Подсъзнанието може всичко 58 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Та да се върна към въпросното изречение:  
Според мен всеки го може, но на различни етапи от живота си и в зависимост от натрупаните опитности към момента, е, да го нарека, чувствителен по различен начин към събитията и околността и реагира спрямо нивото си на развитие в момента. Много пъти сме писали тук "да слушаме сърцето си" и това е ключето, според мен ( и не само), да нанюхваме ситуациите. Връщайки се назад във времето, в безгрижните ми младежки години, преди да понеса световните проблеми на крехките си плещи (това е шегичка, ако някой не е разбрал   ), установявам, че най гладко са се пързаляли кънките ми по житейската пътека, когато съм следвала насоките на онова тъничко гласче вътре в мен - често пъти противно на всякаква логика, но винаги със замах в действията, вяра и убеденост, че така трябва и най-вече силното усещане за хармония в онези моменти.
light power, тогава отсявах плявата и то как!!!   После се занизаха години с много "трябва" и някак си взех да пренебрегвам онова гласче, да му възразявам, да споря с него, докато в един момент то обидено ме изостави. Сега се опитвам да си възвърнем приятелските отношения ... Не е лесно в много отношения, но вярвам, че е постижимо.
Във връзка с това - много ми хареса поста на mis_val!    

Всички сме били така, а и все още сме и когато ни настигне някаква информация, която не сме готови да понесем и осмислим, тя просто за нас е кух пълнеж. Случвало ми се е да откривам книги в библиотеката си, които съм купувала преди 10-ина години водена от незнайни пориви и за които буквално съм забравила, че притежавам, останали неразлистени някъде по кашоните, но безкрайно ценни за мен в момента.   В такива моменти съм си казвала : " Що за патка ще изостави такова съкровище?!". Е да, ама патката тогава е летяла по други "висини".  
Така че Лайтче, всеки си крачи със своя ритъм и със своя си багаж от чувства и преживявания в раничката.  Важното е да не преставаме да търсим, да бъдем добри и да бъдем себе си!
  
Ооо, много благодаря на Мама Галя за филмчето! Както и на Фил за препоръчания "Животът на Пи".  

Благодаря, многоооооооооооооооо!
Днес ми е много бавен интернета,та за да се зарди старницата,която ми е нужна, чакам доста и май само ще почета малко и после ще видя,следобед с бързият интернет какво мога да прочета в повече.
Аз започнах да правя ТЕС на мъжа ми и като че ли виждам ризултати. Не споделям с никого, освен тук, някак си за да не наруша енергията, кяото усещам. Интересното е,че откакто започнах, първият път се събудих в 5 часа сутринта и реших, да пробвам в този тих и спокоен момент за първи път се събуждам  всяка сутрин в 5 часа и за около 10 минути се занимавам с прилагането на техниката. Малко ме беше страх отначало, да не навредя, но после, когато мъж ми се събуди и каза,че се чувства добре, реших, че съм на прав път. Резултати има, но той ма все още е доста изплашен и сега искам да видя какво мога да направя в тази насока.
Отново много много ви благодаря за отзивчивостта и подкрепата. Така не се чувствам вече толкова сама  

danilu, доколкото съм запозната с ТЕС вярата в метода не е от голямо значение, но е нужно да си последователен, така че продължавай, а и щом чувстваш, че помагаш и виждаш, че е така, просто ... продължавай!    Ние отдалече ще помагаме мисловно и ще чакаме да споделяш положителните промени в здравословното състояние на съпруга ти.   

Момичета, привет от мен. Принципно съм пестелива душица, имам си закътани пари, не правя необмислени покупки /особено пък за техника/, но напоследък ме сърбят пръстите за електронна книга и не знам как ще се удържа до 30-ти септември. Събра ми се и ремонт на фотоапарат, такса за явяване на изпит и ако покрия и трите фронта, закътаните ми парички от фонд *И аз съм човек* заминават. За капак изпуснах нарастващата луна. Пусках тото, обаче джакпотът за двете тегления падна, без да спечеля нищо.
Има ли друг ритуал, за който да не се налага да чакам до събота и следващата нарастваща луна, с който да помоля вселената да бъде благосклонна?

kalpazankata, този месец нарастваща Луна, т.е. 1-ва четвърт на Луната настъпва утре, 12 септември в 20:09:36ч. А следващата седмица настъпва Пълнолуние........и тогава се правят страхотни ритуали!  
Нищо не си изпуснала!  

nikolinanik, мерси.   Явно съм оплела фазите, защото ги гледам оттук http://dalivali.bg/?type=daily и правя списък в дните, когато е отбелязано *нарастваща луна*.  


