Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

Точно за 5-6-7 годишни говоря, които излизат сами и си играят заедно. Някои изнасят играчки от къщи, други не, но играят заедно обща игра и хич не върви да отказват, защото играта няма да стане в този случай. 2-3 годишните не могат да играят сами заедно с други деца.

Прекрасно изграят някои тригодишни и точно там са проблеми кой донесъл и кой не донесъл играчки. Случаят описан от Аллана, е съвсем друг- целенасочено организиране на игнориране на друго дете, като методът, който се ползва, е изолация по "притежателен" признак.
Никой тук не твърди, че това са повечето случаи. Просто такива има.


Jizzlobber, от там тръгна и темата. Подобно дразнещо парадиране обикновено не се прави от хора, които наистина имат високи доходи /макар че и там има изключения/.

Джуди, когато има на лице персона, която обсебва или диктува кой с кого, родителя е този, който трябва да говори, показва и помага за решаване на проблема.
Аз съм имала сблъсък с едно обсебващо на всяко ми дете.Не даваше то да играе с друг, освен с него. Да-да....разбих му илюзиите набързо.
Когато едно такова командори цялата група, пак бих се намесила. Според ситуацията.

Браво на всички, които са успели да се капсуловат в среда от единомислещи със сходен стандарт на живот. Признавам, че опитах, но в порастването на детето и разширяване на интересите му, става все по-трудно, да не кажа невъзможно. Както и за нас възрастните, впрочем.

Реално, аз в тази тема не се оплаквам или възмущавам от нищо. Напротив, радвам се, че има такива парадиращи хора, защото те олицетворяват куп неща, които помагат на човек да онагледи и диференцира ясно собствените си ценности.
Ние у дома се забавляваме с "драмите", комплексите и претенциите на тези хора (и родители, и деца), както и те у тях си сигурно се забавляват, обсъждайки нас 
В различни коридори тичаме, но не пречи да се погледнем.

Важното е човек да знае кой е и какво иска, и кой/кое му е наистина важно, за да не могат случайни околни да му влияят.

Когато си говорим за деца в училищна възраст и за случки, станали в училище, то родителят, 99,999% вероятност има, не присъства. Това, което съм дочула от училищни дворове и други места в обсъждания дух, е при размяна на реплики между деца, до които не седят мами и баби.
Дали някой външен ще се намеси, как ще го направи и дали и какъв ефект ще произведе е съвсем отделен въпрос. Тук се дават примери за поведение, което не е терра инкогнита за хора, които редовно комуникират с деца и посещават места, където такива пребивават, най- често без родителите си.

Джуди, аз ясно поясних кога съм присъствала.
Стоя и чакам малкото ми дете достатъчно дълго, за да чуя поне по 5 разговора сред големите.
Излиза, че темата е да се възмутим само. Или да наложим едностранно колко точно и в какво да са "различни" хората.

Обсъждахме последно пример, даден от Аллана, която ясно е посочила възраст на децата и обстановка. Или ще си играем на спорове е ли станало това, което е чула или не е? Аз в такива не бих участвала. В случая й вярвам, т.к. съм бивала свидетел на подобни изяви.
Вие можете и да целИте да се възмутите. Това не се отнася до всички ни, обаче. Ние си обсъждахме и тази страна на поведенческа изява на някои деца в училище и сме наясно, че я има. Друг ще се пъне да отрича, че такова нещо под слънцето няма, трети ще му се харесат подобни изяви, понеже импонират на светогледа му и ще се опитва да ги оправдае и т.н. Обсъждаме си какво сме виждали и кой какво не би харесал, не ви заставяме да споделите непременно.

аха,
давате си примери и или лайквате или не,
разбрах сега.

Абсолютно сигурна съм, защото става дума за класа на дъщеря ми и цяла година слушах тези и подобни разговори. Децата не си изнасяха играчките някъде на площадка, където са компания, отишла, за да играе, а са на училище, в класната стая или в двора. Имаше целенасочено изолиране на някои деца, в случая по признак кой колко хубави и скъпи вещи носи на училище, където по принцип изобщо не му е мястото да се носят такива неща.

А когато това се случва в училище, където отговорният възрастен е учителката?
В нашия случай тя не взе адекватно отношение. От родителите не виждам какво може да се очаква. Да обърнат на 180 градуса политиката си на възпитание, само защото на някой не му харесвало как им е възпитано детето? Твърде нереалистично.

Радвам се, че не сте попадали на такива случки, но ми е много странно да се твърди, че едва ли не изобщо няма такова нещо. И аз съм чувала истории за посещение в Дисниленд, казани без изобщо да е парадиране, а просто споделяне на интересно преживяване от лятото. Разликата се усеща.

Ох, последен опит да обясня, че нищо не твърдя.
Както вие споделяте, така и аз.
Не държа да ми лайквате примерите.
Знам много добре, че има парадиращи.
И когато такива се случат около детето ми, когато ме няма, не е драма за подскачане. Такива хора е имало и ще има. Подминаваме ги с насмешка. На това уча децата. Точно, защото не съм с тях на 100% във времето.

Джуди, аз 2-3 годишни да играят заедно обща игра за повече от 2-3 минути, без възрастен да им я е ороганизирал, не съм виждала. И тогава разбира се че играчките са проблем. Съвсем друго имах предвид. Компания от няколко 5-6-7 годишни. Един си пази играчките в къщи, защото не обича да ги дава, страх го е да не му ги счупят, майка му не дава или друго. А другите деца споделят. Споделящите често се дразнят.


allana, грозна работа е това и дано не продължи. В класа ви значи има шестгодишна тарторка и тя диктува модата и ценностите в групата. Все пак какъв е грехът на родителите децата, които тя манипулира и на нейните родители? С какво са виновни смартфоните в случая?
(иначе, колкото и да я гледате накриво, девойката е ударила джакпота   - родила се е с лидерски умеия. А и ситуацията е много подходяща да обясниш на твоето дете какви са истинските ценности )

 
Признавам, че опитах. Идея нямам от какво си недоволна.
Кратка ретроспекция:
Вчера си говорехме тук, в темата, че се случва децата И да парадират с придобивката си, като потребителка изрази мнение, че това се случва най- често не точно при наистина материално осигурените хора, с което лично аз съм съгласна. Последваха изказвания, че такова нещо няма, което становище аз и други не можем да споделим, т.к. сме се натъквали на конкретни примери в обратната посока. Дискусията си течеше нормално.
Днес друга потребителка запита какво според нас означава човек да се "фука" или да парадира с вещите си, поради което дадохме примери. Ти може и да не държиш, както пишеш в последния си пост, на тях, но други хора искаха примери, точно. Тук си дискутираме не 2-3 души само, все пак.


Ти от какво не си доволна до тук не разбрах. Твърдиш, че такива неща не се случват под слънцето? И какво точно "споделяш"?

За мен е важно дали и какви неща, точно, се случват. Също ме интересува и какво се прави в училище, за да не се случват. С насмешка едва ли ще подминава ситуациите едно 6- годишно дете, когато е изолирано от класа и не получава защита. 

Алана, а учителките /учителката/ доколко е запозната с прийома на тези фукли и как реагира, ако изобщо реагира /не само за случая, а и по отношение на това, че носят неща, чието "място не е в училище"/?
...............
Елл, колко време играят заедно 3- годишните не е обект на дискусия. Дамата, дала примера, ясно посочи за какво иде реч. Очевидно твоето предположение за описаната ситуация е погрешно. А че е грозно- повече от грозно е описаното. И, за жалост, не е прецедент. В нормален клас и нормална учителка това едва ли ще се допусне. Но ако децата играят навън- случва се. А добри родители такова дете няма да възпитат. Смартфонът не е бивал обявен за виновен. Става въпрос за парадирането тук и за едни от най- грозните му прояви.
Кажи, колко са големи децата ти?

Момче на 12. От първи клас има телефон, в трети имаше по-хубав телефон (с блутуут и мп3), от пети има смартфон, който ползва с пълна сила. Обаче изобщо не пази, колко телефони е изгубил, нямам думи. След десетгодишна възраст започна да ги пази.
Конкретно за фукането - на тази възраст (че и от доста по-ранна) момчетата се фукат с пълна сила за какво ли не. И това продължава цял живот. За мъжете почти всяко нещо е състезание, а победата - повод за гордост и изтъкване.
Наистина е тъпо, когато децата се фукат с неща, които не са тяхна заслуга като парцалките, техниката, която имат и парите за закуски. Обаче аз го намирам за човешко и заложено в психиката на всяко дете. Нашата работа е да им обясним че е тъпо и прави лошо впечатление.

Сега се сетих и аз един пример за фукането. Наминете в темите за различни състезания тук и ще видите колко майки се горедят и се хвалят с успехите на децата си. После получават поздравления и благодарят все едно това са техни успехи. Каква е разликата между това да се фукаш с телефона, който са ти купили и с максималния резултат, който детето ти е изкарало на някакво състезание? Защо едното да е лошо, а другото добро? За мен лично и двете са лоши, де, макар че ако човек се разрови сигурно ще намери и мои хвалби някъде из състезателните теми  

Елл, и аз много мразя всякакво фукане, не само на деца, особено с неща, които не са твоя заслуга. Ами радвай се, всеки се радва на нещо, но не бие тъпан за това.  Радвам се , че и други мислят като мен. И на моята постоянно това и обяснявам, че  е грозно да се хвали, но докато се обърна и я чувам  пак да го прави.

По отношение на фукането го приемаше почти с безразличие. На първата родителска среща се разбрахме да не се носят телефони (само две деца имаха), но само за няколко седмици се напълни с телефони в целия клас.
На Коледа ни чете писмата, които децата са писали до Дядо Коледа. Обясни да не се изненадваме, че всички са писали "айфон 5" и "айпад", защото са се повлияли от това момиче, което само за такива неща говори. Нейният списък за Дядо Коледа беше много показателен. Не знам защо учителката ги прочете пред всички родители, но го представи като нещо забавно и весело. "Вижте Х колко е заразителна  ".
По отношение на изолирането и тормоза, намесата и според мен не беше адекватна. "Не обръщайте внимание на Х." или "Стига сте ми се оплаквали, че Х ви тормози, защо я оставяте?".
Да се караш на потърпевшите е отбиване на номера, а не реален опит да се помогне.
На мен, когато лично разговарях с учителката, ми отговаряше неща като "Ами тя Х така се държи." или "Просто днес дойде в такова настроение" и други такива. Тази безгрижност едва не ме докара до саморазправа.
Имаше и други деца с подобно поведение в класа, просто не чак толкова ярки в изявите си.