Вчера видях едно бебе на по-малко от месец и осъзнах какъв дълъг път сме извървели оттогава! Вики прилича по-скоро на малко момиченце, отколкото на новородено бебе - вече е с характер, смее се, заедно пеем песни(аз пея, тя приглася), играе и ипа всичко. Не мога да повярвам, че толкова бързо минаха тези 5 месеца!Като казахте, че казва "мам" - и бебка няколко пъти проплака нещо подобно, но докато я носеше друг човек - разплаква се и отчетливо казва ("мама/ама/мам"), но все още се чудя дали го свързва с мен или просто чува често "мама". Къпането и е любимото занимание - все още се къпем във ваничка и тя заема такава царствена поза и толкова обича да пляска с крак във водата, че сърце ми дава да и отнема удоволствието и да я къпя под душа- след 2-3 месеца и това ще стане.
Отскоро госпожицата е решила да ни окупира леглото - спи 3-4 часа в нейното, а като и стане по-лек съня не спира да мрънка докато не я взема при нас. И се разполага нашироко, а ние с баща и се свиваме в едната половина и сутринта ме боли всичко от лежане на 1 страна...
И Вики гледа с интерес храната, но и да гледа преди 6 месец няма да я пробва. Цял живот ще яде картофи,а само сега ще е на кърма.
Ох, как ми се иска и на мен пак да съм бременна
Откакто сме си в София, не знам вече бройката на хората, които ми пипат бебето по улиците
До нас има Пикадили, ако им кажа да направят една бутилчица пред мен и я купя веднага дали ще е ок като качество?
с такава ярост си мушка ръцете в устата, просто е чудо, според мен са зъбки, колкото и педи да казва, че скоро няма да излязат... може да не излязат скоро, но я мъчат... направо лудвам. Моля кажете вие какво правите в такива моменти?


Това разбира се е личното ми мнение
