Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

  • 22 758
  • 512
# 435
Лиляна, че не те разбирам. Обясни как точно се възпитава това искане?
Да кажем, че родителите дават, купуват неща още преди децата да са ги поискали. Задоволяват всички нужди. Как това възпитава детето да иска неща, които не би поискало, ако не беше възпитано по този начин.
Детето вижда как родителят плаща за всичко, дори и да има противоречие с принципите му, той все пак плаща. Така детето се научава, че трябва да е като другите или че родителят е склонен да даде за да не се отличава детето му от другите.
Например - искат пари за екскурзия - дава, за да не се дели от класа, независимо дали детето има нужда или може би е твърде скъпа.
Друг пример - искат пари за дарение, родителят дава, макар да мърмори, че няма пари, но все пак дава, за да не е детето изолирано.
Този модел се запечатва в детската глава и следва вече то само да си иска, защото му е показано, че родителят е склонен да плати, за да не е различно, независимо от позицията на семейството.
Това имам предвид, като казвам, че това искане се възпитава, може да не е нарочно, но така се получава.
Виж целия пост
# 436

Може да е нормално детето ти да си носи домашна храна, да е с дизайнерска раница и т.н. Обаче трудно е за приемане, че е нормално да твърди колко е специално заради това и как който го няма е неудачник. Simple Smile

Както и да го въртите, проблем има само този, който се възприема за неудачник, ако ще и другият да е допринесъл волно или неволно. Такъв е животът. Макар че в такива ситуации не децата се чувстват като неудачници, а родителите им. Децата просто искат същите вещи.

Всъщност фукльото има проблем. Децата, които са в обсега на облъчването колко е велик могат да получат помощ - някой да им каже колко неадекватно е поведението му и колко безпочвени са всичките фукни и манипулации. И тази помощ обикновено не се бави.

Но фукльото обикновено няма помощ. Напротив - това поведение е подкрепено вкъщи.
Той е специален и в собствените си очи защото има нещо - вещ, дащен родител, руса коса и т.н.
Тези неща в един момент могат да се трансформират или да бъдат загубени. А собствена стойност няма.
Виж целия пост
# 437
Нормално е човек да се фукляви - я с придобивки, я с постижения, я със знания. Кой с каквото си има.
Дори е нормално някои да подбират приятелите си според материалното им положение, а не според качествата на характера им.
Моите деца често са имали някоя джаджа преди другите. Но това нито попречи на приятелствата им, нито те, вярвам, са го изтъквали като предимство. Не им се е случвало и някой да ги предпочете или натири заради имане/нямане.
Само веднъж съм ставала свидетел как едно четиригодишно се фръцкаше пред тригодишния ми син, размахвайки някаква играчка "Аз си имам таковааааа, пък ти си нямаааааш!". Синът ми, доста хладнокръвно дете за възрастта си, аха да се разплаче, но получи гениално прозрение и отговори: "Аз пък мога да пръцкам!" и тутакси пръдна звучно. Другото остана врещено, захвърли джиджаната играчка и веднага започна да се упражнява под ръководството на моя мъник.

Нормално е и всяко дете да иска да има нещо, което има и другото. Нормално е и всеки човек да живее в съревнование и да се стреми да има повече. Въпрос на манталитет и семейно възпитение е какво ще е това повече - материално или духовно.
Та, не се кахърете, че за някого най-висшето постижение е да има смартфон. Просто възпитавайте вашите деца да имат самочувствие и да не се поддават на провокации.
Виж целия пост
# 438
Голямото си дете направо бях разхайтила финансово до степен на тръшкане, истерии и нервни кризи ежедневно, ако не му се закупи нещо. Какво нещо?! Все тая, важното е да му се купи.
Тръшкало се е дори за свински бузи, ако и да не яде месо. Тръшкало се е за мъжки панталони, размер за тинейджър, а то е било на 5 и други такива.
Виновна съм само и единствено аз, която го подкупвах с подаръци, а след време, за да няма драми, продължих да купувам. И нито "мама няма пари", нито "това не ти е нужно", нито заплаха помагаха.
След като се роди Фридката нещата влязоха в релси. Но, честно да ви кажа, ако не беше се появила, вероятно нямаше да има промяна и щях да отгледам една кифла.
Виж целия пост
# 439
....
Нормално е и всяко дете да иска да има нещо, което има и другото. Нормално е и всеки човек да живее в съревнование и да се стреми да има повече. Въпрос на манталитет и семейно възпитение е какво ще е това повече - материално или духовно.
Та, не се кахърете, че за някого най-висшето постижение е да има смартфон. Просто възпитавайте вашите деца да имат самочувствие и да не се поддават на провокации.

Да, въпрос на манталитет е. Не се къхарим - не можем да сме родители на всички деца. В темата обаче една майка пита. Та тези дето се чудят, трябва да внимават къде е центъра на ценностната система и стойността на децата им. Защото косвени и преки сигнали за това дава родителят. И той ги изгражда. Горният пост на Касита много хубаво обяснява механизма на хлъзване заради идеите "като всички" и "да е щастливо".
Виж целия пост
# 440
Добре, ето и моят опит.
От нищо не лишавам детето, винаги съм му купувала каквото поиска още от както се е родил. Получавал е каквото и да поиска, стига да не е някакъв боклук, който не си заслужава парите. Но ако наистина много го иска, купувам нещо подобно, но качествено. Всъщност той много рядко е искал нещо, защото аз предугаждах желанието му и още преди да го е поискал купувах. Идеята ми никога не е била да е като другите, а по-скоро да не мисли, че вещите са важни и че да притежаваш нещо те прави значим. Сега е на 12 и е доста разумен. Нищо не иска, защото необходимото си има, а нещата за които мечтае той знае, че не можем да си ги позволим. Не му пука за материалните неща и не би се впечатлил от това, че някой има нещо, нито пък би парадирал с вещи. За него вещите нямат стойност.  Това е плюсът. Минусът е, че не ги цени изобщо и следователно нищо не пази.
Виж целия пост
# 441
Обаче някои тук мислят, че това са глупости.
Ами защото са си чисти глупости. Сигурно е професионално изкривяване за всичко да обвиняваш родителите по инерция.
Но това с подражанието, със стадното поведение, с желанието на всяка цена детето да не бъде отхвърлено от групата, са инстинкти. И се проявяват много преди детето да види, че родителите дават пари за нещо си и да може да си направи някакъв извод. Когато се съберат две деца на около 2 годишна възраст, едното започва да имитира другото. Обикновено по-малкото повтаря след по-голямото, но има всякакви конфигурации. Децата като тръгнат на градина, научават всевъзможни думи и изрази от другите деца, дори никога да не са ги чували вкъщи. Ти сигурно би казала, че и тук родителите им са виновни и че щом децата знаят такива думи, значи 100% само и единствено от майките си може да са ги научили, но... не е така. Дали го осъзнаваш, дали го отричаш, няма никакво значение, защото фактите са такива.
Виж целия пост
# 442
Аз пък си мисля, че тези, които парадират, се опитват да компенсират по този начин някакви свои дефицити. Това, че имаш някакъв предмет изобщо не значи, че истинските ти поребности са задоволени. Децата най-често се нуждаят от неща, които не са предметни. Но когато вместо тях, получават предмети, се опитват да убедят себе си и околните, че това е същото.

Ох хайде стига вече. Вещите са направени преди всичко да удовлетворяват някаква потребност, а след това за фукане. Вие изкарахте, че всички задоволени деца са от семейства на енсафи, парвенюта, простаци и какво ли не, а децата били имали нужда само от духовни ценности. Дрън-дрън. Нека вземем едно колело или едни ролери. Ми едно дете с хубави ролери може да измине няколко пъти по-дълго разстояние ако се спусне от някое баирче, отколкото едно дете с лоши ролери. Ако се надбягват ще спечели, макар физически да не превъзхожда. Съвсем нормално е и детето с лошите ролери да мечтае за такива заради потребителската им стойност, а не за голо фукане. Същото е и с хубавото колело, че и с хубавия телефон - позволява много повече неща.
Виж целия пост
# 443
Да не говорим, че с лошите ролери може да се пребие детето!
И го казвам от горчив опит с пластмасови колелца.

Но не отричам, че баланса между купуване и възпитание е много сложен.

А детето може да бъде разглезено и с пластмасови боклуци от левче!
Виж целия пост
# 444
Има един такъв момент, че един хубави турски дънки Red Star (наистина са много качествени) за 90 лева са по-добри от някакви безродни дънки за 40 лева. И като плат, и като кройка, и като шевове и конци. Но е вярно, че от там нататък едни оригинални дънки Левис за 200 лева вече не превъзхождат хубавите турски. Там 100 лева отгоре се плащат за марката. Там можем да говорим за фукня. Но ако сравняваме маратонки, колела, ролери, ски, телефони и компютри, там по-доброто има потребителска стойност. Слаб компютър или по-лош телефон може да значат, че не можеш да играеш някоя игра. Или все да те бият.
Виж целия пост
# 445
Вие изкарахте, че всички задоволени деца са от семейства на енсафи, парвенюта, простаци и какво ли не, а децата били имали нужда само от духовни ценности.
Напротив. Ние казахме каквото казахме, а вие все това цитираното разбирате. Защо  Wink

Вещите са направени преди всичко да удовлетворяват някаква потребност, а след това за фукане.
Много от тях са направени да задоволяват потребността от фукане Simple Smile С голяма част от марките е точно така, изобщо не става дума за качество нито на материалите, нито на изработката, нито на дизайна.
Ето тези джапанки например струват 150лв, защото са Армани. От  какво мисиш, че са направени, че да оправдаят тази цена? Нещо дизайнът да е много оригинален и невиждан?
Скрит текст:

Но да се върнем на детските стоки. Сега съм на вълна покривка за рожден ден. Тези с герои на Дисни струват 10 лв, а тези без герои на Дисни - 1.50.

Вижте и това, може на някой да му е полезно и да получи неочаквано прозрение:
http://www.youtube.com/watch?v=DnRPWawPmLk
Виж целия пост
# 446
Направи се и достатъчно разлика между задоволен и фукарА.  Laughing Тя боде очи и при децата. Създава конфликти. За мен спорът отдавна стана излишен. Очевидно разлика има, след като редица хора са я забелязали и отразили. Кой как реагира е отделна тема. Нея я засегнахме още на първите страници.

А горните джапанки тичат сами, с тях можеш да нагазиш във вода с морски таралежи и стават да се играе с тях и футбол.
Виж целия пост
# 447
Къде отиде темата... колко пъти зацикли първо, сега с Дисини/без Дисни....

Дизайнът струва пари, а някои дизайни са наистина скъпи /не материалът или новаторството/. Покривката от такива работи се оскъпява първоначално - правата. После идва дивото ценообразуване Simple Smile
Виж целия пост
# 448
Но е вярно, че от там нататък едни оригинални дънки Левис за 200 лева вече не превъзхождат хубавите турски.

Може ли да попитам, турските издържат ли 3 години без сваляне, като изключим прането? Ако да, къде мога да ги намеря?
Виж целия пост
# 449
Отдавна съм си изживяла момента с фукнята и марките.
ММ наскоро ме подсети за една шнола за коса за 30 евра.- ужас. Mr. Green
Надявам се и децата да ги възпитам така, ама...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия