Що не си оставиш тогава детето на пътя, мъжа и той там някъде и да си постигаш другите цели?
Много тъпо е да наричаш "грозно" изказване което е единствено вярно в случая. Мъж и деца не са НИКАКВИ достижения. Това е нормална физиология.
А да се стремиш да оставиш нещо след себе си е достойна за аплодисменти, много похвална амбиция.
Те понеже децата не остават след теб....
Пък като е нищо, защо после се очаква от същите тези деца да бършат задниците на родителите си? От нищото е, пак....
Нормална физиология, ама за някои....
Лизет, ти що имаш дете тогава? че ми е интересно. От проста физиология ли само?
За да обичам и да бъда обичана. Най-обичайната човешка функция, а не достижение.
Децата остават разбира се, но децата не са живи паметници на родителите си, нито са достижение с което да те впишат в учебника по история.
Партньори и потомство имат всички най-дребни и нисши създания, дори хлебарките! Както писах - за мен това не е някакво достижение - това всеки го може, всеки го прави/постига. Има истински постижения, които не се отдават на всеки, хора които остават в историята - това за мен са постижения. Семейството е нещо съвсем обикновено, не бих го нарекла постижение. За мен изказването ми е съвсем нормално, нищо грозно не виждам в него, само истина... Може би болезнена...
Даже всеки ден му повтарям по 100 пъти ,че го обичам
тц тц тц много съм успяла
Никой друг не го може това
Личният пример?