За ревящите бебета

  • 20 775
  • 222
# 120
Е, има си неща, които никой не се сеща да ти каже, покрай всичкото даване на акъли. На мен например никой не се беше сетил да ми каже, че бебетата не се научават сами да седят.  Embarassed

Това и аз не го знам  Embarassed А как да му помогна да се научи и на каква възраст орентировъчно трябва да стане това ?
Най- добре не се опитвай да му помагаш, подпирайки го с възглавнички на 3-4 мес. Казвам го, защото сигурно един куп приятелки ще те съветват това.
Обикновено сядат сами към 7 мес възраст, когато мускулатурата им е достатъчно заякнала.
От теб не се иска нищо, то самО ще седне.
Виж целия пост
# 121
И да "помагате" и да "не помагате" всичко става от само себе си. Т.е. детето ще седне само когато е готово за това.
Дъщеря ми на 7-месечна възраст седеше стабилно. Синът ми седна едва към 9-тия си месец, даже по-късно.
Виж целия пост
# 122
Момичета,
и аз да споделя.То по-скоро да си излея душата,вече ми стана ясно,че спасение няма.Моят син е на 3 месеца и 27 дни,почти на 4 месеца.Реве още от родилното.Мислех,по-точно се надявах да се успокои като минат коликите,да сатне на 3м ,но уви, стана на три месеца,спряха коликите,нооо рева не спря.Той има и рефлукс и по малко си връща особено след нахранване,та заради това,заради коликите,а защото ми беше жал,свикнах го на ръце.Сега почти на 4 месеца моето момченце е нон стоп в ръцете ми,дори през деня спи в ръцете ми,ако го сложа в креватчето му,сякаш нещо го забожда и рев,рев.Направо ужас.Останах без ръце,без кръст,без крака.Не признава и количката.Навън се разхождаме пак на ръце.Единственото което вече започнах да разбирам е кога плаче защото е гладен,защото му се спи,защото е изнервен.Някои ми даваха съвети да го оставям да се нареве,опитах веднъж - стана още по нервен и изобщо не спря да реве,не се и измори,докато не го взех на ръце.Сега единствената ми надежда е да стане на 6 месеца и да седне.
Моля ви кажете ми,че ще се кротне Praynig
Виж целия пост
# 123
Съвет не мога да ти дам, аз го преживявах същото 2 год и малко. Мен лично много ме успокояваше една мисъл, която прочетох тук- Научи се да приемаш плача на детето си.
Между другото, не го оставяй да реве , за да се нареве. такъв тип деца никога не се наревават.
И аз съм пробвала 1-2 пъти, резултата беше, че посиняваше от рев, което си е опасно.
Друга последица от многото реване, не да ви плаша, е опасността от получаване на херния.
Моят син получи херния и се наложи и на операция да го подлагаме на 2 и половина.
Така, че гушкайте си ревльовците и се старайте да ги успокоявате с цената на всичко, бъдете убедени, че това няма да ги разглези.
Моето дете е вече голямо и смело мога да твърдя, че след като стана на 2.5- 3 год се превърна в най- доброто и възпитано дете.
Е, още е палав , скоклив и енергичен, но не ми пречи нито на мен, нито на околните.
Виж целия пост
# 124
Аз се научих да приемам рева му,само дето ми се иска поне от време на време да поседява в шезлонга или креватчето си та да мога да свърша и някоя друга домашна работа.Купихме и кенгуру,но и от него няма много полза.Сега гледах сайтове и коментари за слинговете.Та се чудя дали да не купя слинг? newsm78Има ли смисъл?Дайте съвет!
Виж целия пост
# 125
За мен кенгуруто беше по-удобно. На моя и слинг му взехме - ревеше си и в него все така силно и непрекъснато. Въоръжи се с търпение, ще порасте и няма да реве толкова  Hug
Виж целия пост
# 126
Светле, при нас слинга е това, в което стои най-дълго и обикновено, ако плаче, се успокоява най-бързо и спи най-дълго. Реално пак си се гушкаме, но нито кръст, нито гръб ме боли.
Виж целия пост
# 127
И моето бебе беше все на ръце до 4м. Така и я приспивах, с люшкане. Докато един ден не взех една биба, легнахме двете на леглото, тя под активната гимнастика, и по едно време заспа сама! Помня и датата - 5 Април. Спря и да плаче, започна да спи повече, аз спях с нея, на едно легло. Преди това и в слинг я носех, и в кенгуру и все на ръце, песнички, а тя си плачкаше много. Тази биба беше вълшебна, но и това че започнах да я вземам да спи при мен(нас). мисля, че много я успокои. Започна да се изморява от игрите, да се насища от новите преживявания.
svetla_svetla на 6 месеца Вени седна на дупето си. Голямо облекчение беше. Сама ще разбереш защо... Само че от месец и половина ходи и лази  Grinning е свърши спокойствието  Grinning
Да ви кажа в момента нито е свикнала да я нося, нито да спи при нас, затова давайте смело!
Виж целия пост
# 128
И аз съм на мнение, че всичко е моментно - и ревът без причина, и искането на ръце, всичко ще отмине когато му дойде времето. Затова аз смело си нося детето на ръце без да се притеснявам, че ще се разглези, гушкам си го и му се радвам, защото така бързо ще отмине това време и ще дойде ден, когато няма да искат да ги докосваме  Hug
Виж целия пост
# 129
Така тази тема е 100% за мен и моят ревльо. Успокояващо е да видя, че има и други мами с ревящи бебета, защото все си мисля, че или много драматизирам или съм егати некадърната майка!

