Православието като начин на живот 2

да споделя, една интересна статия "До една скърбяща майка: за вироглавите деца"

Благодаря, petiasd! Зачетох се в Православен свят и отново попаднах на тази удивителна статия на Архим. Андрей (Конанос)- Трудността да се довериш на Бога. Извинявам се, ако е пускана тук, но е прекрасна и не мога да не я споделя .

To самото име на Хелоин идва от Хел- ад.
Можеше да има празник на Ангелчетата например- на нещо светло, чисто, хубаво- но не- хората харесват грозното.
Ето още една статия за този открит празник на сатаната, макар да смятам този сайт за доста краен, има много добри неща http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=artic … -13&Itemid=78

На морето се запознах с едни жени.Оказаха се протестантки. Разказаха за себе си. Едната каза:Всяка вечер се моля по един час. Аз наведох глава и замълчах.Та затова няма и да пиша за как минава моя ден- обикновено в бързане, напрежение и задачи. Радвам се, че има събота и неделя.

Аз не зная Хелоун да се отбелядва така в БГ, както в чужбина. Тук няма деца, които да обикалят нощем, поне при нас няма. В градината на детето имаше маскарад и конкурс за най-красива тиква фенер. Децата пяха песнички. Сина ми беше облечен като каубой. Имаше преобладаващо Спайдермени, Снежанки и принцеси. Не се притесних и за момент. Мъжа ми беше повече ядосан, защото сме празнували "чужди празници".
Да, разбирам, че това е празник, който не е наш, прочетох внимателно статията и останах все така спокойна. Никой от нас не е търсил сделка с дявола. Кое всъщност ни тревожи в този "празник"? Обяснете ми, моля, така както вие го усещате. Ще ми се да видя къде греша.
Статията е прекрасна, но коментира нещо, което фактически не се случва у нас.

Наде, благодаря ти за статията. Притчата за блудния син и за мен винаги е била много силна надежда и вяра в Божията милост и любов - тогава, когато съм се чувствала като да няма къде да отида, това ми е била утехата и винаги ми е приятно да чета статии по темата .

Nil desperandum!, за да не навлизаме в някакви разговори за протестантите, само ще кажа, че много имаме какво да научим ние, православните, от протестантите.

По въпроса с Хелоуин мисля, че статията по-горе, дадена от Надето казва доста неща, вкл. и по този въпрос и ми се иска да се опитвам да се придържам към него .

Жени, радвам се, че там където живееш този "празник" не е така разпространен. До миналата година аз също не се притеснявах особено и не съм спирала децата да се маскират, и дори един път правихме тиквен фенер за тяхно удоволствие. Но се замислих какво всъщност празнуваме и как лесно се поддаваме на всяко чуждо влияние, при това най- нелицеприятното и деградиращо. Също така, как се включваме във всеобщата истерия по пазаруване на най- различни боклучки от храна, бонбонки, салфетки, балончета, маски, костюми и т.н. Аз преди мислех, че това е католически празник, а всъщност се оказа, че не е и католиците също имат спорове дали трябва да го има. Започнах да се притеснявам, защото по улиците на София, в метрото като се прибирах, преди това в училището на сина ми, видях страшно много деца от различни възрасти, маскирани и "празнуващи". Приятелчетата на сина ми го посрещнаха с "Честит Хелоуин!" Какво празнуваме? Знаем ли? Или просто си купонясваме, поставяме забавлението над всичко и живеем ден за ден, без да мислим накъде отиваме? Ей така, щом е празник, дай да го празнуваме, няма значение какво означава. Не ми харесва и определено ме притеснява. Обясних на моите деца за какво става въпрос и въпреки това синът ми се прибра с нарисувани зъби и кръв по лицето... с флумастери. Сега е смешно но дали така ще бъде по- нататък... Щом кръвта, смъртта и скелетите може да са нещо, с което да се забавляваме.
 Ето и един призив на "Вяра и общество", който подкрепям.

За щастие или не, този "празник" се празнува от подрастващите. Съмнявам се дълбоко което и да е от тези деца въобще да се замисля какво се празнува - просто повод за забавления, напивания и подобни, това е.
Докато се разхождах тази вечер из един от столичните молове, ако трябва да съм честна, ме смутиха някои от костюмите и гримовете на децата, твърде истински изглеждаха - окървавени лица, ножове, крясъци, премесени със смях, и увивания из целия мол, дете (може би около 10-годишно) с пелерина с надписи "Смърт" и подобни. Възможно е и аз да съм по-лабилна, но е тъжен факт, че децата от най-ранна възраст вече ги превръщаме в консуматори, абсолютно поробени от материята .

Изобщо не си лабилна- нормалната човешка реакция е да се отвращаваш от всичко това. Гнуся се от този т.н. празник и умът ми не го побира как започваме да празнуваме всичко,което ни се натресе отвън. Да оставим това- умът ми не побира как трезвомислещ човек може да приеме, че е нормално да ходиш като страшилище по пътя, да си купуваш кренвирши като пръсти и неща за ядене, от които ти се повдига само като ги гледаш? . Как са се обърнали нещата- всичко,което буквално е ненормално се приема за нормално и обратно.

Жени, дори и да не се празнува като на запад- опасявам се, че все повече става актуален. Бог да пази децата ни и да им дава разум!

Да, малкото населено място ни пази (слава Богу!) от много неща. Живеем до Варна, но в отделна община, в малко градче където не така бързо нахлуват с взлом лошотиите. Общността по някакъв начин успява да ги отбива. Вероятно когато нещо (като този "празник") се наложи като модерно и като нещо, което "трябва" да се празнува ще дойде притеснението. Сега сигурно се слага началото, не знам.
Моето дете е малко и трудно мога да му обясня кое не е редно (в аспекта, който коментирахте по-горе). Надето беше повдигнала тема преди време за дядо Коледа. Смятам, че нещата са идентични - продукт, който продава.
За Рождество съм намерила някакво (не казвам, че е перфектно) решение - обяснявам, че това е Свети Никола, който раздава подаръци на децата за Рождеството на Иисус Христос. Че подаръци получават малките деца, за да празнуват с Божият Син.
Но тук, как да обясня? Ако някой има опит в тази посока палки деца ще съм благодарна. Знаете, че на тази възраст децата започват да установяват, че има разлики между тях и се стараят всячески да НЕ са различни. Страдат, ако е така. Не бих допуснала да участва в нещо пошло, но все пак има причина за притеснение.
Моля, за Вашите съвети. 

 Жени, не знам дали мога да давам съвети. Щом е малко,  детенцето само може да се учи да обича Бога. Да му кажем колко е добър, как не бива да го оскърбяваме и как той прощава всичко, стига да го потърсим   Това е основата. Любовта към Бога. Тя е спасителна. Не мисля, че е добре да се действа със забрани в такива случаи. Ако детето е по- голямо, можем да му обясним какво означава, в случая, този празник и да му разкажем за нашите празници, да го привлечем с нещо от нашата вяра. Снощи, след като се прибра с нарисуваните зъби, му прочетох части от статията на Добротолюбие, която по- горе бях пуснала. Той сам дойде при мен, не го накарах. Наистина беше впечатлен. Дотолкова, че написа "Никога няма да се поддавам на Хелоуин". Знам, че го разбра и го мисли. Дай Боже да бъде така и занапред.
 Иначе, най доброто и за големите деца, и за малките, което сме споделяли тук и се опитвам да правя е духовната милувка.  

Здравейте всички!
Чудих се няколко дни какво да напиша аз по седмичната тема и не ми се пишеше, защото съм много зле с молитвата. Казвам си всяка вечер молитвите, но някак си разсеяна, забързано, без душа/ в повечето случаи/. Срам ме е, че сякаш отбивам номера. Сутрин в бързането понякога успявам да застана пред иконата, понякога в движение Ако Бог ми въздаваше според "заслугите", а не според милостта си, нещата щяха да са много зле за мен. Има моменти,когато си повтарям Господнята молитва и може би те са най - истински, защото идват от душата.
Гледам седмично да чета по три Акатиста - на Св. Богородица Всецарица, За Възпитанието и на Св. Нектарий Егински и понякога /рядко/ "Слава Богу за всичко"Сега, когато трябва да го напиша ясно виждам колко ми е недостатъчна молитвата, колко много обръщам внимание и губя време в чисто битови задачи, а душата остава някъде да тича след мен....
По повод Хелуин мислите ми се разнопосочни. В къщи съм казала на децата, че това е чужд празник и ние не го "празнуваме". Имало е случаи, когато съм разрешавала да излизат с другите деца вечер, но не виждам да влагат душа в това, а просто е механично и повод да сложат някаква маска и да се разходят с нея. Живеем в глобален свят, децата ни са по всички държави и няма начин да не стигне нещо до всички краища на света, НО...Дразни ме факта, че на Нова година няма кой да ме сурвака, а на Хелуин ми звънят на вратата, че на Заговезни няма нито един огън или люлка, а се ветреят сърчица и просотии на "свети валентин". Не е проблема, че "празнуваме" новото, а че забравяме нашето си и за това вина имат и родители и училище и общество като цяло.
Пак стана дълго Благословен да е денят ви  

milmich, Амин!

опита ми с този празник е следният: когато беше малка успях някак си да я опазя, слава на Бога. В детската градина я обличах като фея, принцеса и празника имаше друг вид;-) в началното училище не го празнуваха, сега в гимназията също ръководството на училището не обърна внимание на празника, а заложиха на Деня на будителите с открити уроци и презентации от страна на децата,  вкъщи не го уважаваме. Тя поиска да отиде с децата да събира и раздава бонбони по улиците гримирана, аз и казах, че това се прави на 1 януари или по Коледа, да се съберат тогава. За да й удовлетворя желанието за излизане. излезнах ме заедно на разходка - кино, хапване и се прибрахме.
Имам какво да кажа и за филмите, но това е друга тема - ужаси и разврат.

Жени, във връзка с дядо Коледа бих искала да спомена нещо, което ми е пред очите. Моят отец се грижи за едно младо семейство, което е изпаднало в нужда, те имат малко момченце.
Последния път на Рождество Христово се бяхме събрали доста от духовните му чеда, там беше и това семейство с малкото детенце; замислих се точно по този въпрос - как на едно дете се говори за дядо Коледа в християнско семейство, и малко по-късно, когато видях как моят отец заведе детенцето под елхата да си види подаръкът от дядо Коледа, честно казано не видях нищо непочтено и вредно в това и си го обясних с факта, че просто в живота на хора, чийто център е Бог, такива образи като дядо Коледа не са заплаха за вярата, не е нещо, от което трябва да се бяга на всяка цена - той е просто един добър старец, който раздава подаръци на децата. Нека децата знаят какво празнуваме, но защо пък децата да нямат пред себе си един (макар и измислен) образ на добър човек?

Не сте ли забелязали, че има маскирани като дяволи и дяволици, както и като вещици? Дори малки дечица? Виждали ли сте плюшените дяволчета?

Ето материал за Дядо Коледа и св.Николай от dveri.bg
http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100789/catid,67/id, … 323/view,article/