За вещите вкъщи - спомен, вехтошарство...или къде е баланса?

Същата съм и аз ... даже май - малко прекалявам с изхвърлянето . Синът ми и мъжът ми като ме видят с черните чували и чак се стряскат вече 

Изхвърлих килимчетата и саксиите. Освен тях отиде и една чанта, която нямаше да нося така или иначе. И някакви кутиики и боклучета и те ти три черни чувала. Сега на терасата има само маса, два стола и китките ми. Много съм доволна.
Миналата седмца изхвърлях два стари коша за играчки, напълних ги с обувките, които изхвърлих. Комшията ме пита дали се изнасяме. Днес пак него срещнах, само се подхилква  

Бутински, някой друг, който е прочел темата един час преди теб и също се е вдъхновил.  

Имам повече вещи, отколкото ми се иска (това да обичаш минимализма и комфорта едновременно никак не е лесно   ), но ползвам всичко активно. Изхвърлям само това, което не използвам, но изхвърлям с огромно удоволствие.

И да няма все още специални магазини за тези предмети, църквите не приемат ли вещи, дрехи? Все ще има на кого да ги дадат, особено ако са в годно за ползване състояние.

Не знам, дали е от това, че предпочитам да ми е опростено вкъщи, или е наслагване от годините на недоимък, в които израстнахме, но, дори и сега не купувам, дори и вече да мога да си позволя. Докато не ми се изпочупят повечето чаши, чинии, техниката, дори мебели да сдадат багажа, дрехите да се изпокъсат и т.н. не купувам или сменям. Неща, които ми се струват излишни - също.
Един райскукър го умувам от години, само защото няма да го ползвам толкова често и все още се колебая, искам ли да заема място в шкафа  

Искам да ми е простичко. И, както споменах и преди, да има и пространство, това сигурно е заради теснотията навремето.

За тези неща и аз съм така. По същия начин.
Но недоимък ми се е отразил по отношение на дрехите различно. Навремето ни обличаха нашите само с плетени неща. Не съм изпитвала кой знае какво страдание, защото плетеното беше модерно, баба имаше прежди и плете страхотно и всичко може да изплете. Но ми беше втръснало, сега ненавиждам плетива и никога не обличам на децата, въпреки желанието на баба да им изплете   А нашите нямаше как да ми купуват кой знае каква конфекция. Братовчедките ми пък имаха от кореком разни поли, а аз все с трикотажно костюмче - блузка и панталонки. И при все че бях много, много слаба, коремче си имах, като сомалийче и с тези комплектчета се чувствах ужасно неловко. Все се срамувах, а пък като ме загащеха  
И сега купувам детски дрехи - понякога и доста скъпи за моя стандарт.

Да, Нино, допълних и дрехите, но в смисъл, че не пълня гардероби. Ако ми умалее и все още е годно за ползване, нося в църква.
Не знам какво е да залиташ по обувки, чанти, имам приятелки с по 20 чифта джинси в гардероба или сменящи телефони през 1-2 г. и т.н. Рокси го е споменала, има цяло течение на Запад, в другата крайност на консуматорското, което ми е по-близко като усещане.

Не обвинявам и критикувам никого, да не ме разбрете погрешно. Всеки има право да си харчи парите, както реши и му е хубаво.  

Не знам нашите църкви биха ли приели дрехи и посуда, като ги гледам какви са хем тесногръди, хем печелбари ( нещо не ме кефи отношението им към миряните, епархиотите, или както там ни наричат). Но какво да се занимавам с църквите, при положение, че е пълно с гладни хора, които наобикалят кошовете. Вече ги няма чиниите барабар с легените. Някой ги е прибрал.  
Много пъти и дрехи съм оставяла и за секунди изчезват.

И на мен ми беше жал, но това са чинии, които само си седят и стареят с времето. Никога не ги слагам като имам гости , нито ги използваме с мъжа ми, защото той точно от този вид не харесва, а нямам къде да си сложа храната от магазина, която не е за хладилника, защото тези чинии заемаха цял шкаф.
Предложих на майка ми да си ги вземе обратно, но и тя няма място, а като гледам си ползва по-новите съдове и на нея само ще й се пречкат. Както се изказа мъжът ми, ние просто с времето сме натрупали съдове за цял взвод.

Иначе имам и много дрехи, които ми се заемат много място в гардероба, но ми се свидят дори да ги дам на някого, защото са ми мили - просто са по-оригинални неща, от които имам хубави спомени. Но утре етърва ми ще ми дойде на гости, а тя не обича да дава пари за дрехи, та ще й предложа някои неща, които не са ми по мярка, ако й харесат да ги вземе.

Абсолютно едно към едно. Нямам излишни дрехи, купувам си хубави, нося, хвърля, дарявам, подарявам и си подменям гардероба, телефони никога не съм си купувала - доупотребявам каквото има, най-прости модели, карам си старата бричка, мога да си карам с телевизор най-стар модел, изобщо не държа на такива неща.

Само с дрехите на детето и то голямото прекалявам.

Но иначе да - всеки да си живее както му харесва, не ми пречи ако си купуват хората. Проста аз освен, че не държа на най-нови модели и моди, не държа да има и много неща, защото ще ме подлуди това нещо, буквално.

Изхвърлям, изхвърлям и все има още и още.
Вече 1 месец ще стане, откакто съм почнала огромна офанзива в това отношение /хем принципно често прочиствам - особено дрехи и обувки/, но сигурно половината неща не съм хвърлила.
Установих, че за 10 г. в този апартамент сме събрали такива неща, че направо ми иде да вия /150 кв. се оказа, че събират адски много нужни и ненужни "вехтории" и направо си мечтая за някое студио от стая с кухненски кът и баня, че да не се подлъгвам, че има място/.
Дала съм си срок до края на септември апартаментът да е буквално полугол. Много ми става приятно и просторно. Даже шкафове, килими и разни дребни мебели хвърлих. Тази седмица е ред на всички саксии - купила съм си 2 огромни саксии, в които ще пресадя най-любимите ми цветя, а всичко друго ще отпътува.
Това е положението.
Хвърлих дори чисто нови неща - сервизи за хранене, които не съм ползвала повече от 1-2 пъти; няколко много красиви стъклени бутилки за оцет и олио; обличани по 1-2 пъти костюми, които вече не ми допадат и подобни.
Не ми е жал.
Пазя само старите снимки и няколко предмети за спомен от различни пътувания /в една кутия под дивана/.
Здравите неща обикновено ги изпирам, сгъвам и прибирам в здрави пликове. Оставям ги до казаните /винаги ги вземат и не съм видяла досега да са разровени и захвърлени/ или предпочитам да ги дам на едни младежи-роми, които винаги викаме, когато някой комшия има нужда от помощ за разчистване на мазе, таван, стари мебели или всякакви обемни или мръсни неща /работят съвестно и без пари - вземат самите вещи за изхвърляне и максимум 10-20 лв./.


Аз пък съм от тези, които обожават да си купуват дрехи, чанти, обувки и козметика - не робувам нито на марки, нито на моди, важното е нещо да ми хареса. Но... винаги в края на сезона правя сериозна уборка и реално винаги се опразва място за нови неща.

Веднага давам съвет как се справих с проблема: някои по-кратки записки  и ръкописи набрах наново на компютър, а които са твърде обемисти, или не са мои, или ... нещо друго, сканирах, и съхранявам в електронен формат.
Самото сканиране ми отне доста време първия път, но като стане навик и се прави редовно, не се усеща. Така 2 кашона ръкописи се превръщат в десетина гигабайта памет  Освен, разбира се, ако не се налага по някаква причина да съхраняваш оригиналите. Тогава не знам каква идея да дам.

