182 образователни въпроса по немските земи

Асе, аз от малкия знам, че и при тях в градината сядат всички деца на масата и има правило да се опитва храната, без значение искаш или не да ядеш, но трябва да си я опитал. Не те насилват да я ядеш, но задължително пробваш, пък току виж си я харесал. Интересното е, че той там ядеше странни неща, дето у нас не иска и да ги доближи даже. Но знам, че не ги насилват. Иначе за спането, нямам идея, при нас само определени деца лягат, не ги карат насила да спят или поне няма опция за спане.

в момента по ARD върви  репортаж за ежедневието в у4илище.

Като тръгвахме насам и мен ме посъветваха (както някой беше написал и тук) - избери си бял, хубав квартал, защото детето ти ще учи с тези деца, с които сте съседи. Така и направих, но май прекалихме. Няма нито един чужденец. Съответно няма кой да се занимава допълнително по немски с детето в училище... Нито извън него....
Да попитам по - опитните и за другата страна на медала - ученето на писане и четене на български. Дали не е добра идея да задържа нещата, за да се концентрираме на немския? От друга страна обаче, ако в училище наистина толкова бавно и славно вървят нещата в първи клас, спокойно мога да си го гоня по български без да му идва вповече ( той вече чете,  време ни е да учим ръкописни букви). 
И съвсем конкретно да запитам някой имал ли е вземане даване с българското училище в Берлин и  да даде отзиви?
Благодаря на всички за мненията, някои наистина са много конструктивни и полезни 

И мен ме интересува това - чисто информативно засега. Чета, че занятията за всеки отделен клас се провеждат един път седмично, обикновено между 15.30h - 19.30h.
Това как се съвместява с посещаването на редовното училище (тъй като нали Българското в Берлин има статут на допълнително такова)?

 

Съвместява се без проблем, стига да има кой да го води. Часовете в немското училище са до обяд.  При нас седмия час свършва в 14,30, но в първи клас нямат повече от 5 часа.

Нямам лични впечатления, но от познати знам, че българското училище в Берлин е много добро.

От личен опит - добре е четенете и писането на немски и Бг да са отделени поне година един от друг - за да не затормозяваме дечурлигата и да бъдат по-уверени в себе си. Няма значение кой език и азбука ще е пръв, важното да усвоят умението и логиката на четенето/писането. При моите момчета четенето на немски беше първо, после с кирилицата беше много бърз напредъка, при малкия предстои кирилицата, но ще оставя нещата на бг училището засега, аз няма да го занимавам с кирилица и български, ще наблегнем на немския. Поне тази година такива са ми плановете, във 2 клас ще бъде точно обратното.

Ася, наистина държат да се опита храната. Само да се опита, една хапка, толкоз. Смятам това за положително, така децата имат шанс да развият вкусовете си и да не се вторачват само в 4-5 любими неща за ядене. За насилване за ядене не съм чувала, съмнявам се да се практикува в някоя детска градина тук. Спането никъде не е било задължително.

благодаря за отговорите. ще ида да я видя тази детска градина. малко ми е далеч, ама ще трябва във всички да го запиша, пък дано има място за него като дойде време.

а как разбирате какво и по колко ядат децата в детската? възпитателките ли ви казват? сега ми казват и каквото остане ми го връщат. ама са 3 възпитателки на 10 деца...

В яслата ми докладваха подробно какво и колко е яло детето. В градината - не, чат-пат споменават "напоследък се храни добре" или " напоследък няма апетит", но и аз не съм искала конкретен и подробен отчет. Смятам го за излишно натоварване за всички участници в схемата
Смятам, че едно здраво дете не стои доброволно гладно- като огладнее или ще си поиска храна, или ще навакса на следващо хранене. Колкото повече се вторачваме в храненето на детето, толкова повече затормозяваме естествения развой на събитията. Мисля, че работата на възрастните е да доставят полезна, качествена и достатъчно количество храна, както и да намерят правилния като ритъм режим на хранене - тоест достатъчен брой хранения с достатъчно голяма пауза между тях. От тук нататък редно е да оставим на детето решението какво и колко да яде.
Отклоних се от въпроса, да. Но пиша с опита на майка на много злоядо и проблемно с храненето дете, което се промени в момента, в който аз промених отношението си към режима на хранене на децата.

как?
Тим яде много малко неща. слагам му закуска и обед за яслата. казват ми, че понякога само поглежда яденето за обед и казва "не" и се обръща на другата страна. после не може да спи следобед, защото е гладен 
вкъщи закусва мюсли с плодове, в яслата нещо дребно като 2ра закуска, после обед, към 16.00 пак закуска и после вечеря. той така си избра храненията
не яде: месо колбаси, риба, млечни вече никакви, понякога пие половин чаша мляко.
всяко ядене всеки ден трябва да е различно - сещаш се, че вече ми е много трудно.

