МАРТенската мама трескаво се притеснява и с ехографа бебчо наблюдава

Благодаря ви много за топлото посрещане мили мамчета   

Ди, аз също... ама копнеех само за сватба, после копнеех за бебче, сега... копнея за дом  После се чудя какво ще искам... за това сега си налагам търпение и си казвам, че рано или късно нещата ще се случат. Много искам да си имаме място, на което ще се чувствам стопанин, а не гост. Място, на което ще идват хора и ще остават, когато аз ги поканя. Място, което ще обзаведем по наш вкус и ще направим уютно и приятно... един обикновен дом Онзи ден се просълзих, защото си говорихме с мъж ми, че не се знае кога ще стане това и знам, че не можем нищо да направим. След сватбата, живот и здраве, ще си вземем парцел. Ще имаме пари до грубия строеж... а после Явно ще отнеме доста време, а и с бебе, нещата няма да са по-лесни...та, търпение! Тъжно ми е, че до тогава най-вероятно ще съм по цял ден самичка в Самоков с първото си дете, без приятелки, без родители, без мъж ми... ама няма къде да идем за сега... само се моля да не чакам много Пожелавам и на вас да стигнете до консенсус! Все пак вашето спокойствие и уютът на детето са най-важни! А ако някой ден рисувам стаята на детето, ще изпитам огромно щастие Та се радвам на всички, които имат дом и стягат детски стаи... аз за сега мечтая за дом, после и за стая

  това все едно аз го разказах  наистина знам че отнема време, средства и много неерви и търпение но след това чувстовот е неуписуемо

И това ще ни се случи!  Аз вървя цял живот наопаки, но се получават нещата...
1.Бебе
2.Сватба
3.Дом 
Нормалните хора вървят в обратния ред... нека ни крепи мисълта как ще седим на дивана с чаша кафе/чай, камината ще пръска светлина и уют в стаята, а поотрасналите дечурлига ще се нахвърлят настървено на подаръците под елхата...    Млади сме! Няма нищо да ни падне от небето, но имаме време да постигнем постепенно всичко, за което мечтаем, нали това е смисълът...  И като казах елха и подаръци... онзи ден се размечтах и споделих на мъж ми с какъв кеф ще избирам някой ден подаръци за децата, ще ги крия и ще гледам щастието по лицата им като станат сутрин на Коледа и видят елхата... това беше един от най-любимите ми моменти в детството и се радвам, че чрез децата ще мога да го изживявам отново и отново... 
Поздрав, избързал с няколко месеца: http://prikachi.com/images.php?images/23/6480023k.jpg

хаххах така е  аз да ви развеселя с още 1 "луда" майка кърмачка https://www.facebook.com/photo.php?fbid=544757335592136&set= … ype=1&theater

Е, това, ако го направя... мъж ми ще ме изгори ритуално на площада в Самоков... 

Ей, девойки, какви са тези мрачни мисли?!
ЙоТо и Laddy D , не знам точно на колко сте, но със сигурност сте доста млади.
За всички има време. Понякога нещата не вървят в реда, в който сме си ги представяли. Нито със скоростта, с която би ни харесвало.
Ние с моя мъж доста поживяхме преди да се оженим. Даже и след това дълго не мислехме за истински семеен живот, защото ни вълнуваха пътувания, кариера и т.н. Когато решихме, че искаме дете, се оказа, че няма да е толкова лесно и даже под въпрос. Прекарахме няколко безрезултатни години в опити. Успяхме да си купим жилище, но не вложихме много в ремонти и обзавеждания. Нямаше го желанието и смисъла и това ми тежеше. Въпреки това и за минута не сме спрели да гледаме напред, защото няма как да изпълзиш, ако не се бориш
Днес вече чакаме дете, мъжът ми бръмчи с разни машини в бъдещия хол и някак нещата се подреждат и осмислят.
И пак не мога да кажа, че всичко е ок, че няма притеснения и т.н.
Искам да ви кажа да участвате активно в собствения си живот. Не губете себи си в мечти и терзания по прекрасен живот сложен на тепсия.
ЙоТо , къщата няма да се построи само с желания и само защото на младото семейство с дете му се полага. Трябват общи усилия, много работа, търпение и лишения. Всичко си има цена и трябва да сме готови да я плащаме.
Научете се да харесвате живота си такъв, какъвто е, защото не е сигурно, че някога ще е такъв какъвто го желаете.
Хайде, по-ведро! Все пак е събота, лято и т.н.

abra_cadabra , не знаех, че звуча тъжно ... може и така да е  Млада съм си, на 24 съм! Но,ако питаш моя дъртак, вече не съм актуална... хяхя  За къщата - знам колко усилия са, нерви и средства. Дядо, жив и здрав да е, три вдигна... баща ми, че дори и аз, участвахме в градежа на една от тях Но има и нещо друго. Една къща 150 квадрата у мое село, излиза по-евтино от една тясна кутия в София... та, ако някой ден ще имаме наше жилище, предпочитам това Както вече казах - имам търпението и не смея да твърдя, както ти заключи, че не харесвам живота си... по-скоро мечтая за моя дом... някой ден, в което не виждам нищо лошо Все пак човек трябва да се стреми към нещо в живота си, а не все да стои на едно "дередже" И не винаги е задължително да се примиряваме с нещо, което не ни харесва, а и не може всичко винаги да ни харесва... но не мисля, че това ни прави нещастни, в частност мен П.П. А за живот "поднесен ми на тепсия" и дума не съм казала  Както вече казах - имам търпението и съзнанието, че няма да стане бързо, но това няма да ме откаже 

Йо, ние втора точка тотално сме я пропуснали. С предната бременност правихме ремонт. Преместихме се една седмица преди да родя. Яко а? То сега не че е точно наш дом и е каквото трябва да е. В къща сме, но на долния етаж са свеки. Ние разполагаме с има няма 50 кв. Т.е спалня и всекидневна с бокс. Детска стая няма и малко ще се гъчкаме, ама кво пък. Искам по-просторно и да сме сами, ама дали ще ни огрее не е ясно. Поне сме отделни домакинство и не се месим един на друг.
Пък за кърмачката - малко по-разголено ми идва ама в крайна сметка си храни детето. Не прави нещо неморално. Това си е естествена нужда. Аз кърмя с пелена през рамото. Не защото е срамна голотата, а приемам кърменето малко по-интимно, но съм го правила къде ли не и как ли не, включително ходейки.

Аз се ориентирам по емотиконките и като има смеещи се, вярвам, че и човекът се смее и радва   и обратното.

Ние имаме всичко на всичко една саплня и докато се роди бебо имаме претенции всичко друго да е готово - как и с кви пари  не е ясно  

Да не говорим, че освен Дом, Сватба, Бебе, аз искам и още професионално да се развивам... Тъкмо бях изградила малко нещо име и ме познаваха що годе в средите и сега малко 2 години, ще ме позабравят, но ще гледам да се мяркам насам-натам, пък после с дете вече повече авторитет ще имам. Да не говорим, че и след 2 години искам повечето време аз да си го гледам - как и с кви пари, също не е ясно А още мнооого планове имаме да пътуваме до края на света и обратно, да уча още - как и с кви пари - стана ли ясно.   Аз иначе от горните, имам само бебето, засега - останалото предстои  

Аз още си минавам какичка, ама скоро май ще мина в категория леличка  

  май май сме доста дето в момента сме само с детето и то още не на 100% налично И на мен ми е пределно ясно че ще е много трудно всичко което искам да постигна но все някак и някога ще стане. Има ли желание има и начин както се казва. в момента в ресторанта до работата ми се вихри 1 сватба и ми стана толкова  
а и мен ме изкарват вече лелка  не знаино защо макар че още 23 не съм навършила даже. ама иди оспорвай хорското мнение 

