Синдромът на Аспергер от първо лице

Момичета,

Да ви споделя, понеже повечето от вас познавам, се чувствам изненадана и дори леко притеснена за това, че се съмнявате, че Раница се е диагностицирала правилно с Аспергер синдром.

Вижда се, че младата дама е интелигентна и много е изчела, припознава симтомите.

Аспрергера се диагностицира, както знаем- по разкази на близките или в по- зряла възраст- собствени спомени.
Както и аутизма, особено в ранна възраст.
Нали знаем, че урината и кръвта няма да покажат данни за аутистично разстройство, а данните се обобщават от екипа и се заключава наличието на разстройствот.

За мен е ясно и не виждам защо да се съмнявам, че щом Раница си спомня затрудненията в общуването и ролята й на "жертвено агне" в детска среда или на "черна овца", е съвсем основателно да се счита , че страда от Аспергер.

Разбира се, тя е жена и голяма част от дефицитите е компенсирала.

Аз пък ловя бас, че всяка от вас ако опише затрудненията си в детска възраст, поне половината ще се окаже, че носят Аспергера в себе си.

Не за друго, но ни помага по- добре да разбираме децата си.

Притеснява ме, че имам чувстово, че вие не може да повярвате, че грамотен , зрял вече и интелигентен човек има Аспергер!?

Ами, точно това е аспергера-грамотен  и интелигентен човек , с някои характерни затруднения в общуването и в дестка възраст или не само- набелязван за "черна овца" или направо "жертвено агне".

Той живее с нашия свят, но често с негови правила, които той създава и зависи от посоката на развитието му- той ги налага.

Дори пише, че личности, дори на мениджърски позиции, които не успяват да задържат връзка повече от няколко месеца или задържането на едно работно място изисква херкулесови усилия от тяхна страна, са Аспергерови личности.

Самите те, работейки в Силиконовата долина например споделят по форуми, че имитират социалното поведение на хората "като маймунки", което изисква херкулесови усилия от тяхна страна и вечер са съсипани и изтощени, но то това- да имитират света на "нормалните", за да са част от него.

Раница, това трябва да променим!:)

Благодаря, Kezaja

И мен ме притеснява, особено ако идва от майки на асперчета. Май най-много тях трябва да убеждаваме, че децата им не са наказани от генетичната лотария, даже напротив И че ако вместо да се фиксират върху "дефицитите", се насочат към развиването на уникалните умения на децата си, животът им щеше да е доста по-слънчев.

Имам си една приказка за тези, които смятат спектъра за  смъртна присъда - Природата ми е дала "Бугати", не виждам защо трябва да искам старичък "Голф", за да не се отличавам от другите, пък   Имайки предвид скоростта на работа на аспергеровия мозък, аналогията е доста добра. Но също като Бугати, разходите за поддръжка (измерени в ментална енергия, необходима за вписване в средата) са чудовищно високи.

Интересно ми е колко хора на възраст между 30-40 години живеят успешно е обществото и дори не подозират, че са в спектъра? А такива, които подозират, но си траят заради социалната стигма и са се специализирали в играта на Being Human ?

Аз самата бих си спестила много болка, ако някой ми беше поднесъл тази информация преди 20 години.

Вярвам, че всички носим аутизма в себе си, но само емоционалната ни вродена интелигентност, ни помага аутистичните атаки да са сравнително редки.

Това сравнение с "богатито" адски ме изкефи!:)

Така де, то ако беше много хубаво, щяха да ги карат повече:))

Понеже, когато днешните 40 годишни са били 3 годишни, не е имало изследвания и статистика за честотата на Autism Society of America, можем само да се опрем на днешната статистика, като математически я намалим пропорционално с нарастващата честота на година и вероятно ще излезе, че 1 на 200 е аспергерова личност, професията може да му е всякаква, но живее по неговите правила- създава ги и ги налага и е вглъбен в някоя сфера, ако е професионална, изглежда работохолик, ако не е- хоби или кауза, го мислят за луд просто и никой не му вярва, че той за каузата си влиза в огъня, псле излиза и скача през морето, от другия край, само леко измокрен:)

Не са малко съвремените 40 годишни аспергери по света, макар и да не са диагностицирани, но обикновено техните родители са чували в детството им нещо като "Леле, това дете е огън, майка ти като те е раждала, в черно те е повивала"

В крайна сметка, всички умираме, така че- има ли значение от един момент на татък, кой какъв е:))

Аспергеровите личности винаги оставят следа и когато физически не са живи!

По това ще ги различите от обикновения "социален", лъжлив и нагаждач- простосмъртен:), чиито интереси се заключават в това да се наяде, наклюкари , точно в 17.30 да си тръгне от работа, като предходните 8 часа дори не е и работил, а лизал ....., за да "му върви" и последния интерес на обикновения простосмъртен, който не е Аспергер е да се на.....

Между многото обикновени, аспергера се забелязва и от самолет, той не ги умее тези неща и е устремен, винаги изглежда изморен...

Поствам и нещо, което смятам за полезно:)
Работа и подход към деца и ученици от аутистичния спектър- с Владислава Цолова- Председател на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" в e- Списание за психология "Посока"-
с благодарност към Анелия Дудина:
http://slance20.ovo.bg/Broi_37.pdf

http://www.autism-bg.org/bg/news

Пиша за Синдрома на Аспергер, защото пряко ме засяга, а е доста по- рядко срещан в Аутистичния спектър от всички видове аутизъм. Също така, по- късно се открива, заради добрия и правилен говор на децата..., по някое време родителите откриват, че детето възприема нещата буквално, не разбира иронията, простите неща в социално отношения са му сложни, така както на "нормалните деца", са сложни интегралите например. Родителите откриват склонност у децата си към вманиачване на определени теми, които представляват изключителен интерес у детето им, а за "нормалните деца", този интерес обикновено е странен. За моят Марти особен интерес е движението на луната около земята и нейните фази, с един кратък поглед открива луната в коя фаза е, с което "впечатлява" възрастните по трамваите от 3-4 годишна възраст. Планетите, слънцето, въртенето на планетите около слънцето, астероидите и въобще цялата слънчева система и галактика, са нашата тема. На следващо място е падането и пречупването на светлината, отражението и перспективата в дълбочина. Проблемите на тези деца в детските заведения и училищна възраст са чудовищни, неразбирането от страна на учителите и децата, а дори и родителите... обхваща гигантски размери за наивните мозъчета на децата- аспергери.

Децата със синдром на Аспергер са достатъчно интелигентни, за да се справят с масовото образование, но те често нямат достатъчно емоционални ресурси да посрещнат изискванията в клас. Тези деца лесно изпадат в стрес, което се дължи на тяхната трудна приспособимост. Те имат ниско самочувсвие, често са силно самокритични и не могат да търпят да се правят грешки. Аутистите със синдром на Аспергер, особено възрастните, могат да са склонни към депресии (голям процент от депресиите на възрастни аутисти са документирани). В отговор на стреса и безсилието да се справят с него често се срещат бурни избухвания. Децата със синдром на Аспергер рядко изглеждат отпочинали и лесно се претоварват, когато нещата не са такива, каквито се диктуват от техните строги възгледи. Да общуват с хората и да се съобразяват с обикновените изисквания на ежедневието изискват от тях херулесовски усилия.

Прогнозите за децата със Синдром на Аспергер изглеждат оптимистични. Пише, че в последващото си развитие, децата с Аспергер синдром, могат да изглеждат прекалено наивни и срамежливи в общуването си с другите, както и да изглеждат незрели, в сравнение с връстниците си. Всичко това може да причини на детето депресия и тревожно разстройство, защото те усещат различността си, особено в ученическа и тинейджърска възраст. Тинейджърите с Аспергер синдром може да не проявяват интерес в творческите дейности, а да се интересуват от заниманията, които са свързани с определен ред и закономерност. Някои черти, характерни за хората с Аспергер синдрома, като концентрация и хващане на детайла, могат да им помогнат в университетското обучение и професионалните дейности.
Аспергер синдром е доживотно страдание, въпреки че, хората с това заболяване, могат да се научат да се справят добре в живота. Хората с това заболяване, се увличат от инженерни специалности и наука.
Има много известни личности, страдали от симптоми на Аспергер, това са Алберт Анщайн, Мария Кюри, Волфганг Амадеус Моцарт, Томас Джеферсън....
Аутистичния спектър е изключително широк и включва и невербални деца. Децата с аспергер синдром се намират в, така наречената горна част на спектъра и говорят правилно и имат много добра механична памет, което води до ситуации на изразяване с доста сложни изрази, дори, посочено е, че в голяма част от случаите, правилно систематизираната им реч е причина за заблуждения и късно разпознаване, а с течение на времето, нещата се размиват и при възрастните аспергери, става още по- трудно диагностицирането. Децата с вербални и по-големи затруднения “живеят в своя собствен свят”, докато тези с по-малки затруднения “живеят в нашия свят, но по свой начин” , по техни си правила, което им създава огромни проблеми и неразбиране.


Намерих наръчник за учители на  деца с Аспергер синдром, които смятам да дам на учителите на детето ми, но не знам точно как да го направя, така че, да не ги обидя, защото учителите лесно се засягат, като ги "обучаваме" на поведение спрямо децата ни:


1. Децата с такъв проблем трудно се организират, независимо от нивото на техния интелект и/или възраст. Дори пълният отличник, който притежава фотографираща памет, може да не бъде в състояние да си спомни да донесе в училище молив за писане или заданията за домашна работа. При такива случаи трябва да се дава помощ по възможно най-ограничен начин. Стратегиите за справяне с този проблем могат да включват действия, като: да се накара ученикът да залепи на корицата на тетрадката си рисунка на молив, да си води списък от домашните задания и др. Винаги поощрявайте ученика, когато си спомни нещо, което преди това е забравял. Никога не го мъмрете или не му "опявайте", когато не успее да се справи. Да му четете лекции по въпроса не само НЯМА да помогне, но дори може да влоши нещата. Възможно е ученикът в този случай да започне да си мисли, че не може да запомни какво трябва да свърши или да донесе. Такива ученици имат като че ли най-разхвърляния или най-мръсния чин в цялото училище. Тези от тях с най-мръсните чинове трябва да се подпомагат при честото почистване на чина, за да могат лесно да си намират нещата. Просто запомнете, че по всяка вероятност ученикът не по свое желание е мърляв. Много по-възможно е той да не може да се справи с организационните си задачи без специални тренировки. Опитайте се да го приучите към подреденост, като използвате малки обособени стъпки.

2. Децата с такъв проблем имат проблеми с абстрактното и концептуалното мислене. Някои от тях по всяка вероятност достигат известна степен на абстрактно мислене, но повечето не успяват никога. Когато е наложително да използвате абстрактни понятия, използвайте визуални знаци за подсещане, като рисунки или написани думи, за да подсилите по този начин абстрактната идея. Избягвайте да задавате неясни въпроси, като "Защо направи това?". Вместо това кажете: "Не ми харесва, че ти тръшна учебника си, когато ти казах, че е време за физкултура. Другия път сложи учебника внимателно и ми кажи, че си ядосан. Как иначе ще ми покажеш, че не искаш физкултура или че не искаш да спреш да четеш?". Избягвайте да задавате дълги и отвлечени въпроси. Бъдете възможно най- конкретни при всичките си разговори с такива ученици.

3. Учестените необичайни действия или лошо поведение показват повишен стрес. Понякога този стрес е предизвикан от загуба на самоконтрол. В повечето случаи стресът може да се намали само когато ученикът се изведе от стресовата ситуация. В такива случаи трябва да се разработи специална програма за подпомагане на ученика да влиза и/или да остава в стресовата за него ситуация. Много удачни при това могат да бъдат "безопасно място" или "безопасен човек".

4. Не възприемайте лично лошото поведение. Детето с такъв проблем не е манипулативен схематичен човек, който се опитва да ви усложни живота. То рядко, дори никога, не е манипулативно. Обикновено лошото поведение се дължи на опитите на тези деца да изживеят минали събития, които са конфузни, объркващи или плашещи за тях. Вследствие на тяхното разстройство децата с такъв проблем са егоцентричини. Повечето от тях изключително трудно разчитат реакциите на другите.

5. Използвайте и обяснявайте речта буквално. Докато не узнаете възможностите на детето, избягвайте:
• Идиоми (фразеологични словосъчетания), като "секна ми дъха", "ще се гръмна", "крайъгълен камък";
• Двусмислици (повечето вицове са двусмислени);
• Сарказъм – например, да кажете "Чудесно!", когато детето е разляло бутилка кетчуп на масата;
• Умалителни имена;
• Псевдоними.
6. Запомнете, че тези деца не могат да използват различини изражения на лицето или други знаци на общуване. Повечето с такъв проблем също трудно разбират изражението на лицето или езика на тялото.
7. Ако усетите, че ученикът не е усвоил урока, разделете го на по-малки порции или го представете по друг начин, например образно, устно или физически.
8. Избягвайте да го претоварвате с вербална информация. Бъдете ясни. Използвайте къси изречения, когато усетите, че ученикът не ви разбира добре. Въпреки, че той вероятно е чул задачата и е внимавал, може би не е разбрал вашата основна идея или не може да извлече важната информация.
9. Подгответе предварително ученика, когато ще се правят промени в обстановката и/или дневния режим, като събрания, идване на нов учител или изменения в учебната програма. За да го подготвите за промяната, използвайте написано или нарисувано разписание.
10. Учителят може да се опита до ръководи поведението на такъв ученик, но ако този подход се използва неправилно, детето може да започне да има поведение на робот, да промени поведението си само за кратко време или да реагира с някаква форма на агресия. Използвайте подходящи за възрастта положителни поведенчески процедури.
11. Изключително съществено е постоянното третиране и съдействието от всички околни.

12. Знайте, че нормалните за нас нива на слухово и зрително възприятие могат да се възприемат от ученик с такъв проблем като твърде високи или твърде ниски. Например, тихото бръмчене на луминисцентното осветление може да е изключително смущаващо за някои от тях.

13. Ако вашият ученик говори непрекъснато на една и съща тема, спори постоянно с едни и същи изрази или задава едни и същи въпроси, вие чувствате нужда да го прекъснете. Това може да доведе до безкрайни молебствия от страна на детето. Тези прояви могат да се спрат, като се продължи разговора чрез логично издържани аргументи. Предметът, за който говори детето, не винаги е предметът, който го безпокои. По-често това е начин детето да изрази чувството, че е изгубило контрол или че се смущава от някого или нещо в обстановката.

15. Ако вашият клас иска да играе на игри, в които се участва по двойки или става избиране на партньори, помолете някой по-милозлив ученик да избере за партньор съученик с такъв проблем, преди да е започнал изборът на партньори между останалите ученици. Обикновено при такива игри с детето такъв проблем остава само. Това е много лошо, защото детето би могло да напредне много, когато има партньор.

16. Когато оценявате уменията или знанията, не правете прибързани заключения. Например, той може да е "математическа фурия" по алгебра, но да не може да пресметне колко ресто трябва да получи в магазина. Или може да има невероятна памет за книги, които е чел, за чужди езици, които е чул, или за спортни статистики, но все още да не може да си спомни да си донесе в училище молив. Нестандартно развитите умения са характерен белег този проблем.

Бъдете положително настроени!
Бъдете градивни!
Бъдете гъвкави!

Децата с такъв проблем, представляват особено голямо предизвикателство сред учителската колегия. Най-често техните съученици ги считат за особено странни и ексцентрични личности. Неумелото им поведение в обществото често ги поставят в ролята на “жертвено агне” или “черна овца”. Към техните нестандартни прояви се добавят несръчност и натрапчив интерес към определени неясни за околните неща. Децата със синдром на Аспергер не могат да разберат същността на човешките взаимоотношения и общоприетите правила на обществото, наивни са и очебийно не им достига здрав разум. Тяхната непреклонност и липсата на възможност да възприемат промените прави тези деца особено уязвими и склонни към стрес. В същото време те (повечето от тях момчета) имат средно или над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Те педантично и последователно следват собствените си интереси, което по-късно в живота може да доведе до големи постижения.

Описа мен.

Причината да се диагностицирам толкова късно е точно липсата на информация. Родителите ми са били на седмото небе да разберат, че двегодишната им дъщеря се е научила сама да чете и лееекичко са пропуснали да забележат негативите, които вървят с това. Проклетията ми беше отдавана просто на това - на проклетия. Казах вече, че майка ми също проявява някои черти от спектъра (но не е аспи), така че за нея странностите ми са били нормални.  А и речта ми е била доста по-развита от тази на връстниците, включително хумор и метафори - даже прекалявам с цветистия език.

Между другото с твоя Марти имаме обща страст - астрономията. Макар че аз вече я надраснах, но като дете бях малък Карл Сейгън.

Разбрах за себе си едва след като завърших психология и след многобройни разговори с колеги - т.е. не съм се самодиагностицирала.

В ютуб има едно клипче, в което се твърди, че Аспергер представлява по-високо еволюционно ниво на развитие на мозъка (връзва се с модерната теория за "индиговите" деца), което, обаче, е за сметка на изоставането в социалните умения. Ще изровя линк довечера.

Моя Марти ражда  уникални мисли, изведнъж ги "изстрелва" от нищото.

Миналата седмица играе на таблета си на игра, едно чудовише гони човек и изведнъж казва :"Истинските чудовища живеят вътре в хората"

Или друг път "Чудовищата могат да станат хора, но хората никога не могат да станат чудовища"

Или "Бабите са безполови,з ащото са много стари и са си забравили пола"

А наскоро, решаваше дроби и бях приятно изненадана да видя с каква привидна лекота се справя, каза: "2 и 2 прави 4, само за глупците и за светите"
Е, това ме уби, защото винаги съм го мислила!:)))

         Здравейте на всички!

         Преди няколко месеца диагностицираха моят син със "Синдромът на Аспергер". Той е на 10 години. Повечето неща, които са описани за синдрома ги има с изключения. Но по-важно е за мен, дали другите деца с тази диагноза имат проблеми с храненето, в смисъл дали се хранят разнообразно, например дали ядат готвени ястия,  супи, сандвичи, сирене, плодове и зеленчуци, разнообразни сокове, различни видове сладкиши, кисело мляко и т.н. ... Основно синът ми се храни само със пържени бланширани картофи и пържен кренвирш - един вид и хлябът го яде препечен. За разнообразие яде бейкроуз, кубети и брецел (пак определен вид), два вида шоколад и това хранене е от 2 годишна възраст. Не иска да опитва "нови храни".

tiffany67, къде Ви диагностицираха?
Моето дете има много от чертите на Аспергера, но е с диагноза ГРР.

Здравей, tiffany67.
Много е типично за хората с Аспергер да са придирчиви и капризни към храната, както и да ядат все едно и също. Аз бях много капризна като дете, сега пак съм капризна, но малко по-малко. Някъде бях попаднала на хумористична статия за признаци, че имаме Аспергер и един от тях беше, че като ни видят в ресторанта/мястото, където се храним, веднага знаят какво ще поръчаме. Естествено, това не е задължително за всички, но е много често срещано.



n_alex76, според мен точната диагноза няма значение, то затова е спектър, защото различните симптоми се преливат един в друг, застъпват се и не може ясно да се каже кога свършва едното и кога започва другото (нещо като цветовете на дъгата). Откривам все повече логика в новата класификация, макар че си има недостатъци.

Колко познато Обръщат ми се червата само при миризмата на пилешко. Брррррррр Рибена супа... бляк  

Но пък явно съм изтеглила дългата клечка в този симптом - ям всичко зелено и полезно. А задникът ми расте ли, расте

Не съм пробвала диети без млечни и глутен. И бездруго, това би означавало да се откажа от 70% от храната си и да стана пълен веган. Не става.

нтжнтж

     Здравей n_alex76, синът ми го диагностицираха в Александровска болница "Св.Никола" - София.
     

        Ranica, благодаря, че отговори. В чудо съм се видяла с това ядене вече години наред. От животинските продукти от около 3 години, само от едно и също място купувам кебапчета, от които се реже много тънко само изпеченото и се нарязва на много малки квадратчета. Вътрешното не се яде. И една и съща шунка - тънко нарязана още от магазина, която се реже също на квадратчета. Но това се яде много рядко. Яйца само жълтъка, но сварен, това в месеца 2-3 пъти. Никакви, както писах зеленчуци и плодове. А и много често отказва да яде, когато вече сме го купили, ако нещо не му се понрави (не е абсолютно същото, като предното), но бланшираните картофи, кренвирша и препечените филийки, те са основната храна, която когато му омръзне яде по много малко. По време на хранене стереотепиите му се засилват още повече.
         Но да се надявам, че нещата ще се оправят, по-малко, когато навлезе в пубертета.

пгж

Филм за аутизма "Мозъкът на "Юго" със субтитри на български, преведен от френски от Юлия Каремова- изкуствовед и рехабилитатор, която ще посети обучението по Сензорна интеграция, започващо идния петък, 29.11.2013 г.- "Представете си едно зайче, уплашено, по средата на магистралата, коли от всякъде, не знае на къде да поеме и в следващия момент вижда срещу себе си фаровете на камион"- така се чувства сина ми- споделя майка на пораснал аутист:

https://www.youtube.com/watch?v=A-THwCBxWjg#t=11

Намерете време и го изгледайте.
Интересни експерименти са правени през годините.
Френски психиатър през 70- те решил, че децата страдат от "лошите си родители" и ги отделил да живеят на споконо в извън населено място, сред природата, където подивели всички до едно, след което са затворени в институции и до ден днешен.

По същото време Ловас постепенно открива ABA - Приложния поведенчески анализ, който действа със стимули и мотивира- и започнало за де случва чудо с децата...