За Пълнолунието също ще имам предвид да пиша желания, вече попрочетох как става.  

  Успех!   

Благодаря   

И аз благодаря за "Животът на Пи". Напълни ми душата.
Имам смътен спомен, че в тази тема някой препоръча "Японският любовник". Е, намерих я случайно на рафта на старото бабино легло и я изчетох. Благодаря!
Всичко с времето си.
Подарявам и любима песен.
http://www.youtube.com/watch?v=orDR4JA91F4

MAMA GALQ Благодаря ти,че го сподели  Много ми хареса

danilu, доколкото съм изчела разни работи за ТЕС и каквото съм пробвала и всичко заедно компилирано - не може (няма данни) да навреди. Така че щом ти се струва добре, значи е добре.

verano azul, много си права за интуицията. Вродена ни е, а я потискаме. И аз съм си правила равносметка, как като по-малка съм взимала (понякога на пръв поглед импулсивни и нелогични) решения, които са се оказвали абсолютно правилни. А в последно време спях да слушам ли, да чувам ли  Времето почва да ни притиска сякаш... Сещам се за разни неща, които съм чела за развитие за интуицията (не съм пробвала и прилагала), а може би трябва просто да се върнем към по-безгрижното си съществуване, в смисъл когато не сме приемали всяка касова бележка вътрешно, нали (преувеличавам, ама има и такива хора и случаи, както сме виждали). Мисълта ми е, че може би се освобождава тоя "дух" с по-неангажирано съзнание, а хората с възрастта и живота волю-неволю си го ангажират. Тъй.
Бяха ми полезни разсъжденията ти, за да си поразсъждавам и аз   

Няма да цитирам целия пост, но какво да кажа... освен, че съм напълно съгласна с теб. Уж щеше да е спорно... Мога само да допълня, че понякога за отсяването е нужно човек дори да се гмурне в нещо, което няма да му донесе тези позитиви, които е очаквал. Ще го опознае, ще му влезе отвътре и ще го раздроби, за да вземе само това, което му е от полза или напълно ще зачеркне. Но най-важното е наистина това - да слушаш своя глас, дори понякога да не знаеш как, какво и кога, просто вървиш и следваш нишката, която ти е подсказана. От години се водя единствено и само по интуицията си, гарантирано тя никога няма да ни предаде.

Какво правят обаче тези хора, които твърдят, че нямат интуиция или се опитват да я открият в себе си, твърдейки, че не я познават и им е трудно да я чуят? Има много такива.
 
Ако трябва да доуточня за това, че не всеки умее да се спира на "истинското", отново ще те подкрепя, че е на различни етапи, но също така ще го доразвия, като кажа, че те обикновено не го търсят и не изпитват същата потребност - ще им свърши работа най-общо казано всякаква подпиралка и инструмент. Пак е на периоди, да, но като цяло си важи при мнозина за голяма част от живота. В крайна сметка всеки прави своя избор.

Благодаря за подкрепата   Продължавам и се чувствам все по-сигурна в резултата!
Днес изхвърлихме от употреба и едно съдоразширяващо лекарство, което уж трябва да е в помощ на пациента( в случая мъж ми), а всъщност със страшно много странични отрицателни ефекти- кръговъртеж, отпадналост, депресия, слабост, повдигане и др.подобни Това е третото, което заминава в коша  По-нататък ще докладвам за резултати.
 Изпращам енергия на всички, които са в лек спад от такава

MAMA GALQ благодаря и от мен, приятен филм! Някои от нещата, които разпознах в него са от китайската традиционна медицина и бойните изкуства Таи-Чи и Багуа. Преди години доста се интересувах, а и се уверих в част от възможностите на китайската медицина - една китайка само за един сеанс ми помогна много, изненадващо и невероятно.

В хода на част от разговорите ми попада това за интуицията. http://www.obekti.bg/chovek/9347 Не е много подробно и съдържателно, но ме подсети за забравени неща.
Впрочем още нещо - много често, когато нещо не изглежда никак логично, а пък вътрешно знам, че това е пътят, именно това се оказва правилно решение Ако това е някакъв ориентир. Проблемът е, че често човек иска да си "върже гащите" и затова не се вслушва, а търси да оправдава нещата с разум. И като не се получи това оправдаване, взима логичното решение. Тук май разширявам разговора.

danilu, стискам палци да продължавате напред, звучиш доста бодро напоследък 

А след малко ще си пусна и филмчето от Мама Галя