


След като я взема от градина ме очаква пак същото (работа + тормоз), та мисля да си почина малко (то и по предписание на офтамолога, де
).



Не може да се върши друго,тя трябва да е центъра на вниманието 

- сега се връщам от ЖК ... момата е добре; върви с 4-5 дни напред; 700-730 гр. според замерванията и не спира да се движи
Пръстите на краката й са все в устата
Та така - супер сме 
. Определено съм си за антидепресанти, но удържам фронта. Нещо с работата хич не ми върви. Пробвах тотална промяна, но и така не ми хареса и се сговних напълно. Имам добро образование (мисля) и специалност, и много исках да работя по нея, но какво е положението- намирам хубава оферта, мечтаната работа, държавна институция, 32-дневен платен годишен отпуск, редовна смяна (без съботно-неделни и празнични дежурства), хората ме искат за....заплата малко по-висока от минималната
. Избора ми е частната сфера, където осигуровките са на минимум, бачкаш като изоглавен, няма събота, няма неделя, дежуриш по празници, работиш до късно и заплатата е в пъти повече. Уморих се. Просто се опитах да бъда нормален човек, на нормална работа, да мога хем да работя, хем да си гледам семейството
. А има такива положения. Ходейки и блъскайки се тук-там видях доста колеги, кой от кой по-некадърен (нали заедно сме учили в университета, та имам представа кой колко може), намърдали се на ключови позиции, със самочувствие до небето, а аз като някаква мизерница обикалям да търся работа. Нямам вуйчо владика, нямам чичо в Парламента, какво да направя???? И пак избрах това, което не ме устройва, но все пак нямам право да съм егоист- у нас ме чакат две деца и ипотечен кредит, който трябва да се плаща
. Та това е причината да не ми виждате балетните палци толкова дълго време. Не обичам да мрънкам, да се оплаквам и да занимавам хората със себе си...Знам че трябва да се радвам, че сме живи и здрави, повтарям си го непрекъснато, но не ми се получава. Важна ми е работата, с желание съм учила, с желание искам да работя.
. Елия нон-стоп пее и танцува. Ходи на латино танци в градината и на народно пеене в едно читалище. Устата не й се затваря. Действа ни всичките вкъщи и най-много батко й. Сутринта трябваше да отстъпя, след кратък спор от който трудо бих излязла победител, и да я пратя на градина с рокля, щото принцесите, видиш ли, не ходели с панталони
. И Хелоуин празнувахме, не защото аз го зачитам за празник, а защото се събраха една тайфа от 10-ина комшийски деца и не можех да обясня на моите, че намирам целия този "обичай" за супер измислен. И така нито един съседски апартамент не беше пожален. А Елия беше....принцеса
. И така...
-ки ... Знам, че е лесно да се каже: "Горе главата!" ... Трудно е да се направи ... Ей, го нова година иде ... Дано тогава нещата да тръгнат нагоре








) същото. С такова желание учих, трупах опит и нямах търпение да работя това, за което съм учила, нооо не се случи така. Все пак само егото ми пострада, времето за Диди - не. 
Даже съм убедена, че в чужбина компромисите ще са доста повече...
Пак ме очакват работа + тормоз от нея едновременно, заедно с домакинстване и задачки покрай апартамента (вече предупредихме, че до края на месеца ще се изнесем, а в момента хич не е за нанасяне положението
). 








А аз кретам след тях. 
Препоръчани теми