Православието като начин на живот 2

Според мен детето ще ходи в храма след 20 години ако е информирано, просветено. Т.е. ако е чело и разбира в дълбочина вярата, познава я добре отвътре.

Серафима , то може да е просветено, да познава вярата и пак да не стъпи в храма.

По отношение на записването (и плащането) на молитви.

Смисълът на записването на тези молитви е - личната ни молитва да се присъедини към общата молитва на цялата Църква. Както правилно беше казал един духовник, да се молиш сам е като да гребеш с гребло на своята лодка в океана, а да се молиш с Църквата е като да се возиш на презокеански кораб . Усилията на отделния човек имат висока цена в очите на Бога, но понякога са недостатъчни. В трудни моменти всеки се нуждае от подкрепата на другите. В това е смисълът на тези общи молитви или на молитвите на свещеника, който от името на Църквата  ходатайства пред Бога за нас.

Лично аз също съм на мнение, че много хора злоупотребяват с тези молитви.
И ти в случая си права, zazo, че човек не може да си плати,  а да остава нехаен. Но и в този случай "виновен не е този, който яде баницата, а този, който му я дава". Виновно е нашето комерсиално отношение към Бога - и това за съжаление е много често разпространено явление. Искаме да се застраховаме, че няма нищо лошо да ни се случи, че болестта ще ни отмине, че повече няма да ни се случват беди и пишем имена, сякаш искаме да абонираме се за Божието внимание и грижа. Това е много грозно и жалко.

Лично на мен подобно отношение ми е дълбоко противно - то обижда и мен, обижда и Бога. Затова не съм от хората, които постоянно си пишат имена и поръчват молитви. Разбира се имала съм моменти, когато съм на кръстопът и в личната ми молитва съм чувствала нужда от подкрепата на моя духовен отец и на молитвата на цялата Църква. Тогава съм се ползвала от подобни молитви и съм усещала подкрепа. Затова твърдя - тези молитви са нужни на хората, но те трябва правилно да се ползват от тях. Няма смисъл да пишем и плащаме молитви, а душата ни да нехае, сякаш друг някой има задължението да се моли за нас.

Симпатикония, можеш ли да кажеш повече по темата? Има ли някакви източници, текстове, към които да ни насочиш. Думите ти предизвикаха голям интерес у мен и ме накараха да се замисля.

Аз това не го разбрах - имаш пред вид, че този, който допуска безразборно записване на имена носи вина? Защото ако е така то противоречи на следващото ти изречение. Обърках се малко.

Извинете ме, ако съм ви смутила с нещо .
Изказах лично мое мнение и не ангажирам никого с него. То е изградено върху мои лични наблюдения върху църковната практика. В случая имам предвид злоупотребата, а не употребата на тези молитви. Надявам се да бъда правилно разбрана. На нас просто ни липсва култура на общуването, както помежду ни, така и в отношенията ни с Бога.

Например не мога да приема за нормално един християнин да влезе в храма по време, когато богослужението вече е започнало, и вместо да остави всичко друго за по-късно време и да се включи в молитвата, се реди на опашка пред свещопродавницата и нарежда на висок глас имената (за да ги запише служителката), които свещеникът трябва да прочете по време на службата в общата молитва. След това не спира да се движи напред назад из храма, да пали свещи, целува икони и прочее занимания неподходящи за момента, като  единственото, което го кара да внимава в това, което чете свещеника, е дали той ще прочете и неговите имена...  Съгласете се, че това е много често срещано явление в нашите храмове. Сякаш идваме в храма да палим свещи и да записваме имена, а нехаем към молитвата, която е най-важна.

На всяко богослужение - утреня, вечерня, св. Литургия, Църквата възнася молитви за ВСИЧКИ православни християни - за живите и за покойните. За да запишем имената си, трябва да има някакъв конкретен повод и просба, с която искаме молитвите на Църквата да са по-усърдни за страдащия нейн член (боледуващ, пътуващ, намиращ се в плен, търсещ работа и т.н.). И целта е всички заедно да се помолим за нуждата на конкретния човек.

Единствено 40-дневните служби, които записваме за упокой на починалите считам за ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Личната молитва, колкото и да е усърдна, не може да замени църковната молитва за душите на покойните, които имат нужда от Божията милост и всеопрощение.

simpatikonia моите виждания и мисли, написа много добре. Много се дразня, когато започнат да целуват иконите и да се разхождат пред олтара, все едно всички да видим, че са закъснели :Lil:
Затова има големи образи на иконите който се виждат от далеч, и можеш да се общуваш застанал най-отзад, след като си закъснял. А, за поведението ни по време на големите празници не знам какво да кажа, освен, че аз се отказах да ходя на църква в такива моменти, ходя късния следобед.

simpatikonia , разбрах те . И съм напълно съгласна с теб. Виж хубаво, че ми обърна внимание за общите молитви за покойниците. Винаги пропускам, винаги . За срам.

Zazo май си тръгна от темата ... Дано поне да чете.

И искам съвет. Моля за съвет. Наскоро ви питах за един близък, който не се знаеше дали е кръстен как да постъпим. Кръстихме го момчето преди две седмици, слава Богу имаше време и сили. Сега му предстоят на този младеж опариция и химеотерапия. Обръща се към мен за помощ и иска съвет. Много е уплашен и то си е в реда на нещата. Смятам, че е задължителна изповед и причастие преди операцията. За маслосвет даже не смея да мисля, че си е доста тежко да ангажирам свещеник, а и не зная дали ще се допусне.
Все пак Ви моля, да ме насочите - какво още?! Киприяновите молитви?
Съжалявам и аз съм малко под напрежение, вероятно пиша объркано.

Жени, всяка сряда има маслосвет от 10:00 ч. след света литургия в св. София. Носи се бутилка или бурканче с олио, хляб.
Отделно от това може всеки свещеник да му прочете молитви за здраве.
Частните молитви също са от значение. Св. литургия за здраве.
Това се сещам.
зазо, добре дошла си тук, но попрочети малко основни книги по материята.

Серафима, много благодаря! Не сме в София, обаче. Имаше някакъв шанс лечението да се проведе там, но няма как да се случи. Във Варна маслосвет има по празници. Ще питам в Катедралния кога е следващият. По-разумно е така.
Да, ще му запиша за здраве.
Пак благодаря! 

Тук съм!

Жени, по въпроса, който поставяш мога да споделя само лично мнение, тъй като не са ми по сърце ритуалите.

За мен лично, помощта е истинска, кога е кратка и навременна. Не бива да се превръщаме в патерица за никой, нито да го правим зависим от нашите действия. Така му отнемаме възможността за вътрешна промяна.
Изпитанието на тежките болести е огромно. Но не е случайно. На този човек според мен е нужно да му се обясни, че това е изпитание лично към него. Той има какво да научи от него. Размисъл е нужен, преосмисляне на живота. Не толкова на делата, колкото на мислите и емоциите. Той трябва да се моли, но не за изцеление и здраве, а за съхраняване на божията любов в душата във всяка една ситуация. И до колкото децата са наше увеличително огледало - нашите недостатъци у децата ни добиват характер на пороци, тенденциите се задълбочават, - родителите му са тези, които трябва да работят с него. Те, наравно с него, трябва да преосмислят, да простят и да помолят за прошка - Бог, себе си, околните! И да не се търси вина! Виновни няма! Има само Бог, който лекува душата ни!
Не сме на този свят нито да страдаме, нито да сме безметежно щастливи. Дошли сме на този свят, за да се учим. И докато не си научим урока, ще ни го дават отново и отново. От начало по по-лек и лесно приемлив начин, после като все по-тежки изпитания.

Жени, ако трябва, защо да не ангажирате свещеник? Вероятно може да направи маслосвета на място в църквата. Нали не е болен на легло. Може да се съберете няколко души дори, ако парите са проблем.

Човекът може да пийне малко светена вода преди операцията и да казва молитва докато е в съзнание.

Зазо, ритуалите и тайнствата (всъщност това са славословия и молитви, отправени към Бога) имат силно въздействие. Всеки, който ги практикува, го усеща. Освен препоръката за четене, ти препоръчвам и практика. Защото теоретично да говорим за нещо, което не познаваме реално, не върши много работа.

petiasd, и аз за съжаление напоследък по големи празници ходя, когато знам, че няма да има хора, но просто не мога иначе. Не знам какво трябва да е решението на този проблем, защото когато дори свещеникът се случи да помоли някой да не застава отпред по време на служба, той се сърди, понякога дори и започват да се карат и мислят, че ги гонят и не им дават да се молят .

зазо, радвам се, че си тук .
Писах ти и по-назад в темата - не участвайки в живота на Църквата, човек не би могъл да разбере Св. Тайнства, които отстрани наистина изглеждат като отбиване на номер/външен ритуал/суеверие (и именно хората, които не са въцъркворени, обикновено с такъв дух и такова мислене влизат в храма, някои дори отиват и по-далече, като се отдават на суеверия/гадания/магии - от невежеството си и непознаването на истинския смисъл на тайнствата и участването в тях).

Нямам практика с църковните ритуали, за това и не съм казала думичка за тях. Нито пък твърдя, че нямат своето действие.

За сметка на това имам богат житейски опит и пиша само изхождайки от него. Написаното от мен е само на база на нещо преживяно и не бих си позволила да давам теоретични и голи препоръки. Това съм прАвила, от това съм видяла реални резултати - това споделям.

Ако има нещо в написаното от мен, с което не си съгласна - спокойно можеш да го оспориш.

Зазо, нямам желание да спорим .
Опитах се по-горе да ти кажа ей това, което Куркума написа наскоро .