Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 222
- Публикувана: 9 авг. 2013, 18:30 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2013, 22:33 ч.
# 360
12 авг. 2013, 18:23 ч.
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
Виж целия пост
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
# 361
12 авг. 2013, 18:26 ч.
Д: "Мустафа! Къде ги намери?"
М: "Бяха катастрофирали."
С: "Да го прегледам да видя всичко ли е наред."
М: "Докторът в линейката го прегледа. Нищо му няма, слава богу."
Хатун: "Мустафа, Харун как е?"
М: "Харун.... Моите съболезнования!"
М: "Нарин как е?"
Ф: "Как да бъде? Съкрушена е."
М: "Ако имате нужда от нещо, ми се обадете. Не викайте доктора. Да не идва тук."
Да ви попитам за мнение... защо според вас Нарин не благодари на Мустафа, (имам предвид сцената на гифчето горе) нито даже го погледна (изключение мига когато той съобщи, че мъжът й е починал)?
Аурелия
колко си наблюдателна!
Явно пак трябва да си пусна епизода, защото въпросът ти е много интересен,
но да ме убиеш, не мога да ти отговоря. Може би просто го приема като даденост...
Точно така! Не бях се сетила за това. Благодаря ти!
Всички добрини на Мустафа са даденост и затова не се забелязват.
Виж целия пост
Д: "Мустафа! Къде ги намери?"
М: "Бяха катастрофирали."
С: "Да го прегледам да видя всичко ли е наред."
М: "Докторът в линейката го прегледа. Нищо му няма, слава богу."
Хатун: "Мустафа, Харун как е?"
М: "Харун.... Моите съболезнования!"
М: "Нарин как е?"
Ф: "Как да бъде? Съкрушена е."
М: "Ако имате нужда от нещо, ми се обадете. Не викайте доктора. Да не идва тук."
Аурелия
колко си наблюдателна!Явно пак трябва да си пусна епизода, защото въпросът ти е много интересен,
но да ме убиеш, не мога да ти отговоря. Може би просто го приема като даденост...
Точно така! Не бях се сетила за това. Благодаря ти! Всички добрини на Мустафа са даденост и затова не се забелязват.
# 362
12 авг. 2013, 18:39 ч.
Един прекрасен Керим. Гифчето е от Engin Akyürek Mimiklerin Efendisi.
Виж целия пост
Един прекрасен Керим. Гифчето е от Engin Akyürek Mimiklerin Efendisi.
# 363
12 авг. 2013, 18:45 ч.
Красив - и Мукадес го отбеляза. Приготвяха се за сватбата на Мерием и Кадир.
Виж целия пост
Красив - и Мукадес го отбеляза. Приготвяха се за сватбата на Мерием и Кадир.
# 364
12 авг. 2013, 18:53 ч.
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
И с тебе съм съгласна, даже си го украсявам... 
Защото Нарин (подсъзнателно) е гузна, че лъже относно Атеш, и... "няма очи" да се държи нормално в присъствието на баща му. И това, че не му каза до края, за мен меше ужасно. ОК, не обича баща му, но детето не е предмет, който скриваш в дъното на някой шкаф и .... си живееш щастливо с втория му баща. Така не става. Ако си почтен, трябва да кажеш истината.
Виж целия пост
Скрит текст:
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
Защото Нарин (подсъзнателно) е гузна, че лъже относно Атеш, и... "няма очи" да се държи нормално в присъствието на баща му. И това, че не му каза до края, за мен меше ужасно. ОК, не обича баща му, но детето не е предмет, който скриваш в дъното на някой шкаф и .... си живееш щастливо с втория му баща. Така не става. Ако си почтен, трябва да кажеш истината.
# 365
12 авг. 2013, 19:04 ч.
Аз помня момента когато Нарин разбра, че е бременна. Още тогава тя знаеше, че детето е от Мустафа.
Помня също какво беше "решила" за това дете.
Съдбата обаче и "даде" своя знак.