Йо да те питам знам че имаш котета, какво е мнението на мъжа ти за котетата след като се роди детето, моя иска да я махнем, а аз му заявих че се махам с котката, може да прозвучи налудничаво ама тя си ми е като мое собствено дете, отгледала съм я от 1 шепа козина. Майка ми е била със същия проблем когато съм се раждала аз, но е надделяла и котето е останало, просто не мога да се разделя с нея, а няма и как да го убедя че трябва да я оставим у нас и че не мога да я дам ей така на някой

she_moto , къщата си е къща... не мъкнеш колички, децата могат да играят в двора, можеш какви ли не забавления да им набавиш. Преди да заживея с мъж ми, съм живяла в голяма къща с двор и все си копнея за този живот, ама когато - тогава Само не знам във вашия случай дали "нещата са ясни" и отношенията ви със свекървата са точни, че ако не са... аман и къща, и всичко! Ако имате амбицията някой ден да се преместите в друго жилище, вярвам и че това ще стане 
tiny , ако имате ремонт пред себе си, пак е по-добре от липса изобщо на жилище  Ще се справите! А за кариерата... и аз много го мислех, защото и аз имам определени амбиции, но реших, че детето е най-важното нещо на този свят, а цял живот ще работя и ще имам възможност да се докажа. А и лично за мен - детето ще ми е голям стимул! За двете години майчинство... и аз искам възможно най-дълго да бъда до детето си, защото мисля, че тези мигове и контакти са много изграждащи и полезни за него. Мисля, че на таткото му е ясно, че трябва да помага тогава, че с 300 лева не знам докъде ще я докарвам...
Ди, младо си, не се притеснявай За котката - доста сме го обсъждали тук, ама пак ще ти кажа - останало е едно мнение у хората, че котка и бебе не може... вредно било. Ама като питаш човека защо мисли така и не може да ти даде конкретен отговор. А отговорът е заради токсоплазмозата! Но не е задължително, ако имаш котка, тя да е болна и да зарази теб и бебето. Казвайки на гинеколога, че имаш котка, с едно изследване за токсоплазмоза, мисля, че ще се успокоите А и котката трябва да е външна, за да бъде евентуално заразена. Просто не чисти тоалетната й и няма никакви проблеми. Според мен по-безотговорно е да изхвърлиш едно животинче от необоснован страх, отколкото да се запознаеш с нещата и да разбереш, че няма нищо страшно в котачето Аз до скоро бях с пет котки... майката и 4 малки. Продадохме две, остават другите две. Майката не мърда от нас !

За котките има и друго - козината, но ако майката е прекарала бременността в компанията на котката, то детето е приело антитела срещу възможните алергизиращи фактори. Ние подстригахме нашият персиец. Малко е стрес за животното, но тоя мъх от корема хвърчи много гадно навсякъде и се лепи. До сега проблеми не е имало. На всичкото отгоре Тедка въобще не му обръща внимание, та не го и тормози, защото го приема за мебел. Подкрепям, че е голям стрес за животното раздялата със стопанина (да, включително и котките. Имала съм много корки и нито една от тях не е била привързана повече към дома, от колкото към стопаните), а и доста изследвания показват, че децата съжителствали с животно от малки са по-здрави.
Йо, на двора няма много място за игра. Има посеви -зеленчуци, цветя, та не става. Иначе направихме пясъчник с люлки, но през повечето време пече и сега в жегите не става. Пък за свеки, ясни са уж, ама изцепки има. Та друго си е да сме сами. Той и ММ се усеща, че май е по-добре, ама сега няма как. Пък за момента в апартамент не искам да се връщаме. Наистина къщата си е друго нещо

Ооо, сладурчета, привет! 

Как сте захванали тооочно моята тема  Това за нещата в обратния ред беше моя реплика, трябваше аз да я кажа! 
Наистина, при нас историята е класически хит - нас с ММ по отношение на "семейните" работи хич ни няма - той не може една крушка да смени, аз не мога яйце да изпържа! И това го казвам съвсем сериозно! Вярно,че наваксваме с работата, защото сме бесни работохолици - всяка вечер сме в офиса до 20ч. после се продължава вкъщи, а аз допълнително и ходя да преподавам, но въпреки това в очите на околните сме напълно безпомощни и безотговорни, най-вероятно
Станали сме за подигравка на де що има приятели, роднини и т.н., защото просто така и не сме свършили нищо от "нормалните" неща за една двойка. За жилище си говорим от 3 години - резултат - 0, кръгла; на квартира щяхме да излизаме - след точно 2 огледа се отказахме; цяла година правихме грандиозни планове за сватба и накрая осъзнахме, че отиваме на към над 10 хил.лв. и то без изхвърляния - та пак се отказахме (ама направихме луди калинки сума народ с нашите днеска има, утре няма) и накрая, понеже всичката я свършихме - бебеее  Първоначално много се стреснах, защото при нас беше неочаквано и не е целенасочено, замислях се за всичките по-горе неща, но осъзнавам, че такава мисъл сама по себе си е неблагодарна. Аз имах много проблеми с яйчниците, хормоните, та дори и матката, че дори не смеех да мечтая за такова щастие, пък било то и с най-неуредените битовизми! Тъй че, момичета, чувствайте се благословени, без значение в колко кв. метра сте и къде! 

На мен най-много ми тежи това, че не ставам за домакиня - просто не съм тип домошар, приоритетите са ми съвсееем други. Работя на две места, не ме мързи, имам куп тапии, за всичко съм се трепала сам-сама, но не мога да направя закуска  А и нямам желание... Не си представям каква майка ще бъда! Има ли някой друг толкова бос, като мен?

Хайде, стига толкова глупости от мен 

Сисилия, аз съм на 29-ти от 9ч. сутринта - жалко, че няма да можем да се запознаем! Следващия път! Пък може и по-нататък да си направим среща от темата, когато вече има кореми за показване

Целувки на всички!   

Интересни теми сте засегнали

Абе ейй, младите девойки Ква къща, кви пет лева на 20 години? Мен на 25 още вятър ме вееше на бял кон, работех по нощите по дискотеките и въобще не се замислях за сериозни неща Ако не бях забременяла с Дени, сигурно още щях да я карам така, както впрочем го правят по-голямата част от 30 годишните ми дружки Нещата се нареждат след това, щеш не щеш. Ще видите че след годинка - две ще имате всичко необходимо и ще бъдете щастливи, че някои и с второ в корема  Живота е пред вас/ нас - дом се гради бавно, ние още има какво да доизпипваме у дома, но времето е пред нас. Да сме живи и здрави всички, и ние, и дечицата, останалото - каквото такова

Брида, не бой се! Ще се научиш, няма къде да ходиш. Ако не идеално, то поне достатъчно добре ще се справиш с домакинстването. Няма как за съжаление човек да тъче на двата стана - къща и професия. Обикновено едното куца за сметка на другото. Аз станах домакиня след като забременях, хареса ми и си останах вкъщи да работя и да имам време за всичко. Сега къщата ми е идеална, изчистено, сготвено, изгладено и т.н., ама кариера нямаааа Но аз поне не страдам от липсата на социални контакти, защото 10 години преди това живях на макс! Все сред хора бях, все във вихъра на живота и спокойствието сега ми се отразява идеално

Да ви кажа нещо смешно - ММ за бебето все в мъжки род говори, а аз обратно - в женски. Голяма драма ще е сега какво ще бъде.... Никой ли още не е разбрал пола?  Аз сега в четвъртък на феталната се надявам да го кажат, дали не избързвам.....сякаш трябва да се вижда вече...