Нашия прощъпулник го правихме на село, просто на бабите им беше голям мерак, на мен пък ми беше все тая и реших да им оставя това удоволствие. Та на село, което е само на 20 км от Пловдив, не се меси питка, а се прави баница. Слага се от баницата на земята или на ниска масичка, така че детото да може да достигне, нареждат се и различни предмети и се пуска детето да си хване нещо. Раздава се когато детето направи няколко крачки и се вярва, че след като се раздаде то става по-стабилно и започна да ходи по смело. Майката раздава баница по роднини, съседи, приятели, а те като си вземат или трябва да тичат или да подскочат.
Стаси - това за пръв път го чувам със захранването на родилката

Фейти ми то Нико беше все за пръста ми, ама като че ли по лесно да беше, поне като тръгнеше нанякъде аз бях с него, а сега лелелелеллеле Днес направо ми се стори цял месец деня. Не е спал изобщо. Имам чуството, че някой му е ръгнал едно зарядно и няма как да му падне батерията. Обикаля целия апартамент и се възхищава на всяка стая все едно за пръв път го пускаш там. А по обяд успя да си отвари комарника за терасата и почти беше излезнал, дакато аз

Мисля и се чудя, дали ще е много грубо да си взема една по дълга каишка и да го стопирам, поне така да огранича периметъра.
/ та ми спря тока този следобед 





.



на всички малки сладурковци и специално на Борис на мама Августа 