Смъртта избра баща и - вместо нероденото дете.
Помня също, че Нарин пожела да си "отиде" от този свят, заедно с това дете / дали подозираше, дали знаеше, че е бременна? /. Съдбата отново се намеси чрез Д-р Сердар, който я спаси.
Останах с впечатлението, че Нарин имаше някакви "колебания" относно детето след раждането му.
Отвличането на Атеш от Харун - това я отрезви. Проработи майчиният инстинкт.
Това, че Мустафа спаси собственото си дете беше повикът на кръвта. Бащата е на точното място и в точното време за да "защити" детето си.
А това, че Нарин не го погледна когато и поднесе най-скъпото нещо на света, не му благодари въобще - за мен лично се обяснява с ненавистта и към Мустафа.
Виж целия пост
Да ви попитам за мнение... защо според вас Нарин не благодари на Мустафа, (имам предвид сцената на гифчето горе) нито даже го погледна (изключение мига когато той съобщи, че мъжът й е починал)?
Аз помня момента когато Нарин разбра, че е бременна. Още тогава тя знаеше, че детето е от Мустафа.
Помня също какво беше "решила" за това дете.
Съдбата обаче и "даде" своя знак.
Смъртта избра баща и - вместо нероденото дете.
Помня също, че Нарин пожела да си "отиде" от този свят, заедно с това дете / дали подозираше, дали знаеше, че е бременна? /. Съдбата отново се намеси чрез Д-р Сердар, който я спаси.
Останах с впечатлението, че Нарин имаше някакви "колебания" относно детето след раждането му.
Отвличането на Атеш от Харун - това я отрезви. Проработи майчиният инстинкт.
Това, че Мустафа спаси собственото си дете беше повикът на кръвта. Бащата е на точното място и в точното време за да "защити" детето си.
А това, че Нарин не го погледна когато и поднесе най-скъпото нещо на света, не му благодари въобще - за мен лично се обяснява с ненавистта и към Мустафа.
# 367
12 авг. 2013, 19:18 ч.
Аз помня момента когато Нарин разбра, че е бременна. Още тогава тя знаеше, че детето е от Мустафа.
Помня също какво беше "решила" за това дете.
Съдбата обаче и "даде" своя знак.
Смъртта избра баща и - вместо нероденото дете.
Помня също, че Нарин пожела да си "отиде" от този свят, заедно с това дете / дали подозираше, дали знаеше, че е бременна? /. Съдбата отново се намеси чрез Д-р Сердар, който я спаси.
Останах с впечатлението, че Нарин имаше някакви "колебания" относно детето след раждането му.
Отвличането на Атеш от Харун - това я отрезви. Проработи майчиният инстинкт.
Това, че Мустафа спаси собственото си дете беше повикът на кръвта. Бащата е на точното място и в точното време за да "защити" детето си.
А това, че Нарин не го погледна когато и поднесе най-скъпото нещо на света, не му благодари въобще - за мен лично се обяснява с ненавистта и към Мустафа.
Благодаря, Марта!
Да, ненавистта, едно от най-силните чувства... Но как мислиш, в смисъл, че продължението на историята е донякъде по наше усмотрение... Нарин би ли отстъпила, предвид последния разговор между нея и Мустафа, би ли му дала шанс да участва в живота на Атеш или ако имаше начин, би ги разделила завинаги?
Виж целия пост
Да ви попитам за мнение... защо според вас Нарин не благодари на Мустафа, (имам предвид сцената на гифчето горе) нито даже го погледна (изключение мига когато той съобщи, че мъжът й е починал)?
Аз помня момента когато Нарин разбра, че е бременна. Още тогава тя знаеше, че детето е от Мустафа.
Помня също какво беше "решила" за това дете.
Съдбата обаче и "даде" своя знак.
Смъртта избра баща и - вместо нероденото дете.
Помня също, че Нарин пожела да си "отиде" от този свят, заедно с това дете / дали подозираше, дали знаеше, че е бременна? /. Съдбата отново се намеси чрез Д-р Сердар, който я спаси.
Останах с впечатлението, че Нарин имаше някакви "колебания" относно детето след раждането му.
Отвличането на Атеш от Харун - това я отрезви. Проработи майчиният инстинкт.
Това, че Мустафа спаси собственото си дете беше повикът на кръвта. Бащата е на точното място и в точното време за да "защити" детето си.
А това, че Нарин не го погледна когато и поднесе най-скъпото нещо на света, не му благодари въобще - за мен лично се обяснява с ненавистта и към Мустафа.
Да, ненавистта, едно от най-силните чувства... Но как мислиш, в смисъл, че продължението на историята е донякъде по наше усмотрение... Нарин би ли отстъпила, предвид последния разговор между нея и Мустафа, би ли му дала шанс да участва в живота на Атеш или ако имаше начин, би ги разделила завинаги?
# 368
12 авг. 2013, 19:21 ч.
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
И с тебе съм съгласна, даже си го украсявам...
Защото Нарин (подсъзнателно) е гузна, че лъже относно Атеш, и... "няма очи" да се държи нормално в присъствието на баща му. И това, че не му каза до края, за мен меше ужасно. ОК, не обича баща му, но детето не е предмет, който скриваш в дъното на някой шкаф и .... си живееш щастливо с втория му баща. Така не става. Ако си почтен, трябва да кажеш истината.
Спомням си, че Хатун каза на Нарин: "Докога ще криеш. Колкото расте Атеш прилича все повече и повече на Мустафа". Ама Нарин - "инат", така я наричаше често и Мустафа. Какво щеше да прави, ако обстоятелствата не се промениха със смъртта на Сердар. Те и двамата живееха щастливо с тази тайна. Дали Сердар щеше да крие и той до момента в който приключи работата си там. Щяха да заминат и с тайната. Сценарий....
Виж целия пост
Любов, Аулелия, в отговор на въпросчето ви. Според мен Нарин знае, че Атеш е син на Мустафа. Той изпълни дълга си - върна и сина незнаеки, че спаси собствения си син. Вероятно Нарин разбра, че Мустафа е нейна съдба. Тайната я кара да има такова поведение. А аз все си мисля - права ли беше да не му каже. Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин. Тя не му каза, други направиха това.
Защото Нарин (подсъзнателно) е гузна, че лъже относно Атеш, и... "няма очи" да се държи нормално в присъствието на баща му. И това, че не му каза до края, за мен меше ужасно. ОК, не обича баща му, но детето не е предмет, който скриваш в дъното на някой шкаф и .... си живееш щастливо с втория му баща. Така не става. Ако си почтен, трябва да кажеш истината.
Спомням си, че Хатун каза на Нарин: "Докога ще криеш. Колкото расте Атеш прилича все повече и повече на Мустафа". Ама Нарин - "инат", така я наричаше често и Мустафа. Какво щеше да прави, ако обстоятелствата не се промениха със смъртта на Сердар. Те и двамата живееха щастливо с тази тайна. Дали Сердар щеше да крие и той до момента в който приключи работата си там. Щяха да заминат и с тайната. Сценарий....
# 369
12 авг. 2013, 19:22 ч.
Такааа, дойдохме си на думата..........дайте да разкъсаме Нарин.
На Мустафа прощавате всичко, на Нарин не можете?
В сериала никъде не се казва, че Нарин ненавижда Мустафа. Напротив, подчертава се, че тя го обича като брат и се грижи да опази душата му.
Колкото до детето, тя няма задължения към мъжете, които я изнасилиха, нито към Харун, нито към Мустафа. Тя го каза на моста : "Това дете е мое!"
Аз също се питам за някои моменти от поведението на Нарин, не само когато Мустафа й донесе детето, но и когато след моминската вечер й каза: "Сакън! Не умирай преди мен!"
