Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 223
- Публикувана: 15 авг. 2013, 21:46 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2013, 01:00 ч.
# 180
18 авг. 2013, 09:23 ч.
здравейте
усмихнат ден ви желая
дано имаме и новини
хубав колаж, Мариана
Виж целия пост
усмихнат ден ви желая
дано имаме и новини
хубав колаж, Мариана
# 181
18 авг. 2013, 09:40 ч.
Добро утро момичета.Влизам да ви пожелая хубава неделя.От мен този хубав клип с много подходяща музика за разсънване в неделното утро.
от
Виж целия пост
от
# 184
18 авг. 2013, 10:14 ч.
Упойката, наречена Енгин Акюрек
Защо не можем да се откъснем от него?
Защото взривява екрана. Защото не сме виждали толкова убедителна актьорска игра. Защото всеки негов персонаж със своята удивителна реалистичност е като бързо действаща обезболяваща упойка, която се поставя ударно, но постепенно се разлива из цялото ни тяло, за да го омаломощи, да притъпи света, който ни заобикаля и да останат само очите, ръцете, косата, походката, характерните жестове на героя, от които ни прималява. Още повече. Защото го прави с кристално чиста душа. Душата на дете.
Защото искреността и скромността не се срещат често. Защото не излъчва агресивност, а магнетичност, вълнение и харизма.
Защото е изтъкан от артистичност, вродена аристократичност и интелигентност.
Защото не се прави на американец. Не тренира във фитнеса до побъркване, за да вае тяло, а разчита единствено на природните си дадености.
Енгин участва толкова пълноценно във всяка сцена, че ни кара да повярваме в нея, да мислим, че е реална, макар да знаем, че всичко е само за пред камерата. Кара ни и да повярваме, че наистина пред нас се случва една невъзможна любов. Според мен, за да постигне максимален ефект, той си представя, че това наистина се е случило на самия него и го живее от първия до последния кадър.
Енгин Акюрек притежава качества, които го правят особено привлекателен за зрителите – бързината на реакциите, изразителността на движенията и жестовете, запомняща се походка. Да не забравяме и сексуалния магнетизъм. Той съумява да предаде цялата гама от рязко променящи се емоционални състояния на своите необикновени герои, нюансите, съвършената вглъбеност.
И в Облака, и в КВФ Енгин Акюрек трудно успява да прикрие дълбоко наранената си душа, жадуваща за истинско човешко общуване. Той изявява с пълна сила не само своя огромен природен талант и личностна притегателност, но и рядкото си умение да се слива напълно с изобразявания персонаж. И дотолкова се вживява в образа, че у мнозина се поражда убеждението, че всъщност играе самия себе си. Това младо момче се отличава със свръхчувствителност и дори необикновена крехкост и ранимост за мъж.
Той никога не повдига завесата към своя интимен свят. Не защото има какво да крие. Не. А защото не иска да го продава. За да е само негов. Сподели ли го, той вече няма да има нищо свое. И именно с това непрекъснато подклажда любопитството на медии и фенове… Един ден може и да го направи…когато пише спомените си. Но засега му е рано...
Виж целия пост
Упойката, наречена Енгин Акюрек
Защо не можем да се откъснем от него?
Защото взривява екрана. Защото не сме виждали толкова убедителна актьорска игра. Защото всеки негов персонаж със своята удивителна реалистичност е като бързо действаща обезболяваща упойка, която се поставя ударно, но постепенно се разлива из цялото ни тяло, за да го омаломощи, да притъпи света, който ни заобикаля и да останат само очите, ръцете, косата, походката, характерните жестове на героя, от които ни прималява. Още повече. Защото го прави с кристално чиста душа. Душата на дете.
Защото искреността и скромността не се срещат често. Защото не излъчва агресивност, а магнетичност, вълнение и харизма.
Защото е изтъкан от артистичност, вродена аристократичност и интелигентност.
Защото не се прави на американец. Не тренира във фитнеса до побъркване, за да вае тяло, а разчита единствено на природните си дадености.
Енгин участва толкова пълноценно във всяка сцена, че ни кара да повярваме в нея, да мислим, че е реална, макар да знаем, че всичко е само за пред камерата. Кара ни и да повярваме, че наистина пред нас се случва една невъзможна любов. Според мен, за да постигне максимален ефект, той си представя, че това наистина се е случило на самия него и го живее от първия до последния кадър.