A, имам украси - Коледна и Великденска. Слагам си ги, но те не ми заемат много място. Прибрани в кашон си седят на тавана. Освен тях там нямам нищо друго, нито в мазето.

Това важи и за мен.   Не искам домът ми да се превръща в склад, искам да имам въздух и пространство да дишам свободно.

Нови или запазени неща слагам до контейнерите за боклук, защото все някой нуждаещ се може да си ги хареса.

Аз няма да се анализирам толкова дълбоко дали имам комплекс от детство или нещо друго, обаче за мен проблемът на хората с 20 еднакви неща е далеч от плюшкинството. Последното го знам като неспособност да се разделяш с непотребни вещи ( и като гледам тук примерите в голямата си част натам са ориентирани), докато проблемът на това да имаш 20 чинии в повече е че най вероятно си купил 20 чинии в повече. Което вече си е разхищение, за мен напълно неприемливо още в момента с похарчването на парите за двайсетте чинии, а не с това дали после ще ги редиш в кашони в мазето или ще ги хвърлиш в черен чувал.
За мен минимализмът е крайност, която би ми отнела част от житейското удоволствие да притежавам картина например, или насладата от това да комбинирам точните обувки с всяка рокля.
Не бих си купила оризоварка, защото ориз готвя веднъж на три месеца, но ми е нужна автоматизираната еспресомашина и би било не минимализъм, а прахосничество да я нямам- ще трябва да си купувам всяка еспресо за 3 кинта, при положение, че мога да си го приготвя за 50 цента у дома.
Та с целия този ферман исках да кажа, че през моите очи, западният минимализъм понякога се превръща в една демонстративна значка, в която реално няма нищо антиконсюмеристко или минималистично, напротив, проява на същата ненаситност и страст е, която при друг води до 20 чифта еднакви дънки или килер със стоки за 10 000 долара, купени срещу 450.

Aз също мисля, че да имаш по няколко чифта от едно нещо не е плюшкинство. Например 10 бели ризи, 3 или колкото там чифта мокасини или черни панталони. Аз имам един чуден, черен, който много харесвам, аз се харесвам с него и ако намеря пак /но няма/ бих си купила 10 чифта.
Плюшкинството за мен е да имаш един буркан с химикалки, коя пише, коя не - ама не се изхвърлят /нашите имат/, някакви покривки, които е ясно, че няма да сложиш, ама да седят, полусчупени свщничета, слафетниче старо, някоя пукната вазичка. Баба много обича такива неща и по чекмедженцата в нейната стая е пълно. Ние обитаваме един етаж и слава БогУ в кухнята, която ползваме цари моят ред  

пп. Имам си оризоварка  

Ние с мъжа ми май сме по средата. Нито хвърляме на поразия, нито пък пазим купища ненужни неща с години. Като цяло не подържаме кой знае колко голям гардероб от дрехи и обувки (включително и за децата) и обичаме да си ги износваме, след което без абсолютно никакви сантименти отиват на боклука. През 1-2 години правим чистка и изхвърляме без драми и сантименти неизползвани вещи. Каквото става за ползване се оставя до кофата и обикновено за 2-3 часа някой (предполагам основно клошарите) си го харесва. Дори с пазаруването на храна сме доста премерени и наистина рядко се налага да изхвърляме такава. При покупка на нова мебел старата бива изхвърляна, но понякога пък запазваме разни неща, които евентуално могат да са полезни (само дето рядко се оказват полезни).   Единствено книги ми се свиди и не мога да изхвърлям, а пък и двамата обичаме да купуваме и съхраняването им се оказва не много лесно. Мечтая си някой ден да си имаме дом със специално заделена стая за кабинет с мнооооооого рафтове до тована за книги, бюро, диван и камина.  
Напълно съм съгласна.  И аз бих си купила повторно съща дреха или обувка, ако наистина ми харсеват и знам, че са качествени.