Но нека когато разсъждаваме и търсим причините, да не отричаме и обвиняваме, да се опитаме да разберем.
Виж целия пост
Цитат
Въпреки, че знаем какво следва - това не мога да простя на Нарин.
Цитат
Защото Нарин (подсъзнателно) е гузна, че лъже относно Атеш, и... "няма очи" да се държи нормално в присъствието на баща му. И това, че не му каза до края, за мен меше ужасно.
Цитат
А това, че Нарин не го погледна когато и поднесе най-скъпото нещо на света, не му благодари въобще - за мен лично се обяснява с ненавистта и към Мустафа.
Такааа, дойдохме си на думата..........дайте да разкъсаме Нарин.
На Мустафа прощавате всичко, на Нарин не можете?
В сериала никъде не се казва, че Нарин ненавижда Мустафа. Напротив, подчертава се, че тя го обича като брат и се грижи да опази душата му.
Колкото до детето, тя няма задължения към мъжете, които я изнасилиха, нито към Харун, нито към Мустафа. Тя го каза на моста : "Това дете е мое!"
Аз също се питам за някои моменти от поведението на Нарин, не само когато Мустафа й донесе детето, но и когато след моминската вечер й каза: "Сакън! Не умирай преди мен!"
Но нека когато разсъждаваме и търсим причините, да не отричаме и обвиняваме, да се опитаме да разберем.
# 370
12 авг. 2013, 19:23 ч.
Сега като се замисля, ако Сердар не бе загинал, Нарин щеше да си живее с него, без да каже на Мустафа за детето – нещо крайно непочтено. Атеш щеше да вика „татко” на чужд човек, при жив баща. За всеки родител е потрес и шок да разбере, че детето му обича повече чужд човек. Но Булут прости на Нарин дори тази несправедливост. И отново си пролича колко голямо сърце носи този човек…
Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
Виж целия пост
Сега като се замисля, ако Сердар не бе загинал, Нарин щеше да си живее с него, без да каже на Мустафа за детето – нещо крайно непочтено. Атеш щеше да вика „татко” на чужд човек, при жив баща. За всеки родител е потрес и шок да разбере, че детето му обича повече чужд човек. Но Булут прости на Нарин дори тази несправедливост. И отново си пролича колко голямо сърце носи този човек…
Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
# 371
12 авг. 2013, 19:34 ч.
Валентина, не смятах да ти отговарям предвид тона, който размахваш, но ще попитам така...
Ако Нарин няма задължения към Мустафа, няма ли задължения към Атеш?
С едно зло, поправя ли се друго зло?
Виж целия пост
Такааа, дойдохме си на думата..........дайте да разкъсаме Нарин.
На Мустафа прощавате всичко, на Нарин не можете?
В сериала никъде не се казва, че Нарин ненавижда Мустафа. Напротив, подчертава се, че тя го обича като брат и се грижи да опази душата му.
Колкото до детето, тя няма задължения към мъжете, които я изнасилиха, нито към Харун, нито към Мустафа. Тя го каза на моста : "Това дете е мое!"
Аз също се питам за някои моменти от поведението на Нарин, не само когато Мустафа й донесе детето, но и когато след моминската вечер й каза: "Сакън! Не умирай преди мен!"
Но нека когато разсъждаваме и търсим причините, да не отричаме и обвиняваме, да се опитаме да разберем.
На Мустафа прощавате всичко, на Нарин не можете?
В сериала никъде не се казва, че Нарин ненавижда Мустафа. Напротив, подчертава се, че тя го обича като брат и се грижи да опази душата му.
Колкото до детето, тя няма задължения към мъжете, които я изнасилиха, нито към Харун, нито към Мустафа. Тя го каза на моста : "Това дете е мое!"
Аз също се питам за някои моменти от поведението на Нарин, не само когато Мустафа й донесе детето, но и когато след моминската вечер й каза: "Сакън! Не умирай преди мен!"
Но нека когато разсъждаваме и търсим причините, да не отричаме и обвиняваме, да се опитаме да разберем.
