За ревящите бебета

Не, не е така.
Не става въпрос за нервни родители.
Нима едногодишните са много големи?!
Вие не изчетохте ли темата, колко много майки споделиха, че децата им са плакали поне до годинка.
На 1 годинка се заглежда, опитва да ходи, да, и това го забавлява за известно време, но пък за сметка на това дневния сън е много по- малко. Така, че общото време спокойствие за майката е едно и също, съответно и времето за рев е същото.
На 2-3-4 месеца има колики, на 7-8- 11 месеца никна зъби, така, че иска ли да плаче поводи- бол.

Моето наблюдение е, че с всеки месец ревливите бебета се подобряват и плачат по-малко, но понеже става много бавно, две крачки напред, една назад и е трудно за изморените майки да го забележат. Малко инфо за моят ревло, вече сме на почти една годинка и рева без причина почти спря. Ако обаче нещата му не се случват както той ги иска започва гръмогласно да пищи. За съжаление нещата, които не понася са обличане, връзване на стол, особено в колата, не обича де е изморен или сънен,не обича да излизам от стаята и да хлопвам бебешките врати с решетки под носа му. Така че реването си е все още голяма част от ежедневието ни.

Именно. ревът без причина намалява с порастването. Но ревливите бебета растат с мисълта, че ние сме готови на всичко, само и само да не реват и че с рев всичко се постига. И се почва ревът с причина - и причината е да стане на тяхното. Демек започва ревът от инат. Както казва Елена Ди - поводи бол.

Аз съм мама на дете, което още плаче много. Плаче от лиготия. Такава си е. Имало е моменти, в които е ревала 24/7. Точно, когато й излязоха 8 зъба наведнъж (!!) точно тогава не рева. Имаше някакъв спокоен период. При коликите не рева много, бяха леки. Без къркорене, без газове, без присвиване. Лекарката след преглед каза,че сме късметлии- бебе с малко колики. Пък и ето по какво разбирам- реве в кошарата, спира в секундата, в която я взема. Ако ревеше от колики щеше да млъкне след като малко я полюлям, понося. После, уж млъкваше, в момента, в който я слагам в кошарата, още е в ръцете ми, само като усеща, че отива надолу и .............. зверско дране. Инат си е малката. Когато не става на нейното и такова дране започва, че само наемането за рев (като си поема дъх да започне да реве- всички знаете този момент) е поне 20 секунди. Става не червена, ами направо синя и лилава. В началото се стрясках, не знаех какво е, имах чувството, че не може да си поеме дъх, а то било събиране на сили за рев. Бабите още подскачат като започне да прави така. Бях в някаква нервна криза, не можех да седна да се нахраня, ядях за по 2-3 минути, не мжех до WC да ида (от бързане там си докарах проблеми), а приготвянето за разходка- кошмар. Особено зимата с многото дрехи. Иначе в количката мълчеше, илизала съм неизмита, несресана, облечена с първия парцал, който успея да навлека на две на три. Бутам количката по улиците като зомби, след като съм ставала по 7-8 пъти през нощта за кърмене и съм приспивала на ръце права, защото в момента, в който седнех, уж заспала в ръцете ми, се събуждаше и  пак ревваше. Спеше по 15-20 минути през 2 часа. В количката повече. В един момент се научи и в количката на реве. Вадех я- сменям памперс, кърмя, връщам я - пак реве. Колко баби са ми гледали на кръв по улиците, че дедето ми реве в количката, а аз нищо не правя. Но съм с проблемен кръст и не мога да си представя да бутам количката с едната ръка, а с другата да я нося. Просто няма как да стане. Докато дойде един прекрасен момент, в който се усетих, че с едната ръка я държа, а с другата си махам лещите от очите. И тогава реших, че не става повече така. Е, тогава беше голямото реване. Оставях я, в кошарата сама с часове и ревеше, ревеше. Много. Докато един ден просто..........млъкна. Научи се, че като я сложа да спи, трябва да спи. Сега я слагам- може да се върти половин час преди да заспи но и звук не издава. Сега реве за внимание. Да, обръщам й внимание, играем си. Уча я, че трябва да знае кога спим, кога играем, кога ядем и т.н. Сега реве доста по- малко от преди. Преди имахме моменти, когато сменям памперс- реве, къпя- реве, храня- реве, разходка- реве, в количката- реве, в кошарата- реве. Сега в количката не реве. А за периода на коликите, много ни помагаше белия шум. Пусках сешоар, прахосмукачка, пералня- успокояваха я. Но тогава се чудех кое е по- дразнещо за мен- нейния рев или тоя шум 
Само искам да вметна за протокола: Много е подтискащо да четеш съвети на педиатри, други майки, лекари, специалисти по детско развитие и т.н., че дедето не трябва да се оставя да реве, че има нужда от внимание и, че трябва да се носи. И да се опитваш да спазваш всичко това ако имаш ревящо дете и ако си сама. Това може да те докара до нервен срив. Да изпитваш вина за това, че си седнал да ядеш, или си миеш зъбите, а детето ти реве. Можеш физически да се разболееш- тогава колко полезен ще си детето си? Съветът ми е- намирайте баланса. Знам, че малкият човек е най- важен, но и вие сте важни. Детето има нужда от здрави родители. А не болни, стресирани и изморени. Успех 

