаме различни предпочитания към музикалните стилове. Те не ми натрапват техните, следователно и аз не го правя, защото би било дразнещо./  Като по-малки повече си ходехме една на друга нагости по къщите, но сега вече сякаш не е на дневен ред. Случва се по-рядко. Аз смятам, че децата се нуждаят от повече време заедно, за да си кажат всичко необходимо и да извлекат някаква емоционална удовлетвореност от даден разговор. По-възрастните по-бързо успяват да си кажат всичко.
- купони със или без алкохол:
Много обичам. Mr. Green Mr. Green И със и без алкохол, забавно ни е. Общо взето с повечето ми приятелки не ходим много често, но направим ли го говорим за легендарния купон поне три седмици след това. Пълна разбивация. Laughing Laughing Laughing И да вече почти не ходим на купони без алкохол. Нашите вероятно знаят.
- ходене по заведения, излизане до десет вечерта и по-късно:
През деня ходим по кафета. През седмицата съм малко заета, за да излизам вечер. Иначе лятото си излизам до 9-10, понякога по късно, ако е за купон, но разбира се уведомявам наште и ме вземат, когато се налага. Вчера имаше един случай изключение, в който се прибрах в 2 от рожден ден, но родителите на момичето ме закараха. Иначе за дискотеки, примерно на тийн партита до 10, после ни гонят от дискотеките в студенстски град.  Grinning Grinning
- живеене самостоятелно без родителите за по-дълги периоди от 1-2 дни:
Това не е живеене, а по скоро пребиваване. Да случвало ми се е за 3 дни. Така се наложи.
- водене по почивки на гаджето на детето и др:
Водила съм си приятели, гадже не, просто защото всичките ми връзки не са били достатъчно сериозни и не се е случвало, така че да съвпаднат с някоя почивка. Иначе не знам дали биха се навили, сигурна съм че ще искат да познават момчето много добре. По-скоро аз не бих се навила. Не обичам да смесвам семейството с гаджетата, прекалено странно и неловко би ми било. Но не се знае нищо.
Та това е.  Laughing Grinning


Не мога да спра да се смея. На 18 съм и до 16 години не знаех какво е истинска връзка.Твоето си е ходене под ръчичка,мили/а.Да знам,много се обичате за 1-2 месеца. ''Нашите вероятно знаят.' ме разби тотално.Не е нормално на 14 да се хвалиш с подобни неща наистина.
Виж целия пост
# 695
Здравейте, не знам какво да правя и да мисля, много съм притеснена, моля кажете ми как започна и как мина при вас ....този период...и аз не знам как да го нарека...точно когато детето е още дете, но физиката му вече му диктува друго...
Съсипах се от рев, не мога да си позная детето, не знам какво да правя и как да реагирам, не знам какво предстои и как ще мине...и въобще умирам от страх, аз ...направо съм обезумяла
Сина ми е на 13, в януари ще стане на 14, беше си дете до преди 2 месеца, сега изведнъж гласа му съвсем се промени, промени си тона, с който ми говори, характера, разсеян е като че не е той, днес ми се опбадиха да ме викат в училище, а са минали само две седмици от началото на учебната година...ходи като ошашавен, а иначе е безкрайно кротък и мълчалив и фин...какво му става, аз направо ...не знам...днес гледа картон нетуорк а малкия си брат, играят игри, смеят се както преди, после изведнъж усамотен с телефона или с таблета някъде по стаите....какво гледа и чете не знам, кофти ми е да му го отнема със сила и да видя, а той самия не казва, вика нищо бе мамо...с една дума хормона го е ударил и аз съм в шок...моля ви кажете как мина при вас, какво ще следва, какво още ме чака...
До сега не е излизал никъде сам никога, освен по селото ни с колелото и на един остров, на който свекърва ми го гледа лятото, там не се движат коли и няма опасност. Не ходи по приятели, понякога те идват и преспиват у нас, но рядко, защото той е по-затворен, свит, скромен, имаше си негов свят и не го интересуваше друго, аз и не го насилвах. От време на време ходеше по зелени училища и лагери, но без особен ентусиазъм. От месец е като че не е от тая планета и не е от това семейство...говоря с него, но не казва, казва, че всичко било ок като преди, само призна снощи, че имал нужда от приятелка, но всички били грозни, глупави или лигави и не можел да хареса никоя..........а до преди два месеца изобщо не искаше и да чува за момичета, разказваше колко били лигави и досадни и изобщо не искаше дори да говори с тях...
Моля ви подскажете ми подробно, който питам от познатите ми с по-големи деца никой не ми разказва подробно, всеки вика ми и при нас така беше, но мина...е как мина бе хора, аз съм като луда, все за това мисля и не мога да се успокоя, само ходя след него и се чудя какво да го правя...да го оставя ли с телефона да чете простотии или да му го взема, да го отпусна ли или да го наказвам, да му се карам ли когато нещо е забравил, пропуснал, не е свършил или сгрешил или да мълча...ами да не би пък ако мълча да му правя лоша услуга, не би ли било по-правилно да го коригирам. Говорих с мъжа ми дали не е време той да се включи и да му говори и да го пита някои неща и да му обяснява някои неща, обаче не знам...ами ако е рано за това и объркаме нещо...
И от друга страна възможно ли е да се заблуждавам и той наистина да си играе просто игри и да не гледа или чете сексуални теми и клипчета, а аз само така да си мисля....ама не, познавам го, има нещо, може да е просто вайбър с неговия приятел, но има нещо. Лошото е, че трие всичко и не мога да видя какво е правил, ама от друга страна защо ще трие историята ако няма какво да крие...
Моля ви ...кажете нещо, помогнете ми, малкото ми момченце стана голямо колкото мен с 41 номер крака....аз не съм подготвена, направо съм  Sick
Виж целия пост
# 696
Извинявам се, че повдигам стара тема. Искам да попитам какво бихте ми препоръчали за РД на 15-годишна. Най-голямото й желание е да празнува с няколко приятелки на дискотека, но доколкото знам, на 15 няма как да отидат на истинска дискотека, а и би ми било притеснително. някакви идеи? Бих искала да приключат до 23.30... Нещо алтернативно?
Щом искат, нека да е дискотека, но с възрастен придружител.И без хън-мън, така хем те получават каквото искат, хем закона е спазен, хем вие сте спокойни, че има надзор.
Всъщност, аз на тази възраст никъде не бих оставила 15-годишни без надзор от възрастен.