Енгин Акюрек притежава качества, които го правят особено привлекателен за зрителите – бързината на реакциите, изразителността на движенията и жестовете, запомняща се походка. Да не забравяме и сексуалния магнетизъм. Той съумява да предаде цялата гама от рязко променящи се емоционални състояния на своите необикновени герои, нюансите, съвършената вглъбеност.
И в Облака, и в КВФ Енгин Акюрек трудно успява да прикрие дълбоко наранената си душа, жадуваща за истинско човешко общуване. Той изявява с пълна сила не само своя огромен природен талант и личностна притегателност, но и рядкото си умение да се слива напълно с изобразявания персонаж. И дотолкова се вживява в образа, че у мнозина се поражда убеждението, че всъщност играе самия себе си. Това младо момче се отличава със свръхчувствителност и дори необикновена крехкост и ранимост за мъж.
Той никога не повдига завесата към своя интимен свят. Не защото има какво да крие. Не. А защото не иска да го продава. За да е само негов. Сподели ли го, той вече няма да има нищо свое. И именно с това непрекъснато подклажда любопитството на медии и фенове… Един ден може и да го направи…когато пише спомените си. Но засега му е рано...
# 185
18 авг. 2013, 10:23 ч.
Упойката, наречена Енгин Акюрек
Защо не можем да се откъснем от него?
Любов
благодаря
присъединявам се към думите ти
и за мен Енгин е човек с дълбока душевност, която му позволява да съпреживее пред камерата чувствата на своите герои, всеки от които има свой прототип в реалността
неговата одухотвореност е неговата харизма
Виж целия пост
Упойката, наречена Енгин Акюрек
Защо не можем да се откъснем от него?
Скрит текст:
Защото взривява екрана. Защото не сме виждали толкова убедителна актьорска игра. Защото всеки негов персонаж със своята удивителна реалистичност е като бързо действаща обезболяваща упойка, която се поставя ударно, но постепенно се разлива из цялото ни тяло, за да го омаломощи, да притъпи света, който ни заобикаля и да останат само очите, ръцете, косата, походката, характерните жестове на героя, от които ни прималява. Още повече. Защото го прави с кристално чиста душа. Душата на дете.
Защото искреността и скромността не се срещат често. Защото не излъчва агресивност, а магнетичност, вълнение и харизма.
Защото е изтъкан от артистичност, вродена аристократичност и интелигентност.
Защото не се прави на американец. Не тренира във фитнеса до побъркване, за да вае тяло, а разчита единствено на природните си дадености.
Енгин участва толкова пълноценно във всяка сцена, че ни кара да повярваме в нея, да мислим, че е реална, макар да знаем, че всичко е само за пред камерата. Кара ни и да повярваме, че наистина пред нас се случва една невъзможна любов. Според мен, за да постигне максимален ефект, той си представя, че това наистина се е случило на самия него и го живее от първия до последния кадър.
Енгин Акюрек притежава качества, които го правят особено привлекателен за зрителите – бързината на реакциите, изразителността на движенията и жестовете, запомняща се походка. Да не забравяме и сексуалния магнетизъм. Той съумява да предаде цялата гама от рязко променящи се емоционални състояния на своите необикновени герои, нюансите, съвършената вглъбеност.
И в Облака, и в КВФ Енгин Акюрек трудно успява да прикрие дълбоко наранената си душа, жадуваща за истинско човешко общуване. Той изявява с пълна сила не само своя огромен природен талант и личностна притегателност, но и рядкото си умение да се слива напълно с изобразявания персонаж. И дотолкова се вживява в образа, че у мнозина се поражда убеждението, че всъщност играе самия себе си. Това младо момче се отличава със свръхчувствителност и дори необикновена крехкост и ранимост за мъж.
Той никога не повдига завесата към своя интимен свят. Не защото има какво да крие. Не. А защото не иска да го продава. За да е само негов. Сподели ли го, той вече няма да има нищо свое.И именно с това непрекъснато подклажда любопитството на медии и фенове… Един ден може и да го направи…когато пише спомените си. Но засега му е рано.
Защото искреността и скромността не се срещат често. Защото не излъчва агресивност, а магнетичност, вълнение и харизма.
Защото е изтъкан от артистичност, вродена аристократичност и интелигентност.
Защото не се прави на американец. Не тренира във фитнеса до побъркване, за да вае тяло, а разчита единствено на природните си дадености.
Енгин участва толкова пълноценно във всяка сцена, че ни кара да повярваме в нея, да мислим, че е реална, макар да знаем, че всичко е само за пред камерата. Кара ни и да повярваме, че наистина пред нас се случва една невъзможна любов. Според мен, за да постигне максимален ефект, той си представя, че това наистина се е случило на самия него и го живее от първия до последния кадър.
Енгин Акюрек притежава качества, които го правят особено привлекателен за зрителите – бързината на реакциите, изразителността на движенията и жестовете, запомняща се походка. Да не забравяме и сексуалния магнетизъм. Той съумява да предаде цялата гама от рязко променящи се емоционални състояния на своите необикновени герои, нюансите, съвършената вглъбеност.
И в Облака, и в КВФ Енгин Акюрек трудно успява да прикрие дълбоко наранената си душа, жадуваща за истинско човешко общуване. Той изявява с пълна сила не само своя огромен природен талант и личностна притегателност, но и рядкото си умение да се слива напълно с изобразявания персонаж. И дотолкова се вживява в образа, че у мнозина се поражда убеждението, че всъщност играе самия себе си. Това младо момче се отличава със свръхчувствителност и дори необикновена крехкост и ранимост за мъж.
Той никога не повдига завесата към своя интимен свят. Не защото има какво да крие. Не. А защото не иска да го продава. За да е само негов. Сподели ли го, той вече няма да има нищо свое.И именно с това непрекъснато подклажда любопитството на медии и фенове… Един ден може и да го направи…когато пише спомените си. Но засега му е рано.
Любов
благодаря
присъединявам се към думите ти
и за мен Енгин е човек с дълбока душевност, която му позволява да съпреживее пред камерата чувствата на своите герои, всеки от които има свой прототип в реалността
неговата одухотвореност е неговата харизма
# 186
18 авг. 2013, 10:46 ч.
Привет момичета !
Много хубави думи е написала Дочи снощи / аз рано-рано взех взаем розовите облачета от Марица /
И Гони, и Марица, и Дилеми липсват - но където и да са дано си мислят за нас ! Със сигурност ще се появят, защото този който се е настанил трайно в сърцата им ... е при нас, макар и виртуално.
Любовче, Мариянка, Милка, Евридика - от сутринта се трудите и отново сте направили "къщичката" ни уютна и приканваща за релакс, зареждаща ни с настроение и усмивки !
От мен един неделен ритъм -
Rena Rethymno
Виж целия пост
Привет момичета !
Много хубави думи е написала Дочи снощи / аз рано-рано взех взаем розовите облачета от Марица /
И Гони, и Марица, и Дилеми липсват - но където и да са дано си мислят за нас ! Със сигурност ще се появят, защото този който се е настанил трайно в сърцата им ... е при нас, макар и виртуално.
Любовче, Мариянка, Милка, Евридика - от сутринта се трудите и отново сте направили "къщичката" ни уютна и приканваща за релакс, зареждаща ни с настроение и усмивки !
От мен един неделен ритъм -
Rena Rethymno
Engin Akyurek -- I Turn To You
http://www.youtube.com/watch?v=svfshgzl3xM
# 187
18 авг. 2013, 10:57 ч.
"Мойрите - богини на съдбата"
Ето още един "приказен" колаж от Марица...
Виж целия пост
"Мойрите - богини на съдбата"
Ето още един "приказен" колаж от Марица...
# 188
18 авг. 2013, 11:01 ч.
Привет и от мен. Първо да благодаря на момичетата за превода на поредния 13 епизод на Черната змия. Изгледах епизода. Низипли е великолепен и внася освежаваща нотка. Благодаря и на всички които влизат и споделят. Любов, чудесни размисли в неделната утрин. До по-късно.
Виж целия пост
Привет и от мен. Първо да благодаря на момичетата за превода на поредния 13 епизод на Черната змия. Изгледах епизода. Низипли е великолепен и внася освежаваща нотка. Благодаря и на всички които влизат и споделят. Любов, чудесни размисли в неделната утрин. До по-късно.
