Двете заедно прехвърлихме идеите за конните бази (моите като видят коне забравят останалия свят) то не беше Макоцево, Войняговци, Божурище и Банкя. Осъзнахме, че едва ли всички родители ще си доведат децата, а аз няма как да осигуря транспорт.
Витоша, планината е голямата ми любов, но далеч не е така с всички родители. Кой ще се навие да закара детето си до Звездица например (това ми хрумва като идеално на първо четене).
Отпаднаха боулингът и DJ-я като нещо повтарящо се и неоригинално.
В детския клуб ме познават добре, ще измислим игри с дъщеря ми за по-големи деца, различни от това, което масово се прави. Мястото е близо на всички поканени, има място и за родители (да, от втори клас хората започнаха да оставят децата и после да ги прибират). И така, надявам се да се получи добре.