Бандитка, дъщеря ми е първи клас немско и във втори клас бг училище , Берлин.

Много съм доволна!
Ако имаш въпроси, питай на лични , за да не спамим.
Учебната година вече започна и ако изкаш да не я изтървеш, трябва да побързаш!

Ася, не мога да помогна. Не зная какво значи злоядо дете.

НЕ: не моля, не настоявам, не гоня с лъжица, не се хранят при включен Тв, никакви занимавки по време на хранене, никакви играчки, книги..., никакви хранения между основните хранения, не давам друга храна, ако поднесената на някой не му харесва, не купуваме чипс, хрупки, буклуци
ДА: хранене в твърди часове (+/- 30 мин.), храната да е разнообразна и прясна, готвя всеки ден, гледам да има от всички групи храни, готова или полуготова храна макс. 2 пъти месечно, сладко веднага след основно хранене 1 път дневно (не между храненията!)

Не изпадам в депресия, ако детето не иска да яде. Не предлагам нищо друго като заместител. Ако не съм сготвила, импровизирам (например вечеря с варено пилешко/шунка , моцарела/фета , резени чушка, краставица и домат + пълно зърнест хляб или паста, за десерт кисело мляко с мед) и всички са щастливи. Не поднасям същото ядене втори път (но ако съм сготвила повече супа, замразявам и претоплям пак след 3-4 дни). Храним се всички заедно и след 30 мин. масата се вдига. На масата храна не стои извън храненията, евентуално резени пресни плодове в 10 и в 15 часа.

Борис беше зверски злоядо дете до към 3 години, молих го, занимавах го, хранех го пред ТВ-то само и само да хапне нещо, ядеше само немски каши (във Франция беше ад да си ги набавям), сухари, един вид кисело мляко и един вид полу-адаптирано прясно мляко. Чат-пат хляб и саламурено сирене. В момента в който промених отношението си към храненето му, нещата влязоха в релси за няколко дни (е, имаше и мъничък период на стачка и глад при него),  до 2 седмици се хранеше с всичко и достатъчно. Повече проблеми със злояди деца не съм имала.

ами и аз правя като теб, но уви нямам твоя резултат 
на масата се сяда, за да се яде. не му давам да си играе на масата. засега още го храня и понякога държи нещо в ръцете си. ако иска да яде сам - не се занимава с нищо друго, яде си бавно и полека. на закуска и вечеря сядаме тримата, понякога за вечеря яде сам, защото вече е много гладен, а нашето ядене още не е станало. после, ако иска сяда още един път с нас на масата, и му давам нещо дребно да яде или само ни прави компания и ни вика "наздраве" (той иска да стои с нас). 
няма междинни хранения. също готвя всеки ден прясна храна.

като откаже ядене му казвам, че няма нищо друго. той си взима хляб или нещо друго от масата, хапва малко и слиза от столчето. не го моля, насилвам и т.н. аз съм била много злояда и до сега помня как ме преследваха с ядене, затова сега не го прилагам върху Тим. когато е много гладен (след отказан обед или вечеря), отива до шкафа и показва, че иска мюсли. предлагам пак яденето, но един път отказано, не го яде повече. давам му мюслито, защото гладен не заспива, само се върти в леглото и реве.
въпреки всички ми е трудно да го накарам да яде много неща.
от плодовете яде само банан и ябълка - всичко друго отказва да опита дори, дори като пюре! към нашата храна няма интерес, не иска да опитва. т.е. не гледа какво ядем.

Асе, Тарзан е същия!
Досега е на фази - иска само едно и също от сутрин до вечер да яде и се тръшка, като свърши.
Няма значение какво сме сложили на масата - не е вкусно и точка. Става и си заминава в стаята да играе.
Не знам майка ми как го омагьосва, но това лято той е ял до пръсване и си го прибрах с шкембенце дори.
Не се оплаквам, щото расте, диването му с диване и има енергия да върши 100 глупости накуп

ааа, ма Тим и сега си е с шкембенце 
проблемът е, че мъжът ми не е фен на веган кухнята и ми става сложно да организирам храненето.
сега съм направила 2 тави гранола - беше залепен на фурната и ревеше да му давам. от 1 месец само това хрупа 

надявах се в яслата да гледа от другите деца и да яде, но него не го интересува какво ядат другите. там същите номера прави, а там са по-строги от мен