Elly,
кога беше този ден в който млъкнахте,на колко месеца бяхте?Моят малък господинчо сега е на 6 месеца и половина и е абсолютно същият както ти описваш твоето детенце.Трябва да е все в ръцете ми,ако се заиграе и аз трябва да съм там и по възможност пак да е в ръцете ми - иначе рев,рев и писъци,пищи като за световно,ще надвика и мегафон.Ужасно е.Чаках да свършат коликите,чаках да седне - уви рева не престава.Сега чакам на ни пробият зъбките.все се надявам,че като стане това най-после ще се кротне и аз малко ще се освестя.Оставях го да реве на два пъти - рева и се дра по 30 минути без изобщо да спре.Не съм издържала да го оставям повече от 30 минути,защото както ти казваш - писанията на педиатри,психолози,мрънканията и погледите на бабите.Но вече съм на предела на силите си.Поне нощем да спеше,а то и нощем е същото.Приспиването ни е САМО на ръце,ако седна- край отваряме очите и започва да се извива на дъга,да червенее и да надава вой.Вече не знам дали изобщо ще свърши този рев,поне в количката да стоеше,а и там не може.Направо ще откача.Освен това и натежа,не е като да носиш новородено.
Та кога настъпи този щастлив миг при вас?

Амиии точно кога беше не мога да се сетя, но някъде около 10тия месец беше, но все още си поревава чат пат. Просто я оставях да реве колкото иска. Още я оставям де. Млъкването не става от раз. Пък и при всяко дете е различно. Но и т рябва да знае кой е шефа, иначе решава, че с рев всичко се постига. А за приспиването на ръце- и ние бяхме така- и се започва - ставите, кръста, ръцете болят, пукат. Най- трудният момент е да свикнеш с реването без да си съсипваш нервите. Пази се- трябва да си здрава за дедето си.   

Elly
аз моят син ако го оставя да реве имам чувството,че изобщо няма да спре,реве-пищи пак реве пак пищи,няма умора.А докато той реве и аз рева,обвинявам се,че го оставям да реве,че не съм добра майка и в крайна сметка го вземам на ръце при което той спира на секундата,сякаш изобщо не е гъкнал до сега.Когато го нося на ръце трябва да му осигурявам и разнообразие,иначе му доскучава и започва да мрънка.С играчките се заиграва само ако и аз си играя с него.От носене ръцете ме болят,както ти пишеш-гърба,кръста,ръцете -всичко ме боли,а за нервите да не говорим-толкова съм се изнервила,че реагирам остро и за най-малката дреболия.
Дано и моят се кротне към 10-тия месец.То е ясно,че няма да спре изобщо да реве,но дори и на половина да спре пак ще съм благодарна.Дано да започне и да стои в количката,че ми омръзна да бутам количката с една ръка,а с другата да нося принца. Като гледам как други майки бутат количките а вътре дечицата им спокойно си стоят и дори не спят ами гледат нанякъде,направо ми се доревава.

svetla_svetla, все едно за моята щерка пишеш. Напълно те разбирам. Знам какво е. Наистина е голяма изпитание за нервите. Съвсем нормално е да реагираш остро и да си изнервена. Аз бях станала даже и припряна. Все бързах- като се обличам, като ям, във WC-то,и т.н. В един момент коремът ми взе да се подува много, стомахът ми стана много нередовен- двете крайности ако се сещаш. И това от бързане. И други проблеми имаше. Че и бях сама- мъжът ми пътува за дълго в чужбина, едната баба гледа болен дядо, другата работи и аз сама с малката. Дадох си сметка, че така не може и, че трябва да си тренирам психиката, за да не си разбия здравето......и всичко това в името на дедето ми, защото от болницата няма как да съм й полезна. Реве...........ами ОК реве, да реве тогава. Аз знам, че е здрава, нахранена, напоена, суха, играли сме си, наспана се е........т.е. свършила съм всичко, значи тя се лигави. Наистина, много е трудно, даже според мен ако слушаш съветите на лекари, педиатри, психолози можеш много лесно да залитнеш към депресията. Имам 2 приятелки на антидепресанти. И двете са с малки бебета.
А за количката и носенето на ръце- голяма грешка. Един път пробвах да я нося с едната ръка, а с другата да бутам и не издържах повече от 20 метра. От тогава я оставях да реве в количката и постепенно свикна. Хич не ми пукаше. Ако ревеше- вадех я да я накърмя/ нахраня, да й сменя памперса, да я подържа в мен (но като съм седнала на пейка) и после обратно, ако ревне пак, аз съм си изпълнила задълженията.... знаех, че реве от лиготия. И я оставях.
Пожелавм ти сила и упоритост 

