Ийит Йозшенер и другите лоши момчета на турското кино # Çapulcu kulübü # 125

Струваше ми се, че мозъкът на Ед беше мозък извън времето: нито съвременен, нито древен.
Ед не изповядваше никаква религия в смисъл на вяра или догма.
Фактически той поставяше под съмнение всички официални религии, подозирайки, че винаги са били свързани с власт, политика, икономика.
Не вярваше в никакъв бог, почитан от дадено човешко общество, в никакъв култ. Навярно неговият бог можеше да бъде изобразен с математическия символ за вечно разширяващата се природа.
Естествено не вярваше в никакъв отвъден живот, освен в чисто химическия смисъл. Беше подозрителен към обещанието за блажен живот след смъртта, смятайки го за изкуствена надежда и залъгалка за страхливците.
Помъчих се да изолирам и изуча големия талант на Ед Рикетс, който го правеше тъй нужен и обичан.
Естествено той беше интересен и очарователен човек, но имаше още нещо, много по - съществено.
Мисля, че това е може би неговата способност да получава всичко и от всекиго, да получава с финес и с благодарност тъй, щото даденото тутакси ставаше извънредно ценно.
Може би най- надценената добродетел в нашия мизерен списък от добродетели е способността да даваш. Даването укрепва АЗ-а на даващия, прави го по - високостоящ, по- значителен, по- голям от получаващия. Почти всякога даването е било егоистично удоволствие и в много случаи то е нещо направо разрушително и зло. Филантропията не е нищо друго, освен още един вид духовно скъперничество.
ТОЛКОВА Е ЛЕСНО ДА ДАВАШ ТОЛКОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪЗНАГРАЖДАВАЩО!
Получаването, от друга страна, ако е почувствано както трябва, изисква отлично равновесие между добрина и себепознаване. изисква още смиреност, такт и огромно разбиране на взаимоотношенията. При получаването не е възможно да се изкараш дори за себе си по-добър, по -силен, или по - умен от даващия, макар че наистина трябва да си по - умен, за да го вършиш добре. За да получаваш, трябва да се цениш, не непременно да си самовлюбен, а просто да ти е приятно, че познаваш себе си.
Веднъж Ед ми каза: “ От дълго време не се харесвам “. Не го каза от самосъжаление,а чисто и просто установи  неприятния факт. “ Времената са тежки - рече той - и болезнени. Не се харесвам по редица причини, едни истински, другите измислени. Но постепенно почнах да откривам с изненада и радост, че някои хора държат на мен  и аз си казах: щом те още могат да държат на мен, защо да не мога и аз? И полека-лека нещата се оправиха”.
Не, той не изрече това от самовлюбеност в лошия смисъл на думата, а защото бе познал себе си. Искаше буквално да ми каже, че се е научил да приема и харесва личността “ЕД” тъй, както харесваше и другите. А това му даваше големи предимства.
Повечето хора изобщо не се харесват, не си вярват, слагат си маски, кичат се. Те са избухливи, надути, изкуствени и ревниви, само защото не могат да се понасят. Но в повечето случаи те не се познават достатъчно, та поне мъничко да се самохаресат. Те не могат да се видят достатъчно добре, за да установят хубавото в себе си и тъй като ние автоматично се боим от непознатите и не ги обичаме, ние не обичаме и непознатите себе си. Ето, щом Ед съумя да види себе си, той се освободи от скритите вериги на самоненавистта. Не му беше нужно да доказва превъзходството си по обикновените начини, включително и даването.
ТОЙ МОЖЕШЕ ДА ПОЛУЧАВА, ДА РАЗБИРА, ДА СЕ РАДВА ИСТИНСКИ, А НЕ КОНКУРЕНТНО.

Де да можехме всички ние да сме такива! Да можехме поне малко да се научим как да се харесваме, нашите жестокости и гняв като че биха се стопили.
Защо е нужно да се нараняваме един - друг, за да държим брадите на своето “ АЗ “ над водата?


               Дж. Стайнбек , Улица “ Консервна “

Вот, что Небахат Чехре сказала относительно беременности Мерьем Узерли:
"Мерьем пошла по дурному пути. Нельзя заставлять кого-то стать отцом, должно быть обоюдное согласие. Я была беременна дважды, но сделала аборт. И Мерьем должна сделать то же самое".