Православието като начин на живот 2

Тайната на връзката с Бога преминава през светата Литургия, защото тя е космологично събитие, а не просто някаква външна молитва. Отиваме на света Литургия, за да принесем целия свят. На едно място св. Максим Изповедник казва следната удивителна мисъл: „Бог приема този свят обратно от нас, сякаш не е бил Негов, сякаш е наш и само наш" и отдава на нас това принасяне сякаш светът е напълно наш. Благодарността и любовта на Бога е толкова голяма, че не изисква от нас да му принесем света по задължение. Той ми дава света и ми казва: „Ето, дадох ти дар!". Затова именно казваме, че Неговата любов е голяма. Ако не беше така, тогава, всеки път, когато извършвахме грях, Той щеше да се втурва към нас с „с брадвата по главата" и да ни казва: „Как смееш! Знаеш ли, че тази нива е Моя, Аз я сътворих от нищото?! И ти си Мой и всичко е Мое! Ти какво си дал?" Но вместо това Той ти дава света, сякаш е твой и дори стои скрит, трябва да Го търсиш, за да Го намериш. Той не застава пред тебе и не ти натяква всеки миг: „Помни, че Аз ти дадох и това, и това...!". Спомнете си, че в притчата за блудния син бащата не казва на сина си: „Как ще искаш от мене половината наследство? Как се осмеляваш? Ти отвърна ли ми на това, което досега ти дадох?". Не, той просто му дава наследството и го оставя да си тръгне. Това е великото благородство на Бога - оставя те да живееш и да действаш сякаш си господар на света, и ти си господар на света, защото Той го иска. Благодарението за този велик дар обаче включва нашето велико благородство да принасяме света в нас и самите нас в света, защото ние не сме небесни духове, а материални същества. Душата на човека е ефирен дух, тя не е напълно нематериална. Само Бог е нематериален.

Ето защо принасянето на Бога е много велико нещо и затова светата Евхаристия се извършва съзнателно. Светата Евхаристия включва подвиг в себе си. Как ще отидеш на църква и как ще се отнесеш към светата Литургия е резултат от подвиг. Не е като да се събудиш сутринта и вместо да отидеш на кафе, да решиш да отидеш на църква, а е нещо, което правиш с цялото си същество, с волята си. И това общение и размяна между човека и Бога продължава и в идния живот. Човек дава себе си и Бог дава Себе Си – това е тайна на общение и взаимно проникване, тайна на велика любов. Есхатонът е тържество на любовта на Бога, а не тържество на Неговата отмъстителност. Бог не е Някой, Който отмъщава и казва: „Най-накрая настъпи часът! Сега къде ще ми избягаш?!". Есхатонът може да се „прочете" само в Божията любов. Той е начин Бог да спаси, а не да погуби света. Ако не беше така, Той щеше да го погуби от самото начало, нямаше изобщо да го сътворява. Някои се правят на пророците и казват: „Бог ще ви изгори, ще ви погуби!". Нека не клеветим Бога и да не Го правим като нас, човеците...