Оправиха ни кампютъра от миналата седмица и от тогава все се каня да драсна някой ред и все остава за другия ден
Снощи бяхме на детско боулинг рожден ден парти. Не бяхме ходили досега, много яко и децата така се кефиха. Имаше и много хубави игри- с Мишо се пробвахме на една двойна- бяхме пирати и трепахме зомбита и праисторически чудовища Направи ми впечатление, че рожденикът, който е съученик на Анджи, беше поканил само момченца и Анджелика. От техния клас тя беше единственото момиче. Това трябва да е хубаво, нали? Че си играе еднакво добре с двата пола.
При нас се оправи времето и сега съм на вълна, копане на градина, садене на цветя и тн. Мишо е много зает на работа и няма време за нищо, прибира се и заспива, така че ние трите действаме по градинския въпрос. И съм захапала фитнеса здраво. Ходя почти всеки ден, оставям Белла в детския център да играе и аз правя нещо. Не отслабвам засега, но се чувствам мнооого тонизирана.
И най-новото е, че ще си ходим до БГ в края на Април. Свекито има юбилей и решихме да й доставим удоволствието да присъстваме, заедно с децата. Ще уцелим и нашата годишнина там и направо се разтапям от кеф- цъфнали липи, детски центрове на всеки ъгъл, слънчеви кафенета и пресни картофки Какво повече му трябва на човек!? Не знам как ще се оправям с отсъствията на Анджи от училище, понеже ще й станат много- и за БГ, и за море после, но както ми каза една приятелка, докато се тюхках по въпроса- "живота е твърде кратък, че да пропуска човек ценни моменти и забавления с близки и приятелки, заради бюрокрации". Та така
Тоби, твоя мъж като моя- и за магазините, и за пиенето