Епилепсия - ТЕМА 18

Дали са абсанси или друг вид пристъпи, може да покаже едно ЕЕГ.

Смарагд , не зная такава възрастова граница да има за абсансите.

Мда, еми няма начин за нощно еег поне за сега, защото тук не правят такива... Дано да не са...  Благодаря ти, Ваня. За сега не ми се чете нищо за тази болест, още не мога да свикна, че имаме и това..  Дай Боже всичко просто да отмине с времето. 

Да обясня за нашите втренчвания - никога не се е случвало да ги прави докато ходи и си играе, тоест да се спре както ходи или да спре да си играе и да се втренчи. Правил го е по  всяко време на деня, но само когато го храня на столчето и в колата докато се вози. Около няколко секунди са, знам, че трябва да го хвана за рамото например и последния път го направих, но той си отмести погледа след около 2 секунди. Иначе другите пъти веднага реагира ако го извикам или му махна пред очите.
Ако все пак, да не дава Господ е абсанц епилепсия, тя опасна ли е много?

идеята ми беше, че не ги прави когато е активен, а само когато седи

а това потреперване когато го събудим и той се стресне дали е нормално според вас?

Като ни приемаха в педиатрията Литвиненко каза, че сме малки за абсанси, пък и бях чела че се появат по-късно.
http://www.hapche.bg/meditsinski-rechnik/absentia


Същото го четох и в Мединфо мисля.
Но съдейки по клиничната картина, ЕЕГ-то и обясненията на Литвиненко, отговаряме точно на абсанси, иначе си ни изписаха със стандартното G40.6.

Досега и аз не бях направила връзката че абсанси и петит мал са едно и също.

nadi79 Ето още малко инфо за абсансната епилепсия.

http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D … D0%B5%D0%BD%D0%B8

nadi79 - при малката пристъпите почти винаги са в движение, например по време на игра (например - тича, качва се на пързалката рови в пясъчника и т.н.) внезапно спира втренчва се и не реагира нито на повикване нито на побутване за около 15-20 секунди. Това което ме озадачава е че абсансните пристъпи се повтарят многократно през деня, а аз съм засичала такива през 2 дена (или просто тези са били по продължителни нямам идея) 
Първоначално като забелязах, че започва да се втренчва също беше само по време на хранене преди около половин година (пролетта някъде), както се хранеше изведнъж си обръщаше главата настрани и се втренчваше. Педиатърката тогава ми каза, че щом продължава да дъвче всичко е ок и ние не взехме никакви мерки да правим изследвания. Чак лятото като нещата много зачестиха се видя че действително има проблем.

Аз искам да питам мамите дето са по-наясно, може ли човек да си живее цял живот с прости парциялни пристъпи, като не знае че са такива и естествено не се лекува като не знае, и какви евентоално меже да са последиците от това?

Здравейте майчета!Моето дете пиеКонвулекс хроно и ноепикс-заместител на кепрата  и бях се поуспокоила до днес,когато влязох да я будя за у-ще светнах лампата и тя закри очи с възглавницата.Помислих ,че и пречи светлината и изгасих ,но тя продължаваше да вика да махна светлината  и гледаше повече в една посока.Миналата година ноември месец така направи пристъп но тогава пиеше само  конвулекс и погледът беше на куклите едно време извърнат-плачеше и казваше да махнем въртележката от главата.Днес беше светлината  и позиви за гадене -при нея при гърч винаги ги прави -дадох и диазепам от страх да не стане нещо по-сериозно и сега я гледам и съм на тръни.Днес вече  е късно да пускам валпроева в кръвта,но в понеделник тръгвам по изследвания и евентуално в София при Божинова  .Стискайте палци!!!

romanol, благодаря ти много за информацията!  
При него няма такова нещо с главичката,просто докато се храни или пък пътува в колата и се втренчва я в листата на дърветата, в колите, в пералнята, в баща си и т.н. за около 3-4 секунди.
И аз исках да попитам същото като romanol
A kakва е тази диагноза с която са ви изписали от Педиатрията?

Ние сме с два краткотрайни пристъпа досега, но не са ни казвали да си имаме диазепам и аз се чудя дали на своя глава да не купя, защото ви чета че си имате подръка. Пием Депакин и от тогава нямаме проблеми, но знам ли. Иначе да се отчета, че за нашите въздишки след консултации с детски кардиолог, невролог и пулмолог всички заключиха, че прилича на нервен тик и изписаха хомеопатия и евентуално консултация с психолог. Когато се заговорите за втренчванията, все си мисля че и аз трябва да отида на консултация, т.к. на мен от години ми се случва просто да се загледам в една точка за десетина секунди.

Нашите абсанси са по всяко време,но най вече при умора и недоспиване.Правила ги е по над 100 на ден,минали сме през много лекарства докато сега от известно време сме добре(май улучих ме лекарството,но ще видим).Абсансите ни започнаха точно на 3 год. много агресивни и фармакорезистентни.Сега пием Заронтин и Диамокс и не съм забелязвала да е правила дано и за напред сме така.

kiti001 Стиснати палци и от нас  
sveti8 При теб как се получава това втренчване?
Аз също питах за себе си от години съм имала такива втренчвания, но бяха сравнително редки 1 на 2-3 месеца и допреди 2 месеца докато не поставиха диагнозата на малката си мислех, че са нормални. Но тъй като от февруари месец нещата доста зачестиха (междо другото, това се случи доста преди появата на пристъпите на малката) и нещо напоследък взех да изкарвам акъла на доста народ около мене, включително и на педиатърката онзи ден като ходих за рецептите, та и аз съм решила да отида да се прегледам. Аз още февруари ходих на преглед, но тогава като чуха че съм с диагноза мигрена никой не ми обърна внимание- от мигрената било и от хормоналните нива след раждането. Да ама не аз си мислех, че от стрес може да е и викам айде от октомви като се успокоя ще се оправят нещата, ама те вместо да се оправят по-зле стават.
При мен това състояние протича по следният начин (в повечето случаи като съм уморена), погледът ми се втренчва и изражението ми се вкаменява (по описание на странични, защото аз не мога да се видя ), дишането ми се променя, става плитко и повърхностно, усещам напрежение в предната част на главата (не знам как точно да го формулирам) през цялото време съм в съзнание и усещам какво се случва но не мога да помръдна, просто застивам в позата в която съм се втренчила. Чувам, че ме викат но не мога да се обърна нито да отговоря (в 90% от случаите) мъжа ми даже един път шамарчета ми би и нищо (което междо другото е адски неприятно, защото като ме подплясква няма да ми помогне, а само ме дразни и като че ли по-зле става). Това продължава около минута средно. Е търпеше се 1 минута 1- 2 пъти в седмицата. Ама преди 3 седмици метрото си изпуснах така. А вчера съвсем вече се притесних, защото това чудо продължи цял час, в смисъл втренчвам се за около минута, после излизам от това състояние за около 5-10 мин. и айде пак втренчване и така 1 час. Ама днеска нищо ми няма  
А като приказвах с баща ми миналата седмица той реши най-после да ме уведоми, че и той правел такива втренчвания та то май нашето си е генетично, та за това питам дали е възможно да ги имаш да не ги лекуваш и да не се развият  

daqna_diqnova може ли абсансите да са кратки и да не се хващат на око  
nadi79 Диагнозата й е - Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени мкб G40.6

Мила нашите абсанси са кратки за около 1 секунда и в началото ако не беше падала нямаше да разбера какво е и да отидем на лекар.Сега се промениха пак са кратки но започва да върти очите нагоре(не се заглежда),но пак се отразяват на походката понякога залита и пада на дупето си,а се е случвало и когато и говоря тя да ме пита какво мамо което е знак за мене че е имала пристъп.

ясно значи може  Благодаря за отговора 

Здравейте
Трябва да заведа дъщеря ми на зъболекар да и извадят кучешките зъби, че постоянните вече почти са избили а млечните още не се клатят.
Ще се наложи да се вадят с упойка.
Питането ми е може ли да се слага упойка и може ли да предизвика пристъп?
Лятото я водих но тогава ме беше страх и не посмях да рискувам, но сега вече е наложително

lili28, както вече много пъти съм писала ние винаги правим зъбите с пълна упойка.Вадили сме също под упойка.Досега не сме имали проблеми.Дори е за предпочитане при такива деца да се правят по този начин за да не се предизвика пристъп от притеснение и от болката.