Та така моето зверче ревна от първия си ден и не млъкна до 6 м. Плачеше сутрин от 7 ч. вечер до 11-12 ч. освен когато не ядеше или спеше. А спането му беше много малко и то само на ръце. Нощем слава Богу си спеше, но с мен в едно легло. Освен това рева му не беше просто бебешки рев, а истерични писъци сякаш му прилагам средновековни изтезания. Така изложени фактите не звучат толкова зле, но истината е че аз бях пред полуда (особено като се има предвид, че таткото работи дълги часове, а от друг помощ нямам). Една вечер дори след като рева 5-6 часа от чудо даже тръгнахме за спешното. Отделно го водих при 3 доктора заради реването без резултат. Фантазирах си как бягам от Англия и намирам убежище при мама в България. Абе луда работа. Така и до 6 м. не видях детето си да спи само в легло или количка. Изумявам се като видя спокойни малки бебенца в количка и майките им да пазаруват.
Положението се пооправи към 3 1/2 месеца. Продалжи да се дере, но само ако го оставя в кошарата или на земята сам. Като го разнасях или държах, горе-долу се залисваше. Като стана на 6 м. пролази и доста се подобри. Но да кажа, че е спрял да реве не мога. Сега е на настроения, когато изпадне в лошо настроение и ми връща спомените от времето си на новородено. Но пък има периоди, в които е чудесен. Нощем също спи доста добре.
Според мен ревящо бебе няма как да се "оправи". Търпение, търпение и пак търпение. Тактики за оцеляване ден за ден, само това е решението.
Поради травмиращите първи месеци, напълно съм се отказала от второ дете, не бих могла за нищо на света да мина през този ужас отново.
Виж целия пост
# 130
За носенето - и аз съм чувала, че можеш да свикнеш бебето, но при нас не се получи така изобщо. Макар че Борисчо живя в ръцете ми първите 6 м., като се научи да лази вече не иска да го държа, иска да си ръшне навсякъде и идва при мен само като се удари или му се спи. Даже бих казала, че има непоносимост да бъде държан - като се поизнерви и вдига ръчички да го взема, като го взема се тегли да го пускам и после пак да го взема и пак да го пускам. Тази процедура трае понякога часове и значи, че му се спи и рано или късно ще се предаде на съня.
Виж целия пост
# 131
Boubou  Hug Все една моя ревльо си описала. В някои моменти така много ми идваше недоспиването и рева, че и аз ревях с него. Все си виках - аз няма да издържа, ама като няма как и кой Simple Smile Така и ние сме стигали до спешното, след 5 часов истеричен рев вече реших, че сигурно нещо му има. Тръгнахме и той заспа в колата  Confused Пообиколихме града по нощите и се прибрахме. Преди да се роди на всички разправях, че чакам с нетърпрние раждането му, защото цяло лято ще си стоим в градинката с количката, той ще спи, аз ще си чета книга... само ако знаех колко съм далеч от истината. Е сега е на 4 и половина, вече не е такъв ревльо, но пък гласа му остана силен Simple Smile Всъщност след няколко месеца вече не ревеше толкова, но пък и не слизаше от ръцете ми. На 2 и половина тръгна на ясла и вече съвсем се промени.
Виж целия пост
# 132
И биберон съм опитала.Купихме му 5 различни вида,няма и няма.Като му го дам прави такава физиономия все едно му давам лимон,после го изстрелва с такава сила,че биберона обикновено пада на земята.Вече загубих надежда да намеря подходящ.А си мисля,че с него ще му е много по-лесно да заспива.
Виж целия пост
# 133
Дааа и ние,когато си бяхме със залъгалката беше рай,но изведнъж се отказа от нея,че чак се и давише,все едно до гърлото му стига  Laughing
Виж целия пост
# 134
Здрасти и от мен!
Аз ги имам два броя, на различни години.Първото ми дете е момиченце и с нея баш такова чудо като с малкото не съм виждала.
Малкия е на 1.8 г. и си е ревливо детенце още от рождение.Положението се промени към по-добро, но не изцяло разбира се към 1-та годинка.Бяхме постоянно на ръце, не беше спал в кошарката си, в количка не седеше.Само в ръце и на гърда.Оставиш ли го пищи до посиняване и не спира.И досега реве много и не заспива сам.Винаги приспивам.Не знам докога ще е така.Ще видим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия