Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

При нас не е забранено просто. Друг е въпросът как класната се оправя с това. Детето ми има телефон от предучилищна, защото се налагаше да напуска пределите на училището и да е през два квартала на занималня. Случвало се е да остане сама в друг квартал и спешно отидох и набавих първия и телефон. Впоследствие проима и по-друг тип телефон, не просто ало-ало. У нас има все последни модели различна техника, поради спецификата на професиите ни и за моите деца не представляват никакъв интерес. Също не сме натъртвали на ценността на предмета като цена, марка, но пък сме обръщали внимание на качество и дейности. Към момента дъщеря ми не цъка игрички, не слуша музика в междучасието и прочее, в крайна сметка то няма и време на училище за подобни неща, там звукът  е изключен винаги, но пак е имало ситуации, в които от училище ми е звъняла за нещо от сорта-пускат ни-прибирам се. В гранична възраст е, когато започвам сама да я пускам да ходи на училище и извънкласни занимания и умението и да си служи с телефона всякак и да се грижи за него ми е малко успокоение.
И нито веднъж, подчертавам-нито веднъж не съм видяла, чула или разбрала за мерене и показване на телефони от страна на моето дете и нейните приятели. Музика се слуша на път обикновено, или се играе една-две игри, има няколко удобни приложения-аз да следя къде е локализиран телефона например.
Нямам определена тактика, просто моите деца щат не щат имат допир до такива неща заради нас, няма да ги крия у дома в крайна сметка. И знаят, че служат за работа, а защо не и за забавление, когато има време. Определено на моето  дете времето за точно такъв сорт надскачане с вещи му е силно ограничено или просто е свикнало с тях, но категорично-не и прави никакво впечатление кой какво има и никога нищо не ми е поискала ей така, искам, защото и другите имат.

Смартфоните вече са нещо обичайно. Ако сега моите трябваше да са ученици, най-вероятно във втори клас вече щяха да имат.  Но преди айсет години дори не всички възрастни имаха обикновени телефони, а смартфоните не бяха измислени (май Епъл едва започна със айподите).

Не, не са нищо обичайно, ако и някои да се опитват да ги изкарват, че са.

Не знам, на мен така ми изглежда. При положение, че има доста сносни смартфони на сходни цени с несмартфоните, защо хората да си купуват от вторите?

Има шоколад "Линд". Струва около 3,50. В "Хранскомерс" има шоколад по 0,35 ст.
Дали само в разликата е цената?

O, не изкривявайте думите ми, моля.
Не казвам, че са обичайни тези неща.
Казвам, че за моите деца са даденост на този етап, отделно, че никога не са проявили интерес към такива вещи, аз им ги давам и бутам в ръцете. При наличие на апарат не виждам смисъл да ходя и да купувам друг апарат, само за да е" по-обикновен". За моите деца тяхното е "обикновено", да не кажа, че дори не се и замислят какви са телефоните на другите-слабо ги интересува, че да ги определят като обикновени и необикновени..
Касита, ето ти още едно нещо-не само съм предлагала Линд, ами още по-качествена стока съм предлагала. Представи си, детето ми не близва Линд и други, харесва Своге. И яде само Своге, отказва друго. Между другото, вече знае разликата в цената на двата шоколада.

Е, надявам се, Jizzlobber, да са научили и разликата в състава на Линд-а и "шоколада" от Хранскомерса, защото тя е важната, не просто цената.

Ще прощаваш, но за твоите деца знаем. Има и други обаче, които се впечатляват, ядат Линд и правят грешки.

http://brosbg.com/HTC-Desire-C-gsm-1216

И то без план към някой мобилен оператор - 250 лева.

http://www.mtel.bg/ustroystva/mc/device/ma/index/device/2319.ZTE-Grand-X-Pro
ето с абонаментен план - 150 лева. Друга марка е, но е пак смартфон

Няма как да приема, че родител ще има да даде пари за плейстейшън, таблет и др., а в същото време няма да може да даде двеста лева за смартфон. Въпросът е не дали може, а дали иска.

Знаят, Касита.
И знам.
Знам, че много деца се впечатляват и от лъскавкото, като свраките, но според мен е и до възпитание.
Това, детето ти да ти иска само, каквото и да е, за мен е до възпитание. Но на 15 е малко късно да го промениш, ако си изпуснал момента.
От тук насетне, аз не мога да се притеснявам, дали някое дете ще види телефона на моето и ще рекне, че и то иска.

На теб изначално не трябва изобщо да те вълнува за другите деца в аспекта, който е заложен в темата.
Благосъстоянието ти, ако не е изрично забранено, няма кой да ти попречи да го употребяваш. Забележи, не казвам "демонстрираш". И го казвам още без никаква ирония.

За пореден път у мен се затвърди убеждението за необходимостта от смартфон тези дни. Бяхме на хижа без младежа, в която се оказа, че няма обхват на нито един мобилен оператор. Наложи се да потърсим сина и добре, че има телефон у себе си, както и ние, с който можем да боравим със скайп и вайбер, та го открихме, т.к. в хижата пък имаше нет.
Продължавам да смятам и винаги съм смятала, че смартфонът си е полезна вещ и далеч не е средство за задоволяване на нечие его или поне не при всеки е така. Снимки, камера, музика, постоянна свръзка с близки и приятели /не само по телефон/, връзка с интернет, игри, калкулатор и т.н. За мен полза има голяма, но не говоря и не разсъждавам само от името на родител с тесен кръгозор, отглеждащ още съвсем малки деца в ДГ или І клас, който няма навика да поглежда по- встрани и по- далеч от личното си тясно пространство.
Да, цените не са чак толкоз високи на този тип техника. Има и много скъпи апарати, но има и за по 260.00 лв. с всички нужни функции. Не при всеки престижът и фукарията са на дневен план, особено във връзка с вида на телефона и ползването му. Личен проблем, и то на някои хора само, си е това, че се дразнят кой какво има и мигом у тях се заражда желание да го притежават. Родителят следва да обърне повечко внимание на децата си, ако забележи такъв уклон у тях.

Живея в чужбина , където смартфоните не нам кое си поколение се сменят с по нови всеки 3-6 месеца. Все им се чудя защо аджеба правят все по нови и по нови телефони ,лаптопи и ТВ Като старите още не са остарели и нововъведените нямат кой знае колко по различни функции? Всеки втори е с блакбери 8 нагоре 
Аз лично ако нещо ми върши работа въобще няма да го сменя ,така е и мъжа ми . Предпоследния ми телефон си го носих 5 години, а предходния пак толкова , взех си ново поколение HTC One с 4 цифрена сума миналата година, откраднаха ми го на първия ден и си взех друг по евтин смартфон  ,който ми върши същата работа като предишния ми телефон    А колко му е да го дръпнат от някое дете...
Надявам се детето да вижда това и да забележи,че новите модели на същия ни телефон или лаптопи не се купуват веднага когато излезе нов ,а се кара със стария докато не се наложи промяна заради повреда.
 

Абе и в чужбина познатите ми не сменят постоянно телефоните си. Въпрос на личен избор, потребности, разбирания и възможности е.
Ако ще открехваме темата- на колко време се сменят и колко скъпи следва да са, там няма да участвам, поради редицата условности, упоменати в предходното изречение. Заради тях е безсмислено дори да обсъждам такъв въпрос. Моето по- голямко дете не желае да прави смени през 2-3 месеца, никога до сега не е изявявало подобно желание. Сменя, ако телефонът му се повреди и не може да се поправи или ремонтът струва кажи- речи колкото един нов телефон. А у нас се случва последното.

Ако питаш мене на това му се вика "див капитализъм" но когато трябваше да избираме си/ни избрахме/избраха това.Другото което е че много хора създават илюзия че могат да им осигурят всичко до момента в който не се наложи да избират 100лв. за ток или 100 лв за игра.Тогава детето излиза излъгано защото досега можеше да се мери с другите изведнъж се налага да каже че семейството му няма пари.
И това е новото поколение не можем да спрем прогреса просто трябва да се нагодим.Тези "джаджи" са елементарни и затова децата ги ползват.Просто нашия стандарт е друг.На гол тумбак чифте пищови.Нямам нищо против самите "джаджи" но децата копират нас самите.Коментарите по адрес на скъпи коли,рокли,почивки... буди във тях съревнованието.
За тях е не разбираемо че може да си атрактивен със знания /с мозък/, с танци ,със спорт.Проблема е в обществото.Да и аз купувам доколкото мога.Опитвам се да обясня че има богати хора и ние не сме от тях.Има неща които са направени само за тях.Аз не мога да ги купя.Звучи гадно но е вярно.Детето е тъжно но ...

В крайна сметка излиза, че проблемът не е в смартфона. От последните постове се вижда, че ако родителите изграждат у детето си правилно отношение към притежаваните от него вещи - проблем няма. 
Проблемът не е в "новите технологии" или във всяка друга нова, хубава или качествена вещ/ дреха / храна, която тикат в ръцете на детето си (или видят в ръцете на друго дете), а в отношението което родителите възпитават към тези "придобивки".