Yanoren , уточнявам, че само гадая.Защото, макар и да съм отгледала двама тийна, те не ми създаваха проблеми.Не и такива, които да ме побъркват.
Та, мисля, че синът ти е сменил компанията.Освен хормоните, които му "мътят" главата, около него има нови хора, които му предлагат/дават нещо ново за него, с което той не знае как да се справи.
Като например, да се е запознал с по-големи момчета от него, да се опитва да се вписва в тяхната среда и те постоянно да го притискат на теми като с колко момичета е спал/взима ли дрога някаква/защо позволява "дъртите" да го командват....
Пак казвам, нямам идея дали съм права, но по твоето описание това бе първото, което ми хрумва.
Просто промяната му е много драстична, за да се дължи само на пубертета.
Как да се справиш?
Трудно.Трябват много разговори (но в моменти, когато той е "отворен и готов" за дискусии), трябва да усещаш кога и къде да стягаш въжето, и кога и доколко да отпускаш....а това зависи единствено от детето, всяко дете дава индикации колко опън може да понесе, без да реши, че му е "тясно" и иска да избяга.
Но аз бих те посъветвала първо да се поинтересуваш, и не само от него, какви нови хора и приятели има около него.Защото му влияят зле.Той е още прекалено "слаб психически", за да успява да се справя сам с подобни "атаки".
Виж целия пост
# 697
Благодаря ти Love, това не се бях сещала. Трябва да разбера дали не контактува с някой от по-горните класове. Иначе си е в същия клас, със същите деца, без промяна са, и другия им седми клас са си същите, познава ги от 1 клас, все са си заедно.
Промяната е да, много рязка, оставихме го за 2 месеца извън Бг със свекърва ми, тя ни гледа децата спартански, всеки ден плуване, режим, разходки, помагат й...даже на състезанието накрая на сезона големия, за който питам тук излезе пръв от 10 деца. Но когато отидохме да си ги вземем след 2 месеца...той беше неузнаваем...пораснал почти с 1 глава, челюстта му се разширила, гласа още по-загрубял, стъпалата по-голями с два номера...окосмението повече...аз се стъписах като го видях...тогава си помислих, че може би мъжките хормони вече започват усилено да работят ... за миг като че ли предусетих, че трудното започва...
После когато той започна пак по старому да не се срамува от мен и да ме кара да го загащвам или да му стягам дънките в кръста /те са с едни ластици вътре с копчета, защото е много слаб и винаги са му широки/, или да ми показва какви косми му доизраснали ...между краката...се поуспокоих за момент, викам си ето, детето си е все пак още дете, но подсъзнателно си бях притеснена. И сега като влезе в училище...нещо става, наистина трябва да разбера с кой и какво си говорят, познавам му приятелите и родителите им, нямам там притеснения, но не съм се сещала за по-горните класове...въпреки, че не е от най-контактните, по-скоро от неконтактните е, но човек никога не знае....и тези поведенчески промени у дома, и това, че сега ме викат в училище, лично някаква учителка ми се обади...те контролни още не са правили за да ме викат за слаба оценка, прекалено рано е, явно ме викат за нещо, което е направил....неговия приятел беше у нас края на миналата учебна година и без да го питам нищо ми обясняваше как сина ми бил най-кроткия в класа им, какво толкова може да направи, че чак да трябва да ходя...когато на тази мадам й казах, че не мога в 2 и 30, защото съм на работа до 5, тя ми вика : "ще ви помоля да се освободите".... ooooh! вчера донесе две забележки в тетрадката за кореспонденция-че говорел в час по български и че в час по френски стоял и нищо не правел, при условие, че тя им била казала да правят не знам си какво....две за един ден... #Crazy на най-кроткия в класа.......ще се побъркам.
Сетих се и още нещо да ви питам-на тая възраст не може ли да се дава нещо за подтискане на тия хормони или поне на действието им, то сега тепърва ще му трябва здрав разум за учене, какво ще правим, до сега 6 години го учим в къщи на навици, на ред и дисциплина...сега изведнъж всичките ми усилия напразно ли ще отидат...той хвърля, зарязва си нещата, забравя ги...все едно никога на нищо не е научен...
Виж целия пост
# 698
Цитат
и това, че сега ме викат в училище, лично някаква учителка ми се обади...те контролни още не са правили за да ме викат за слаба оценка, прекалено рано е, явно ме викат за нещо, което е направил... какво толкова може да направи, че чак да трябва да ходя...когато на тази мадам й казах, че не мога в 2 и 30, защото съм на работа до 5, тя ми вика : "ще ви помоля да се освободите".... ooooh!
Не се настройвай предварително за конфронтация с нея, а я използвай за информация.Може пък точно тя да знае нещо, да е видяла нещо, станало в училище, до което ти нямаш достъп, може и тя да е забелязала драстичната промяна в сина ти и да има представа на какво се дължи.....
Скрит текст:
Когато големият ми син беше на 12-13 години, започна да бяга от последния час следобед, за да ходи в интернет зали, тогава тъкмо навлизаха, у дома нямахме още компютър.Точно една учителка ни се обади, да ни каже, преди да е натрупал много отсъствия и нещата да станат необратими.С нейна помощ успяхме да предотвратим нещата.Ние с баща му дадохме карт-бланш да ходи в зала след училище за 2-3 часа, когато няма много за учене, той обеща да не бяга повече от час, а учителката пое ангажимента да следи следващите 2-3 седмици дали той ще спази обещанието и да ни се обади, ако има проблем.
Относно забравяне, разсеяност, ще трябва да свикнеш, за съжаление.    Laughing   Всички са такива, не знам дали се дължи на хормоналната буря, но факт, и двамата ми синове, и племенничката ми , и други тийнове на познати.....няма спасение.Ще мине, но ....си трябва време и търпение от наша страна.
Аз по принцип не съм фен на лекарствени препарати, особено на хормони, ако не е 100% наложително.А във вашия случай, поне според мен, не е.Малко е рисковано да се набъркваш в хормоналното състояние на организъм, който и без това е в хормонален "ад".
Но това всеки го преценява в крайна сметка според детето си и проблемите му и непременно след лекарска консултация.
Виж целия пост
# 699
благодаря много, за конфронтация в никакъв случай, не искам да му навлека негативното й отношение, каквото и да ми каже ще се държа прилично естетствено, то и без това не знам дали изобщо ще се разбера с нея, училището не е българско, а езика ми отдавна не е на перфектно ниво, едва се разбрахме по телефона.
Въоръжила съм се с търпение, ще видим какво ще стане:)
Виж целия пост
# 700
В никакъв случай не давай на своя глава "нещо", което да потисне хормоните!!!  ooooh!
Той става МЪЖ!!! Ти какъв искаш да стане?
Аз пък мисля, че си кара пубертет. Че много се вторачваш в него. Съветът ми е първо ти да се успокоиш. А и има много хубави книги на тема "тийнейджъри". Почети.
Виж целия пост
# 701
Въпросният младеж вече има повече нужда от баща и по-малко нужда от майка.
Тъжно е, боли, но така трябва.
Ако искаш да порасне истински мъж, де. Като те гледам, май не искаш...
Виж целия пост
# 702
Какви ги бърбориш, бе жена! Как ще подтискаш на сина си физическото развитие! Щото трябвало да учи! ooooh!
И какви са тия щуротии, да ти показва какви косми има между краката!!! Shocked
Ти Едипов комплекс ли искаш да му развиеш?!
Направо се шашнах от тия излияния, ако така си говориш и със сина си, като водопад, ужасТ!

