Младите до 30 години и кой как е успял

  • 46 421
  • 933
# 60
Сигурно учи журналистика.  Mr. Green

Mamacita Bandida, за жена над 30, родила две деца, физическата ми форма е особена моя гордост. Та, насоки за развитието й е редно преди и в началото на 30-те за положи всеки, защото после, ако не невъзможно, става доста трудно да се влезе в добра такава.
Виж целия пост
# 61
Елена, оказва се, че не са чак толкова малко. Към днешна дата животът ме изпрати в съвсем друго професионално русло. Работя с млади хора, до 30, които вземат понякога и петцифрени възнаграждения, градят истински кариери и вероятно повечето от тях ще покорят върхове.
Е, нямат деца, не искат и да имат, но ги разбирам до известна степен. Като изключим това, са успели /не че наличието на дете е успех само по себе си/. Такива са и приятелите им, с които обикалят, да речем, Южна Европа за месец.

Поколението 25-30 има страхотни шансове за реализация. Разни кризи-мризи почти не влияят на определени професии и дейности. Тези над 35 години вече са поизгубили шансове и битки.



Знам, че има , омъжена съм за един такъв човек, но виждам от колко много неща се лишава.
В смисъл- финансово се справя чудесно, има бизнес, който модернизира и разви , влагайки пари, колкото за 2-3 апартамента , а през това време живеем в къщата на родителите му.
За щастие, това се оказа много умно решение и в момента / на 33/ успя да построи с изцяло лични средства, хубава нова къща за семейството ни.
Но той не знае какво е пълноценно бащинство, вижда детето вечер за 1 час преди да си легне.
Аз пък , въпреки, че хвърлих много време в учене, съвсем съзнателно пренебрегвам реализацията си за сметка на семейството.
Родих на 25,реших да гледам сина си докато тръгне на градина , осъзнавайки, че ще ми е трудно да започна работа тепърва на 28.
Както и да е, започнах хубава работа веднага, но много исках второ дете.
Е, рискувах работата, и в момента съм безработна отново, но пък очаквам второ детенце. Grinning
Това ми беше мисълта- много често жертваме едното за сметка на друго.


Виж целия пост
# 62
Сигурно учи журналистика.  Mr. Green
Безкрайно далеч си  Party

С "от всичко по малко" също може да се стигне донякъде.
Май си в чужбина. И аз бях така. С "от всичко по малко".
Тръгвай да бачкаш нещо, после специалност.
Не съм в чужбина, но ще опитам да емигрирам. Сега е моментът да хвана специалност, защото след 5 години може и да не ми се занимава или пък да се наложи да зачисля "каквото има и каквото може".
Виж целия пост
# 63

Това ми беше мисълта- много често жертваме едното за сметка на друго.


Ей, това най-много ми тежи и на мен. Не материалните и финансови жертви, а тези които правим със себе си, за да материализираме минималните условия за живот  Tired
Виж целия пост
# 64
Сигурно учи журналистика.  Mr. Green

Mamacita Bandida, за жена над 30, родила две деца, физическата ми форма е особена моя гордост. Та, насоки за развитието й е редно преди и в началото на 30-те за положи всеки, защото после, ако не невъзможно, става доста трудно да се влезе в добра такава.

Аз усилията ги полагах от 19-20, за да имам резултати на 30. И не ги зарязах
по средата.

Иначе в 21 век не знам дали излизаш със "специалност" извън примерно медицина
и право и бизнесът те грабва на точно такава позиция. По-скоро търсят усетени
хора с обща култура, за повечето аморфни и неясни позиции на съвременните компании.

Хубаво е да знаеш език и да не си математически неграмотен, но точно "специалност" е
странна цел в живота.
Виж целия пост
# 65

По-скоро търсят усетени хора с обща култура, за повечето аморфни и неясни позиции на съвременните компании.


Търсят млади, не толкова мислещи хора, които да работят каквото им се каже, с максимални знания и умения, при колкото се може по-ниско заплащане.
Лъжа е, че се търсят образовани и умни хора  Naughty
Виж целия пост
# 66
kalpazankata, е, явно има и други такива "специалности".  Simple Smile


Елена, чудесна новина, не знаех.  Grinning Бих искала да те питам, ако мъжът ти не беше така всеотдаен в бизнеса и не така успешно реализиран, крадейки от времето за вас с малкия, нямаше ли по друго русло, професионално да тръгне живота ти?
Една от причините да зарежа и да позволя кариерата да ме зареже, беше работата на мъжа ми. Едно наследство хвърлено за другия край на света и накрая изводът, че у дома е най-добре. Добре, добре, но не го бяхме виждали пет дни.
Виж целия пост
# 67
А аз на 30 бях с две деца в бебешка възраст и се радвам, че успяхме да оцелеем през всичките малко повече от десет години от зората на демокрацията с всичките политически и икономически сътресения, приватизации, хиперинфлация, супербезработица, високи цени, никаква сигурност за утрешния ден съвсем буквално. И то предимно със свои сили, далеч от родители, сякаш напук на всички пречки. Много от нашите връстници не оцеляха, а тръгнаха с доста по-добри показатели от нашите. Така че може и да е можело да се справим по-добре, но при наличните условия и ресурси това можахме - това направихме. На когото не му харесва - да е направил повече!
Виж целия пост
# 68
Точно медицина НЕ се излиза със специалност. За нея се кандидатства и се учи СЛЕД завършването.
Виж целия пост
# 69
Като ви чета се убеждавам, че трябва да се избира семейство или кариера. Дано варианта първо кариера, после семейство да проработи при мен.  Simple Smile
(за протокола - на 20год. съм)
Виж целия пост
# 70
Хубаво е да знаеш език и да не си математически неграмотен, но точно "специалност" е
странна цел в живота.
Mamacita, от това по-нататък ми зависи професионалния живот.  А и финансовата полза от това да работиш нещо с кеф, не е за подценяване. Може би преди 6 години ако се бях насочила към друга професия, сега щях да съм по-независима.
Виж целия пост
# 71
Хубаво е да знаеш език и да не си математически неграмотен, но точно "специалност" е
странна цел в живота.
Mamacita, от това по-нататък ми зависи професионалния живот.

Не бъди толкова сигурна. В момента преценяваш от гледна точка на
все още учещ се.

Работата на живота ти може да се окаже съвсем друга в края на краищата.
Виж целия пост
# 72
Ред хот, не се чувствам като жертва, често да ти кажа, защото съм млада, сигурна съм в способностите си и знам, че след 2-3-4 години ще успея да се реализирам. Предполагам, че на  всеки човек му се налага да прави подобни избори. Но, когато е сигурен в приоритетите си, всичко е О. К.
Виж целия пост
# 73
Ами ние правихме "кариера", защото трябваше да оцеляваме. Тръгнахме от най-ниското професионално стъпало с дипломите за всишУ, съответно и с най-ниските заплати. Спомням си, че само наемът за квартирата беше точно, колкото заплатата ми. Парите ни стигаха месец за месец да си покриваме текущите разходи и най-евтината храна. Как няма да не драпаш да се развиваш професионално като знаеш, че няма на къде и няма от кого? На 30 вече бяхме постигнали прилични професионални позиции и когато дойдоха добрите доходи, дойде и ИК. След него последва няколко години свиване, за да може да се отървем от него.
Много е относително какво се разбира под "кариера". В провинцията няма кой знае какво големи възможности за това. Стигаш до някъде и оставаш до там. Малко хора успяват да се реализират професионално там.
Виж целия пост
# 74
Преди месеци говорех с една девойка, на 26, още ходи по обучения и
стажове, интересува се от докторантура. На тази възраст е по-добре да
отмяташ задачи, отколкото да се чудиш какво си, какво ще си и какво още
трябва да учиш.

Истината е, че целта е да се усетиш. Наученото ще го забравиш. Усетиш ли се,
после няма да заспиш. И ще се справиш.

Но ако много учиш и се мъдриш кариера ли, деца ли- накрая може нито едното,
плюс да си останеш неусетена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия