Аз също не съм мислела за рождения ден на малката
Много съм спъната в това отношение. Ей сега ще й правим детска стая, въобще нямам представа как да я направя. Имам едни размишления последно време. Невена като ходи по детската площадка й разрешавам почти всичко да бара. Гледам да не я спирам, да избягвам думата "не". Само че някои неща наистина няма как да й дам да бара. Това са примерно чужди колички, чанти, портмонета. Казвам й това не е наше и я дърпам. Мисля, че правилно постъпвам тук. Има случаи пък примерно да вземе чужда играчка, другото дете обикновено е съгласно и тя като я разгледа и я пуска и продължава да краче, но има и деца които се дърпат на една страна и си вземат играчките. Тогава просто продължава да крачи, ама я виждам как очичките й сияят като доближава играчката и детето и изведнъж тая играчка или дете ( на тях също много се радва) като изчезнат и някакъв тъжен поглед с едно недоумение, неразбиране какво се случва. Много тъпо ми става. Какво мога да й кажа или направя?
Обикновено повечето хора й се радват, особено като видят колко е малка, а как краче
Разрешавам й да бара и пясък и трева, тук не знам дали правилно постъпвам Другото което леко ме изкарва извън контрол в последно време е това, че в количката мрънка. Иска да ходи ама не може все да ходи. Дали ще мине този период, не знам.
И аз позволявам на Моника да бута почти всичко.
. И аз го започвам след има няма два месеца 

Откакто станах майка нуждата ми да получавам подаръци се задоволява 