Мисля, че детето ти е много повече наред от тебе. Ама дано не го повредиш ти, че като гледам, имаш желание да си остарее при мама...
Виж целия пост
# 703
Какви ги бърбориш, бе жена! Как ще подтискаш на сина си физическото развитие! Щото трябвало да учи! ooooh!
И какви са тия щуротии, да ти показва какви косми има между краката!!! Shocked
Ти Едипов комплекс ли искаш да му развиеш?!

Направо се шашнах от тия излияния, ако така си говориш и със сина си, като водопад, ужасТ!


Направо се ужасих и отвратих едновременно! Shocked Shocked Shocked

Yanoren, нямаш грам акъл, честно ти казвам!
Как ще му подтискаш хормоните, бе, ти луда ли си??? Shocked
Виж целия пост
# 704
Госпожо, не съсипвайте детето си. То е съвсем наред, минава през най-нормалния период в съзряването. Не прави нищо нередно, пошло и лошо. Но, не знам вие каква майка сте, щом през главата ви минава мисъл да давате хапчета на детето си, с които да ограничите развитието и разтежа му. Нали сте наясно, че детето ви няма да е такова цял живот и трябва да раате. Моля ви, посетете психолог и работете с него по себе си, не по сина си. И вие имате нужда от лекарства, не той!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия