Православието като начин на живот 2

Може да са суеверия, но не са напълно лишени от смисъл, или поне аз намирам някакъв смисъл в тях. Друг е въпросът, че в повечето случаи те се изпълняват стриктно или от суеверен страх или от страха "какво ще кажат хората". Обикновено всички ритуални действия  са свързани пряко с траура, който трябва да спазват близките на починалия. Те не би трябвало да са задължителни, а да са естествено следствие от скръбта по загубата на близкия човек.

Обикновено в дома на семейството на починал човек не се гледа телевизия, не се свири на пиано и не се слуша весела музика. Всички се обиличат в по-тъмни дрехи, някъде дори е прието мъжете не се бръснат първите 40 дни, а жените - съответно не се гримират силно, не се гиздят много, семейството не ходи по светски събирания - театри, опера, по гости  и т.н.

Покриването на огледалата може да бъде и израз на това, че сме се потопили в скръбта и сме се отказали временно от суетата на света, защото който скърби и се моли, едва ли ще седне да се взира постоянно в отражението си в огледалото, да се гримира и да се гизди с дрехи. То за какво друго служи огледалото, ако не за този род суетни привички. В манастирите огледалата също не са на особена почит, а където ги има, са обикновено скрити в шкаф (за да не увличат монасите в излишна суета).

По време на траура или поне първите няколко дни не се пере, не се чисти и общо взето не се извършват обичайните ежедневни дела, за да не се отвлича вниманието на близките от молитвата или мисълта за починалия (това е вид уважение към него). Като се замисля, в нашата православна традиция и за траур и за празник забраните са еднакви . Смисълът е в това, човек да се оттърси от ежедневните си привички и да се отдаде молитвено или на радостта или на скръбта.

Жени, има много материали в началната част, вкл. неговата книга, поради което ми се видя, че е добре оформена.

Траура е вътрешно чувство, а не показване на определени неща.

Гузен негонен бяга  , те ти я приказката в действие . Извинявай 

Симпатикония, в книгата на о. Висарион пишеше за нещата, които споменаваш.

Симпатикония, добре казано.

Дядо хаджия, позволи ми в случая да не се съглася с теб.

Добре познавам каноните и не одобрявам тяхното нарушаване. Нека не бъда разбирана погрешно.
Близките не са нарушили каноните - принесли са хляб, вино и жито. Донесли са дори повече неща. Просто архиереят трябваше да подходи човешки и внимателно към тях. Не случайно подчертах, че повечето от тях бяха възрастни хора. Уважението към тях (още повече, че те са опечалени) стои над всички канони, защото любовта е над всички заповеди.

Можеше да им каже с две думи, че най-важни за един помен са тъкмо хлябът, виното и елеят. Може да им каже и няколко думи за символиката свързана с тях. После да ги помоли да ги сложат на отделна масичка пред него, а останалата храна да освети по-късно. Така хем щеше да ги научи на нещо, което те може би не знаят, хем щеше да устрои нещата по канона. Изобщо какво пречи на духовниците при всеки удобен случай да обясняват и учат? Специално пък за епископите това е главната им задача, както ап. Павел казва - апостолите не са пратени да кръщават (т.е да извършват свещенодействията и требите), а да проповядват словото. Грозно е да виждаме как един или друг епископ угодничи пред силните на деня (власт-имащи и пари-имащи), а е груб и високомерен пред обикновените хора. А ако епископите не знаят как трябва да постъпват - да четат Евангелието, там имат истински пример за това как Христос се е отнасял към по-малките Си братя.