Слънце , пясък , море ФЕВРУАРчето памперс на плажа пече !

Илиана,да, с глутен са сухарите които давам- на Пападополус, но преди тях захраних с овесена каша.
 За спането при свекървата... не ми се е налагало, а и бабите не ме натискат, живеем отделно и не ме занимават:)
През лятото ходихме с мъжа ми за 3  дни до гръцко и я оставихме при наште...ми то бяхме, като в затвор-  брояхме дните, така че засега никакви раздели, дори за нощ

      Мноого тихичко се изнезох от спалнята и оставих татко и щерка да спят, а аз да си свърша любимото занимание.
 Честита месечинка, Никита, тортата е прекрасна.Благодаря и аз така ще направя чушката и ще пробваме  
 Стелико, за спането при баби съм за, но само ако сте наблизо, както е в моя случай, а ако не, чак като порасне. А и най-важното е на детето да му харесва и да му понася, но съм против бабешкото разглезване на внуци и тичането при бабата за щяло и нещяло, предпочитам да се справяме сами, доколкото можем. А на свекито като че ли й нямам доверие.
Вили,, ние все още ревем от непознати и то истерично, всмисъл ,като идем на лекар или да я теглят например, или някой да иска да я подържи..Забелязах, обаче, че има значение и как похождат хората към нея, ако й се лигавят и усмихват, и тя може да отвърне с една усмивчица, но това е...Дзверче, дано се поотпусне занапред,да свикне и с други, не само мама и тати.
Купих мрежичка за плодчета, ще пробваме тази вечер за десерт.

 
Не мога да ви смогна на писането! Като попрочета, ще се включа ...

Вили забелязвам и при нас промяна в поведението към други хора. От около 2 седмици, когато я приближи друг човек, който тя не е запомнила, дори и преди да я е държал на ръце сега започва да реве неинстово и търси с поглед мен или баща си. Миналата неделя ходихме на гости у една приятелка. Беше се приготвила жената-салати, ракии, печени крилца.... и познайте - Анна НЕ СПРЯ ДА РЕВЕ   направо беше неутешима. Стояхме 2 часа и си тръгнахме. Не знам какво и става, преди сме я разнасяли насам-натам по гости, заспива на хората по леглата, хили се на всеки, гушкаше се при всеки, а сега  преди два дни идва приятелка у нас, ние сме на терасата с беба и влизам вътре да направя кафенце за 5 минути, че като наду гайдата и не млъкна докато не се появих Как ще я караме така, нямам си и идея. Иначе, като сме навън в количката стоим и въртим главата във всички посоки, оглеждаме хората, но само да не ни приближават и да ни вземат. Дано да е само период, а не за постоянно

ilianad Веси не иска да стои в никой вече втори месец.Както си е весела и спокойна като я вземе някой след по-малко от пет минути почва да го бута,мрънка и ако не се появя да я взема така почва да плаче......все едно нещо я боли.А си е тежичка и много ми се искаше някой да ме смени и да я подържи.Сега ми е по-лесно,защото спокойно си седи седнала и няма нужда да я пипат,така успявам да я оставя на баща и да свърша нещо.Иначе много обича хората,стига да не и нарушават личното пространство  По-голямата ми дъщеря не е така.Тя е много нежна и гушлива.Вече почнах да приемам,че Веси ще е съвсем различна от кака си.

За оставянето при бабите,нямам нищо против,ако искаме да излезем с приятели,но за сега нямам тази необходимост пък и възможност  .Може би зимата като си останем повече време в къщи ще ми се иска да отида някъде и ще я оставя на майка.

Мами аз само минавам да ви пожелая лека нощ без нощно ставане и люляне.

Здравейте момичета  !
Бъни как изкарахте вечерта? Успяхте ли да се наспите днес? А Габи правила ли е нощно шоу на баба  . Справили ли са се двечките?
Иначе за оставянето на детенцето при баба и дядо - ако е в случая на Бъни, напълно съм съгласна. Под един покрив са и детенцето си е свикнало с баба си. А и наистина ако стане вече голям рев, мама бързо ще си прибере малкото дзверче при нея и да си се оправя сама  . Аз честно, вече се замислям дали да не направя същото нещо, само че и ние да отидем при майка ми. Те ще са в съседната стая, пък ние да си поспим. Даже днес майка ми ми предложи да отидем някоя събота и да си починем, а дребният да спи при тях. Обмислям още.
Оооо като гледам не сме само ние с характер, когато ни наближат за гушкане  . Същата работа сме и ние. Обяснявам си го, че в първият момент щом някой му изскочи пред погледа с някакво лигавене и протриване на ръцете да го взима, който и да било, той се стряска и не иска да ходи никъде. Гушка се в мен да не го пускам и ако го вземат веднага започва рев. Ако се подходи по друг начин - спокойно и без да го насилват на минутата да го взимат, може да мине номера. Така де, разбирам ги децата. Какви са тези работи - някакви страшни хора, непознати, да ги взимат  . Аз предпочитам да е така, честно да ви кажа. Нека да си има едно на ум и да не бърза да ходи при чужди хора.