svetla_svetla 
и ние сме в същото положение. носим се на ръце, приспиваме се на ръце, ходим заедно до тоалетна...... Свикнала съм вече , добре че засега гърбът ми държи. Но и аз доста я нося в слинг , а той разпределя тежестта по-равномерно. С количката излизаме само в мола, когато и таткото е с нас, седи 15-20 мин, ако се е наспала и наяла, и след това на ръце. Ние също сме сами, само аз и ММ, баби няма. Благодарна съм , че имам много отзивчив мъж и ми помага много с малката. Че дори  ходя 2-3 пъти в седмицата на работа, а това много ми помага за психическо и физическо благосъстояние. първите пъти го преживявах много драматично, все  едно я изоставям, сега вече по-скоро се възползвам  .
  Някои беше писал за зъбите, е поникнаха ни 2 не виждам да е по-спокойна. Спасение виждам като поставя за 10-15 мин в проходилката, та да мога да поизмия и да сготвя.

Ааз пък не мога да го приема това за нормално да си захвърля детето да реве и да се дере а аз да казвам " ми ОК " 
Първо мисля за него а после за моя кръст, гръб и прочие. Поставям него пред мен.
И аз съм сама по цял ден . И моя мъж пътува в чужбина и го няма по доста време ама няма да го направя това. Ми не съм яла добре, не съм си мила зъбите ми добре или нещо друго. Току що детето заспа на мен и след малко ако продължи да спи ще си го оставя в к леглото му и ще мия чиний, гладя и т.н.  Ужасно съм уморена , но такъв егоист не мога да бъда.
Всеки сам си решава разбира се как ще си гледа детето.

Djudjeto,
още ти е малко бебчето,не тежи толкова много.Ще видиш какво е като стане по-голямо,да тежи много повече,да вижда и разбира повече,да се върти непрекъснато докато го носиш,да мрънка непрекъснато незнайно защо,тогава така ще те боли кръста и ще ти изтръпват ръцете и ще ти треперят краката,че ще ти се реве от умора.Виждам,че твоето бебче като заспи ти спокойно си вършиш домакинската или друга работа.Е да но аз не съм от тези като теб,защото моят юнак,дори и сега на 6 месеца и половина като го оставя на леглото след като съм го приспала на ръце се събужда на секундата и започва да реве и пищи.Та ние през деня спим само на ръце.Е познай как мога да си върша работата.Не знам дали вие спите нощем,но ние и нощем не спим,будим се на всеки час-два при което пак се носим на ръце.Та умората е направо убииствена.Именно това ме принуждава да го оставя да пореве за да мога и аз да "подишам" малко.При мен също няма баби-едната не живее в София,другата я оперираха наскоро.Единствената ми помощ е от мъжа ми.Но малкия толкова е свикнал с мен,че плаче за мен когато ме няма,като ме види непрекъснато протяга ръце да го взема въпреки че моят мъж го носи в момента.
Ето сега например с едната ръка пиша,защото с другата държа принца който спинка сладко.Ако отида да го сложа в леглото такъв писък ще последва,че не ми се мисли.
Напълно съм съгласна с Elly че ние също трябва да сме здрави за да се грижим адекватно за нашите бебчета.За това и оставям моят ревливчо по-малко да реве за да се съхраня физически и психически и аз.
А за проходилката и аз го оставям там,но той идва до мен и започва да ми дърпа анцунга,да мрънка,и ако не го взема пак започва да реве.

Към всичко това бих добавила, дамата, даваща съвети на другите да си оставят децата да реват, да попрочете първите страници на темата.
Такъв проблем може да си докараш на детето, че болния ти гръб да ти се стори приказка.
Не съм съгласна също, че едно бебе знае какво е лиготия, че да реве заради това/ за мен 10 месечно или едногодишно си е бебе/.

Елена Ди ,
Като се събудиш една сутрин схваната и не можеш да станеш от леглото, много е интересно как ще си полезна за дедето си. Пък и като я оставях да реве преди, вече реве драстично по- малко от преди.
И нашата ревваше в момента като стана- тя уж заспала, а аз седнала до нея. Как ме усещаше не знам. Факт е- нищо й няма от реването, нищо не й е станало.
 
Djudjeto Късметлийка си, щом можеш да вършиш домакинска работа, когато ти заспи детето, е, аз не можех. Явно не е от ревливите твоето, аз ти разправям, че нямах време да ида до WC, ти за гладене ми говориш.

Аааа, 2 неща:
1. Ако си с 2 ревящи близначета или направо 3 реващи тризначета какво ще правиш ако си сама? Там щеш, не щеш, ще ги оставяш да реват, защото нямаш 4/6 ръце 
2. Много ми е интересно тази жена до колко е полезна на детето си сега http://www.chudesa.net/anglichanka-se-samoubi-zaradi-bebeto-si/ 

А ти откъде знаеш какво точно ми се е случило на мен?!
Детето ми е доста по- голямо от твоето, така, че повярвай ми, все нещо знам.
Явно ти си късметлийката и детето ти не е било от най- ревливите, щом просто е спряло да плаче.
Въобще такива съвети на килограм са .....