# 189
18 авг. 2013, 11:03 ч.
Ladies
"Мойрите - богини на съдбата"
Ето още един "приказен" колаж от Марица...
доколкото виждам, Керим приема съдбата си, а Мустафа Булут и се заканва
Виж целия пост
Ladies
"Мойрите - богини на съдбата"
Ето още един "приказен" колаж от Марица...
Скрит текст:
Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:
Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.[1]
Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.
--------------------
и нашият народ вярва в тях, нарича ги орисници
--------------------
Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници) — три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българите имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.
Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.
Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:
Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.[1]
Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.
--------------------
и нашият народ вярва в тях, нарича ги орисници
--------------------
Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници) — три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българите имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.
Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.
доколкото виждам, Керим приема съдбата си, а Мустафа Булут и се заканва
# 190
18 авг. 2013, 11:07 ч.
Ladies
Евридика, благодаря за информацията за мойрите или по нашенски - за орисниците. Тъкмо щях да отварям Уикипедията...
Виж целия пост
Ladies
Скрит текст:
Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:
Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.[1]
Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.
--------------------
и нашият народ вярва в тях, нарича ги орисници
--------------------
Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници) — три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българите имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.
Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.
Мойрите в древногръцката митология са богините на съдбата. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:
Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.[1]
Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.
--------------------
и нашият народ вярва в тях, нарича ги орисници
--------------------
Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници) — три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българите имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.
Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.
# 191
18 авг. 2013, 11:13 ч.
Тази снимка от ENGİN AKYÜREK HAYRAN SAYFASI ме подсети, че миналото лято по това време "спрягахме" - ще играе Енгин в "20 минути" - няма да играе. В сутрешната преса - ще играе, във вечерната - няма да играе.
По този повод бях направила този колаж -
Виж целия пост
Тази снимка от ENGİN AKYÜREK HAYRAN SAYFASI ме подсети, че миналото лято по това време "спрягахме" - ще играе Енгин в "20 минути" - няма да играе. В сутрешната преса - ще играе, във вечерната - няма да играе.
По този повод бях направила този колаж -
# 192
18 авг. 2013, 11:24 ч.
Пламенна
и аз изгледах епизода на Караилан
тандемът Бехрам Чауш и Низипли Халим ме очарова
Виж целия пост
и аз изгледах епизода на Караилан
тандемът Бехрам Чауш и Низипли Халим ме очарова
Скрит текст: 
# 193
18 авг. 2013, 12:17 ч.
На общо тежкият фон на серията - тези двамата наистина са свежият нюанс.
Просто няма как да не се усмихнеш докато ги гледаш.
Винаги в тежък момент, когато са в смъртна опасност, Бехрам обещава на Низипли да му разкаже някаква история - тази за Архавал Исмаил му я дължи още от засадата на Мулен / където раниха Барутчу / Но сега са в акция за осигуряване на животоспасяващо лекарство за нея.
По всяка вероятност историята ще остане неразказана - идват много тежки моменти за героите от Антеп.
Виж целия пост
тандемът Бехрам Чауш и Низипли Халим ме очарова
На общо тежкият фон на серията - тези двамата наистина са свежият нюанс.
Просто няма как да не се усмихнеш докато ги гледаш.
Винаги в тежък момент, когато са в смъртна опасност, Бехрам обещава на Низипли да му разкаже някаква история - тази за Архавал Исмаил му я дължи още от засадата на Мулен / където раниха Барутчу / Но сега са в акция за осигуряване на животоспасяващо лекарство за нея.
По всяка вероятност историята ще остане неразказана - идват много тежки моменти за героите от Антеп.
# 194
18 авг. 2013, 12:26 ч.
Марта
точно за тази история си мислех и аз след като изгледах серията снощи
струва ми се че Бехрам Чауш е суеверен и винаги казва че ще свърши нещо след поредното изпитание
така заявява на Съдбата, че има недовършена работа
един вид молба да го остави да я довърши
Виж целия пост
точно за тази история си мислех и аз след като изгледах серията снощи
струва ми се че Бехрам Чауш е суеверен и винаги казва че ще свърши нещо след поредното изпитание
така заявява на Съдбата, че има недовършена работа
един вид молба да го остави да я довърши
Препоръчани теми