Валентина, не смятах да ти отговарям предвид тона, който размахваш, но ще попитам така...
Ако Нарин няма задължения към Мустафа, няма ли задължения към Атеш?
С едно зло, поправя ли се друго зло?
# 372
12 авг. 2013, 19:38 ч.
Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
За кой филм говориш? Мисля, че обсъждаме АБО...
Виж целия пост
Скрит текст:
Сега като се замисля, ако Сердар не бе загинал, Нарин щеше да си живее с него, без да каже на Мустафа за детето – нещо крайно непочтено. Атеш щеше да вика „татко” на чужд човек, при жив баща. За всеки родител е потрес и шок да разбере, че детето му обича повече чужд човек. Но Булут прости на Нарин дори тази несправедливост. И отново си пролича колко голямо сърце носи този човек… Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
За кой филм говориш? Мисля, че обсъждаме АБО...
# 373
12 авг. 2013, 19:43 ч.
Ще потърся назад в преговорите и другите ти разсъждения...
Благодаря, Loveofmine, мога да те чета всеки ден, толкова ми е интересно.
Виж целия пост
Сега като се замисля, ако Сердар не бе загинал, Нарин щеше да си живее с него, без да каже на Мустафа за детето – нещо крайно непочтено. Атеш щеше да вика „татко” на чужд човек, при жив баща. За всеки родител е потрес и шок да разбере, че детето му обича повече чужд човек. Но Булут прости на Нарин дори тази несправедливост. И отново си пролича колко голямо сърце носи този човек…
Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
Аз не бих нарекла отношението на Нарин към Мустафа „ненавист” – тя просто не го обичаше, но каквито и решения да е взела сама, Мустафа винаги се намесваше и я улесняваше. Накрая тя прие да живеят в своего рода конкубинат – Мустафа доволен, че има син, Нарин няма нищо против да я обгрижват, а на Асие, горката, ако не й харесва – прав й път…
Благодаря, Loveofmine, мога да те чета всеки ден, толкова ми е интересно.
# 374
12 авг. 2013, 19:45 ч.
Колкото и да се промени Нарин, колкото и да е лице и носителка на "новата жена" в най-дълбокото кътче на същността си тя е дъщеря на земята на Мустафа Булут / земята на " мъжът-господар" /.
Колкото и да може да управлява сама живота си и да бъде свободна и независима - тя е жената родила син / който веднага ще бъде признат официално за такъв / на "мъжът-господар"
Тя е майка и като такава - трябва да изпълни дългът си - всички решения относно първородният син да бъдат "съвместни" с бащата.
Тя е участник в традиционното семейство / майка-баща-дете/, но само до там.
Виж целия пост
Благодаря, Марта!
Да, ненавистта, едно от най-силните чувства... Но как мислиш, в смисъл, че продължението на историята е донякъде по наше усмотрение... Нарин би ли отстъпила, предвид последния разговор между нея и Мустафа, би ли му дала шанс да участва в живота на Атеш или ако имаше начин, би ги разделила завинаги?
Да, ненавистта, едно от най-силните чувства... Но как мислиш, в смисъл, че продължението на историята е донякъде по наше усмотрение... Нарин би ли отстъпила, предвид последния разговор между нея и Мустафа, би ли му дала шанс да участва в живота на Атеш или ако имаше начин, би ги разделила завинаги?
Колкото и да се промени Нарин, колкото и да е лице и носителка на "новата жена" в най-дълбокото кътче на същността си тя е дъщеря на земята на Мустафа Булут / земята на " мъжът-господар" /.
Колкото и да може да управлява сама живота си и да бъде свободна и независима - тя е жената родила син / който веднага ще бъде признат официално за такъв / на "мъжът-господар"
Тя е майка и като такава - трябва да изпълни дългът си - всички решения относно първородният син да бъдат "съвместни" с бащата.
Тя е участник в традиционното семейство / майка-баща-дете/, но само до там.