Доход 500 лева на месец

Е те имат по пет висши и 7 квалификации. Но е редно мъжът - традиционно, от Авраам насам, както са ни учили бабите ни, а тях - техните свекърви - първо да се сервира на мъжете, а за децата - каквото остане. Може само да топкат от мазнината, в която е било месото, изядено от мъжете. Така е било по селата все пак.

Кой изобщо говори за измъкване от мизерия? Нали ставаше дума колко атрактивен е мъж в разцвета на силите си, но с невисока заплата.
Ако държите да коментираме въпроса с измъкването от блатото, нека пак да се върнем на щастливите социални работници с 400 лв заплата и съпруг/а с дребен бизнес с месечен доход от около 1500 лв и неизвестно емоционално състояние, моля. Там е очевидно кой кого измъква и хич не е задължително мъжът да измъква жената.
Горе дадоха много хубав пример - когато детето се разболее, мама се прибира вкъщи да го гледа. Мама взима болнични. Мама излиза в майчинство. Мама ходи по болниците. И ако тати не може да изкара достатъчно пари, за да позволи мама да не работи и да гледа кекавото дете - мисля, че няма особено значение дали тати регистрира изобщо присъствие в семейството. Знам как прозвуча това, затова ще поясня - да, детето има нужда от родители. Именно! То има нужда от тях и грижите им, а не те от него, за да начесват родителски инстинкт (недоказан при бащите), мечти на баби и дядовци или социално осъждане.
Ако не можеш да гледаш дете качествено, не създавай деца, защото е по-вероятно да останат със сиромашки светоглед и склонни да демонстрира мутренско благополучие. Аз през живота си имам 5 частни урока, нито един сертификат, не съм завършила реномирана столична гимназия с разширено изучаване на... Докато нашите ме издържаха, ми беше до коленете моренцето. Тръгнах да си търся нормална работа за добри пари и ме халоса тон тухли четворки. Абсолютно неконкурентноспособна месеци наред. Нямах препоръки, нямах връзки. Бихте ли осъдили детето си на това? Бога ми, на моите, ако мога, ще им запълвам делничната програма до 20 часа в денонощието с курсове, докато завършат гимназия! А най-лошото е, че не съм от бедно семейство. Просто манталитетът на нашите е от време, когато всичко е било обещано и гарантирано. Днес не е. На изхода от университета тепърва започнах да осъзнавам, ама с пълна сила, кое ми липсва и да се мъча да компенсирам за 2-3 години пропуски, които някой друг запълва на детето си още в детската градина.
Изненадвам се да чета някои разсъждения в сайт за майки, които претендират, че се грижат за детето си. Е, не съм умряла гладна, докато съм била при нашите. Каква полза, като излизам оттам и директно влизам в обувките на жалко просякинче и тепърва трябва да доказвам неща, които друг е доказал още на 12 години?

От три страници насам искам да си избода очите с вилица, но съм толкова запленена от бездънната ... посредственост, че продължавам да чета.
Особено ме развесели онова за разпределението на ролите и как имало или нямало определен семеен модел.
Аз се върнах на работа, когато дъщеря ми беше на 1г1мес. не заради високата заплата, а за да си упражнявам професията (за радост и удовлетворение говорим), а мъжът ми отгледа детето на практика до 3 год. Еми, представете си, никой не умря от размяната на джендър-ролите, а мъжът ми беше най-уважаваният баща в квартала, и най-гордият 

Що за майка ще предпочете кариерата пред едногодишното си дете?   Отчиташ се пред общество, баба и дядо и драсваш към офиса? Мислех, че майчинското чувство и връзката с детето са постоянни, то се оказва, че при еволюиралите хомо сапиенс се изпаряват няколко месеца след раждането.
Извън сарказма, ще потъна в земята от срам в ситуация при двама живи, здрави и събрани родители бащата да гледа дете под училищна възраст.
Сигурна съм, че мъжът е бил уважаван от комшийките ти, не и от комшиите. Но щом му е харесвало да го смятат за жена в панталон, значи нещата са окей. За мен това вече е неприемлива размяна.

Именно поради тази причина трябваше да си останеш в къщи при детето.
Принципно всеки човек си решава сам за себе си как ще си нареди живота и не бих коментирала поста ти, но да говориш колко сме бездънно посредствени, при положение, че така ти протекло майчинството.............

Ми сигурно лошата майка  , която е лекар и ще се деквалифицира, ако си седи три години вкъщи.
Никой не е умрял от срам или нещо подобно у нас, нито съм забелязала да сме си сменили външните полови белези. Но всекиму своето, разбира се  

Майчинското чувство и връзката с детето са завинаги,и след 50 години.По твоята логика,всяка ,която тръгне на работа ,няма връзка с детето си.Глупости поредни.Ако имаш дете,ще рабереш за какво иде реч.

Не мога да разбера,защо темата се движи в някакви супер крайности.

Как може да кажете ,че една майка е по-лоша от вас ,само защото е тръгнала по-рано на работа.

Аз пък се питам що за идиотки са тези, дето като падне детето им му се развикват да го стресират допълнително. Една такава специално се спря пред къщата ни, за да набие детето си, защото се било оцапало. Друга обясняваше - Мамеееее, виж щъркел, дето носят децата. Трета - ще те вземе чичко полицай, ако не слушаш. Глупости до безкрай. Какво си мислят съседите е нищожен проблем.

Аз за второто го направих като беше на 6 месеца. Не заради кариерата, ами ми беше писнало на шапката. Мъжът ми се върна от рейс, аз му казах "Сега ти в къщи, аз в кантората". След 2 месеца стана така, че трябваше всички да заминем в чужбина. Той си намери хубава работа там на суша.  Преди да го назначат аз си намерих работа в ... суши бар. Стана случайно, отидох с едни жени да говоря за позицията, защото те не знаели езика и 10 минути след разговора със собсттвеника той ми звънна и ми предложи аз да започна. Въобще и не мислих по въпроса. Комбинирахме се всякак, включително и други българи емигранти са ни гледали детето. Може да е лудо, но факт. След това голямото дойде и то помагаше в гледането. За нула време с дружни усилия го отгледахме.  Без баби, джипита и подобни. Както дойде.
Между другото като се запознах с мъжа ми имаше 100 лева заплата в БМФ и по-малко от 300 долара задгранични. Сега няма да казвам колко взема, но тогава нямаше как да знам, че до толкова ще се промени конюктурата. Нито пък съм си представяла, че аз с професията си мога да вадя толкова пари, колкото сега вадя, просто защото в България тогава нямаше никаква работа, да не говорим за пари. Това чуждестранен инвеститор/работодател беше само някакъв популистки лаф и никой не го беше виждал на живо. Освен гръцки и турски, но те не се броят.

По моята логика? Заклевам се, за първи път чувам за жена с майчински претенции, която оставя дете на ЕДНА годинка на грижите на баща му, за да си върне удовлетворението от работата. Не заради липса на пари, а заради удовлетворението. Приоритетът е очевиден - работата пред детето. Удовлетворението също е очевидно, че НЕ идва от майчинството, а от работата.
Е, съжалявам, изглежда съм някакъв примитив с първични инстинкти, но не го разбирам. Поведението го приемам като някакъв факт извън моята среда и се надявам да не се окажа обкръжена от такива жени, но хваленето - вече ми е непонятно.

А бе лоша, лоша, но все пак майка.   Девойките, които ти обясняват как майката има инстинкт, а бащата няма, още нямат деца. Но те знаят по-добре от теб как се гледат деца!

Бонбонке, моят мъж се справя прекрасно и с вечерята, и с децата, и болнични си взема, за да е с тях. Слава богу, съседите и те така правят, та не им е паднал още в очите. Срамота, уж млади, образовани жени, следвали с години, а мисленето им на ниво първобитно-общинен строй.

Бонбонбон,нямам сили да споря с теб и няма смисъл ,честно.Оставяш ме без думи.

Аз няма да кажа какво направих с голямото (на 1 година), като се върнах на работа, че някой може да припадне! После компенсирах, като игнорирах кариерата и постоях вкъщи, но пак не за дълго.

Аз с моето второ казах по-горе какво съм правила, но няма да влизам в подробности, че не знам. И в количка пред заведение до охраната е стояло. Между другото не беше единствената количка. Това в чужбина, да не скочи някой, че съм го оставяла пред чалготека.  За първото си стоях доста време в къщи, но на практика през голяма част от времето го гледа майка ми. Второто нямаше такива екстри, но сега където го сложиш, там вирее. Никакви проблеми с мобилността и чуждите хора.  

Уроците, частните школи и прочие са безспорен плюс. Ако родителите имат възможност. Много по-важно е да са отгледали едно уверено, комбинативно дете, със самочувствие и реалистична преценка за възможностите си. Което си отстоява границите, не навлиза в чуждите, не се старае да постига нещо, за да покаже на родителите си, че и то заслужава, нито пък на някой друг. Децата, които не чувстват достатъчно любов (не им се показва ясно безусловна такава) - единственото, което им остава, е да са умни. Да се доказват. И като възрастни имат нужда от това одобрение - в работата си, в отношенията. Това, което имат за себе си като важно е облика на справящи се, това, което е било важно като представяне пред родителя. И могат да се напишат още Х броя страници по темата и това няма да има общо с парите на родителите.