Добро утро, момичета!Да ви почерпя-днес Раличка прави 7 месеца /не знам как да кача друга картинка/Приемете ме в отбора на неспящите.Снощи беше ужас-като се започна от 20часа та до 5 часа..Ако имаме още една такава нощ ще се науча да качвам снимки с торти .
Вили и ние започнахме да проявяваме характер.Избира си кой да я държи-обикновено хора, които всеки ден и се радват-даже в сестра ми реве /със сестра ми се виждаме веднъж седмично/Иначе с хората, които е свикнала и й се радват много ги харесва.
Бъни,нормално е като си изморена близки да ти помогнат за бебока.Бебето има нужда от отпочинала майка.Ти оставяш при близък човек бебето и то е свикнало с него и добре се чувства/ох ама го написах-още ми се спи/Абе с една дума остави бебока и си почини.
Ние още не можем да седим стабилно-при вас как е?
Хубав ден!

Да ти е жива и здрава Раличка,много да ви радва и забавлява!

Днес и Веси става на седем месеца   

От скоро казва ма-ма и това ме разтапя

Честити месечинки на всички.
Аз в последно време само ви чета, не намирам спокойствие да пиша като вдички вас. И това време ще мине

Здравейте мамчета 

Честита месечинка на всички прекрасни бебчета      

За спането при бабите - нашата кокона от началото на лятото я пращаме при баба й всеки петък и си я прибираме в неделя. Хем тя да свиква, хем и бабата също  Свеки се справя много добре - нямам никакви забележки. То и да не се справя няма как да разбера де, но като цяло каквото й дам, като указания го спазва много стриктно жената. Баткото го пращаме при другата баба и така си имаме по 2 свободни дни в седмицата с ММ.

За непознатите - и Габи плаче, като я закача някой, когото не познава. Даже и при моите роднини да я заведа пак плаче и не дава да я гушкат, но това най-вероятно е, защото рядко я водя там 

За обличането - вкъщи е с боди с къс ръкав, тъничка блузка с дълъг ръкав, ританки и чорапки. Обаче навън все се чудя как да я обличам. Ако й сложа чорапогащник под панталонките си мисля, че ще й е много топло, но пък без него все се притеснявам да не й е студено 

Консултация - бяхме в петък. Малката е качила 650 гр. и вече е 7 500 кг., и е пораснала с 3 см. Педи се учуди доста, тъй като предния път беше качила само 350 гр. Като цяло винаги е качвала по по-малко, а сега направо ни разби. Но се предполага, че е защото се храни с доста разнообразна храна, тъй като вече е захранена с всичко. Пробвах веднъж да й дам попара с чай и сирене, но я отказа категорично. Педи каза сега пак да пробвам и ако не иска, да й слагам сирене и масло в зеленчуковото пюре. Каза да давам вече по 1/2 жълтък през ден. За вит. Д каза да изчакаме още един месец, тъй като главичката й е твърда - ще каже на следващата консултация дали да го продължаваме или не.

За храненето - имам питане. Давате ли на бебетата вече по-едро смлени пюрета и ако да - как се справят с дъвченето? Пробвах веднъж да дам, но на Габи й беше трудно да го яде и го отказа. Скоро мисля пак да пробвам

Имам въпрос към майките, чиито бебета вече се изправят и се опитват да ходят - мислите ли да взимате обувки за прохождане вече? Аз се чудя дали да не й взема на Габи и като излизаме навън да я пускам да стои малко изправена до пейките 

Вяра, пробвам да и давам по едро смлени. Трудно и е още. Онзи ден и давам сварено пилешко, което направих на малки парчета с пръсти. Хапна си. Давам й банан. Тя го смуче.  Давам й и бисквити, които тя смуче.

Здравейте момичета, благодаря за пожеланията

Честита месечинка на Ралица, да е жива и здрава и много послушна

Този път не сте изписали много за 2 дена. Да ви се оплача първо - болна съм, а не съм се разболявала не помня от кога вече. Онзи ден вечерта след вечера изведнъж ми стана лошо и едно повръщане и разстройство. Викам си от салатата (купих една марула, ама леко ми замириса). Ама се почуствах по добре и легнах. След 2 часа някъде се събудих и като взе да ми се вие свят и да ми причернява както съм легнала щях да припадна. Добре че имах вода до мен и се напръсках малко и ми мина. А после и температура... и си викам не е от салатата явно. Така да ми стане легнала... никога, а за повръщане - не помня от колко години не ми се е случвало, дори докато бях бременна не съм повръщала. Та се стреснах да не заразя нещо Тедито (иначе щях да си пия в къщи парацеталола и толкоз), че и спа през ноща до мен, а не в кошарата и с баща ми ходихме до спешния кабинет, че беше събота и я няма моята докторка. Там тъкмо ме прегледаха и взе да ми обяснява, че хем някакъв вирус или нещо такова, хем гърлото ми било в гной и пак взе да ми причернява. И докторката вика много си се обезводнила и ми включиха една система и така се прибрахме. Добре, че сестра ми гледа Тедито, а после и мъжа ми. Ама и баща ми много помогна - приспива я 3 пъти вечерта, пюрето и прави, носи я. Та голяма комбина бяха 3-мата, ама днес докато ме видя мъжа ми, че вече ми е по добре и изчезна у съседа да гледат мач  и вика, че цяла сутрин се занимавал с нас, пък и ме виждал че вече съм добре, не можело ли да си гледа мача и да пийнат бира. А иначе ми вика че нищо не правя по цял ден, само съм седяла на копа, сменяла съм един памперс и съм давала едно мляко. Нищо сложно нямало, а за няколко часа и бързаше да изчезне

Да кажа и за Тедито - от 3 дена последното ядене вечер с 300 зора стига до половината. Тя яде по 180-190 мг, а сега по около 80-90. През деня си изяжда всичко. Пюрето и давах по 160, но от няколко деня сипвам колкото стане - 180-190-200 и викам тя няма да го изяде, ама ще и давам колкото иска. А тя го изяжда всичкото. Днес и сложих едно листо спанак. Прясно е, махнахме само дръжката. Замразени не съм вземала до сега, само ако няма прясно бих се замислила за замразено. Бабата от която го взех, каза че след 10-тина дена ще има пащърнак, защото и казах, че за пюрета и тя вика ще имам скоро пащърнак, него го търсят много за пюрета, тъй че ще се уредя пак с прясно. Единственото купешко пюре което е яла е моркова на гербер - 4-5 бурканчета и после почна да яде и моя. Иначе за спането - струва ми се че на леглото при мен спи по добре и по не се буди. Чудя се да не би нещо да не и удобно в кошарата. Тя от към главата е леко надигнато матрачето - заради рефлукса ми бяха казали да надигна леко главата. Или пък и е по широко при мен. А може и да си въобразявам.

За по едри пюрета - не давам, дави се. Нямаме зъби да дъвчем още Е има из пюрето по някой малка бучка която не се е пасирала, но не го броя. Ако видя по едра я махам. Единственото по едро беше ябълката. Пасатора не можа да я хване, защото беше малко количество, но преди това я настъргах. Изяде почти всичко, но накрая като се задави и разкашля го махнах, викам колкото изяла толкоз.

за непознати - ако е в мен или в количката и някой и се засмее или направи физиономия и тя се усмихва в 99 % от случаите. В непознат май веднъж се разплака, но аз и рядко я давам на някой, за да видя как ще реагира. Трябва да пробвам. Преди даваше да я носят, но напоследък като я оставя сама в стаята в повечето случаи почва да плаче, а преди си играеше. На скоро се разрева като я оставих при свекървата (не я беше виждала около месец).

За бабите - ако е в друга стая и ако беше майка ми (тя почина 8 месеца преди да забременея, а колко искаше внуче ) бих я оставила. На друго място пак с майка ми може би щях да я оставя за 1 вечер. При свекървата ъбсурд. Няма да си кривя душата и ще кажа, че и нямам никакво доверие. Детето е с рефлукс, като я сложа легнала след храна повръща и се дави, за това я слагам на шезлонга от 2-рия месец. Трябва седи поне 30-40 мин по изправена и така я слагам да легна, а свекървата хем и казва, тя пак си знае нейното - тя била голяма вече и нямало да повръща. Или пък веднага след ядене я слага по корем да си играела. Е как ще и натиска така корема след храна, то и аз да съм ще ми стане лошо.Заради това давене ме беше страх да я оставя сама в стаята, а свекървата ми обясняваше, че трябвало да свиква. С кое да свиква не я разбирам... да свикне да се дави и да и минава без да я изправя, защото тя повръща по гръб. Баща и не бил повръщал, значи и тя нямало да повръща. а това което преля чашата беше разказа и за да ме убеди да я оставя сама - баща и като бил на 3 месеца му вързвала играчи на кошарата над главата и го оставяла сам да си играе (сам в апартамента), а тя отивала до центъра (20-30 мин пеша в едната посока, а колко се е бавила преди да се върне не знам, но минимум 1 час е седял сам). Тъй че при нея дори и като порасне не я давам. Оставяла съм в другата стая като ни е на гости в присъствието на баща и за да дремна малко , но само толкова и докато е там ММ.

Стига за сега, че пак много изписах. Лека вече на всички

Здравейте и честито на порасналата Раличка, да е жива и здрава и много лъчезарна!  
'Ма-ма' - кога ли ще го чуя и аз? Поздравления, Д_Матева, това сигурно е най-прекрасното нещо, което може да чуе една майка.. Честота месечинка и на вас!
Относно седенето, Демми е още доста нестабилна, макар да има подобрение, но не може сама горката.
Леле, Никита, какво е станало, направо ужас, дано се подобриш бързо, добре,че си реагирала навреме да отидеш на лекар. А за свекито какво да кажа..
 Днес се рових из старата февруарска тема. Доста изчетох, за да съм в час. Е, момичета, дължа ви извинение...Аз съм направила най-грубото първоначално влизане във вашия форум. Нито съм се представила, нито нещо за Демми, направо - бум, с въпрос, абе направо се срамувам от себе си. И въпреки всичко сте ми отговаряли винаги и никога не съм се почувствала игнорирана от вас. Е, извинявайте наистина. Отдавам го на това, че по това време бяхме изключително притеснени за нея, защото ни бяха наплашили,че кръвните й резултати не са добри, и то за дълъг период от време. Тогава нямаше с кого да споделя и да потърся странична информация от някой, който се е сблъсквал с това.Пък и нямам голям опит в писането във форуми. И така се озовах при вас, благодаря ви. Сега малко закъсняла информация от нас - Демми се роди на 26.02, като терминът ми беше за 2.03., ден преди моя рожден ден, даже си мечтаехме, че ще имаме двоен празник. Беше 3.255, 53см. Раждането беше нормално, без упойки. Не се сещам какво да добавя, но просто трябваше да се извиня.
Приятна вечер на всички и дано СПИМ!

 

Привет маминки

Първо деми ти пък за каква глупост се извиняваш. Не ни дължиш шзвинение никакво според мен.

За по едро смлените пюрета мога да кажа че се е случвало да й правя по едр но винаги като давам е с голям страх и веднъж ми се закашля (дори не знам дали беше задавяне) и аз изтръпнах та не смея много много.

За обувки за прохождане аз съм взела и мисля че вършат чудесна работа. Ние ги имаме от едно седмица и я обувами по вкъщи даже. Смятам че Ивана е по стабилна с тях (дано не си въобразявам)

Никитка аз минах абсолютно същия вирус и два дни ходех с маска по вкъщи понеже ме беше страх за Ивана.
За свекито ти мога да кажа че не е добре с мозъка и явно това не е от възрастта й, едва ли е била стара когато мъжа ти е бил бебе. Но и аз моята не я обичам поради някои причини като едната е точно тово че си знае нейното и постоянно ми казва кое е правилно и кое не за МОЕТО дете. Аз също й нямам доверие никакво. Жива и здрава да е жената но да не учаква че аз ще съм скромната мълчалива снаха за която може би е мечтала. Но като прочетох теб се успокоих че не съм единствена.
Моите съболезнования за милата ти майчица.

За непознати и Ивана се усмихва на всички когато е у мен но дякой непознат да я вземе плаче. Тя общо взето си ме търси постоянно у който и да е.

И последно но не на последно място честити месечинки на Раличка и Веси да са живи и здрави, весели засмени и по едно прукрасно детство им желая.
Да поздравя Веси за ма-ма. Аз мечтая за този момент