Православието като начин на живот 2

Защото има много хора, навярно сме мнозинство, които се изморяваме в Църквата, в духовния живот, но не му се радваме и чувстваме, че духовните неща ни изморяват. Има хора, които от малки са в Църквата, и когато минат години, те вече са привикнали към духовния живот, но по погрешен начин, и тогава чувстват отвръщане, умора, меланхолия, досада. И виждаш, че човекът, който от малък е в Църквата, чувства по-малко радост от човека, който никога не е доближавал Църквата. Това нещо означава, че не е достатъчно човек да казва, че е набожен или ходи на църква, защото много пъти той няма балансирани чувства, не може да се радва, не чувства красота в живота и е блокиран.

Може би е редно първо, да обясня смисъла, който влагам в определени философски понятия: физическото ниво е свързано с тялото ни, духовното ниво това е нашето съзнание, възможности, а душевното обединява първите две и ги надгражда. То е връзката ни с Бог. С всяко от тези нива са свързани трите основни инстинкта на всеки човек. С физическото ниво е свързан инстинктът му за оцеляване в пространството – тук и сега. С духовното ниво е свързан инстинктът му за оцеляване във времето – чрез осигуряване на оцеляване на поколението му. С душевното ниво е свързан стремежът на човек към единение с Бог. И в зависимост от това, кой инстинкт надделява у нас, това определя с кое ниво имаме проблем. И понеже живеем в материален свят, опасността да сменим приоритетите на тези инстинкти е непрекъсната.

За съжаление това, което асоциират повечето хора с тази тема е ограничение в храната. Нищо повече. А постът за мен не е никакво пречистване на тялото. Това е един от способите, който дава възможност чрез ограничаване на тялото /физичестоко/ и съзнанието /духовното/,  да се даде приоритет на стремежът ни към единение с Бог. За това е препоръчително да се избягват всички високоенергетични храни, които осигуряват висока физическа енергия и по този начин да се стимулира вътрешната ни енергия /душата/ да стане водеща. Много интересна е източната практика на спазването на т.нар. екадаши – определени дни, свързани с лунния цикъл /два пъти месечно/, в които е препоръчително да се яде само слабоенергетична храна или дори само вода – освен никаква животинска храна, не бива да се приемат и никакви зърнени култури и семена, мед, ядки, сладко, алкохол, кафе, чай, билкови отвари, силно подправена храна. Много хора, решили да постят залитат в крайности – да се чудят какви по-разнообразни и завъртяни постни манджи да приготвят, какви ли не „постни” сладкиши. А това вече е форма без съдържание, като за функция и дума не може да става.
Постът трябва да носи радост, а не да се тресеш от глад и да се мъчиш да издаяниш до Рождество.

Моят вариант – когато изпитвам нужда, без никакви угризения хапвам по малко месо, сирене, яйца; но напълно спирам всякакви сладки храни, изброените по-горе напитки, силни подправки.
На ниво съзнание – по-малко мислене, анализиране на ситуации, по-малко четене, гледане на актуални предавания, минимално общуване.
Но най-важното е вътрешното ни състояние – нашите чувства. Много хубаво е казано в статията за грешките по време на пост „По-добре яжте месо, но не яжте хора”. Най-общо казано стриктно се придържам към десетте божи заповеди, като все пак е важно какво влагаме зад думите в тях, което пак ме връща към темата за функцията, съдържанието и формата. Форми – много, само „пълнежът” да е наличен!

За разлика от юдейството, в което заповедите говорят как хората трябва да се отнасят помежду си и към Бог, Христос обяснява какъв трябва да бъде човек, какви трябва да са неговите чувства. Всички заповеди на Христа се отнасят за вътрешното състояние на човека, за поведението на нашата душа. За това, че главният грях е вътре. Нашите неправилни чувства раждат греховно и агресивно поведение. И външно благопристойното поведение може да скрива в себе си ужасяващи чувства. Ако в душата на човек няма любов, то той в глубинните си чувства неизменно става потребител и това рано или късно се проявява в поведението му. Единението с Твореца,  е наличието на любов в душата.