Външният вид може и да се понаучи, да - как да тренираш, как да се обличаш, гримираш... Но вътрешното излъчване и онова... как го наричахте "да се обичаш" и да привличаш, не се учи.
Що за глупости? Не можеш да се обичаш когато никой не те обича. Това е психично заболяване.
И абсолютно няма как да привличаш ако изглеждаш като крокодилка.
Да, има вярно и в това. Нещата са постоянно двупосочни - ако има кой да те обича буквално разцъфваш, очите засияват и животът е по-хубав. Но ако планината не отива при Мохамед, то Мохамед е на ход, ако не да отиде, то поне да тръгне към планината - може да се постарае за себе си, да остави инстинктите му да го поведат. Основният инстинкт е за самосъхранение, включително дори никой да не те харесва, то няма да се оставиш да умреш от самосъжаление като се завреш сам в тъмната кула и хвърлиш ключа в рова с крокодилите. Винаги съм се удивлявала как ужким душевно примитивни хора, все пак поддържат някакво положително отношение към себе си, колкото и окаяни да изглеждат отстрани.