Младите до 30 години и кой как е успял

Ами да ти кажа честно нямам планове за връщане все още
И не, не си на прав път!

На 25 съм. С висше бакалавър и в момента завършвам магистратура. От гимназията профила ми е бил все информатика. Това ми беше мечта. Но системното администриране, а не програмирането.
Работя от 1 курс все по специалността си.  И вече имам 5 години трудов стаж.
Въпреки това все се чувствам не достатъчно успяла. Нямам все още апартамент, не мисля и за деца  Всичко постигнах с много упоритост и инат. Обичам каквото си наумя това да се случи. И съм доволна за сега какъв живот живея. Но искам повече и знам че мога повече.

За сетен път се убеждавам колко оскотял е българина живеещ в България. 10 страници ще се самонавиват разни дами как аз си измислям успокоително. Ако това ви кара да се чувствате добре нямам против. На госпожата, която злобливо вметна как работя в средняшки хотел ще й кажа , че в такъв хотел никога няма да си позволи да нощува, та може само да си лае из форумите. А на заплатите сметки на чуждите хора да не прави. Аз много добре си спомням кога и какво съм писала, защото съм си напълно реален типаж, споделих тука за 4 стаи апартамент и се изненадвам колко недостижим е за много българи, че чак им се струва чудно някой да си го купи. Явно наистина с моето мъжле сме успели и мога само да се радвам, а на вас пожелавам повече запрятане на ръкави, повечко работа и по-малко гледане в паничките на другите. Та така може да постигнете и вие нещо.

Защо го взимаш толкова вътрешно? 

Навярно, защото съм бременна и хормоните ми кипят. А иначе тук може да се почесвате още 20 страници, мнителност голяма има. Просто ми е чудно , че 4 стаи апартамент станаха нещо за което човек да е мнителен, но всеки си знае. Просто мисля, че начина на обсъждане е леко обиден. Вярва или не човек, не може да лепи обидни етикети на работното ми място като дори не му е известно. Аз не бих си позволила да го направя. А и темата е да си споделим, какъв е смисъла изобщо вече да споделям нещо като тук по презупция си измисляш? Явно аз разбирам погрешно функцията на форума....

И аз. Мисля, че анонимността позволява да сме искрени, но за повечето хора тя позволява още по-голямо оплитане в лъжи.

Т.е. 100 000 човека (ако не и повече) тук си чешат цял ден езиците и се надлъгват един друг? Та какъв е смисъла? Всеки ден се убеждавам, че повече и повече хора живеят за да си губят времето в самозалъгване и лъгане на другите!

Поздравления La Catrala!

Ами да. И даже си го признават. Убиват времето казват.

  - ами така е , много правилно чешат си езиците , аз затова и си мълча в такива теми 

Нещо ни е замряла хубавата тема. Беше ми приятно да ви чета

Тъкмо чукнах 30-те, но се чувствам на 25 (младо гадже имам  , като сме тръгнали да се хвалим), та смятам да пиша.
Завършила съм частен университет, половината години тук,половината в САЩ, докато се издържах сама като миех тави, сервирах, тичах по етажи рум-сървиз и кво ли още не. Специалност Бизнес администрация, концентрация УЧР. В момента управлявам един екип, който се занимава изцяло с подбор.
Имам се за успяла,но винаги може повече.
Кредит имам,ипотека,която след развода изплащам сама. Просто ме зарязаха--ей тук не се чувствам успешна,и много ми тежи провала в личен план.

Red velvet, абе какъв провал в личен план  Отървала си се от един дразнител явно, трябва да черпиш, а не да го мислиш.

По темата няма да пиша, защото съм след 30-те 

Здравейте, на 24 години съм.
Аз съм от тези, които по напред в страниците са наричани "мамини и татини".
Да, сдобила съм се с 3 апартамента в Бургас, които закупих още на 18 с парите от продадени ниви по нашето черноморие, които баща ми (Бог да го прости) ми остави като наследство.
Никога не съм парадирала с това, защото това не е моя заслуга, а на горкият ми баща, които цял живот е блъскал по мините и е запазил тези земи за мен.
Гордея се с това, че като дете на 18 години не пръснах нито една стотинка в страни, е може би малко само. Изпратих майка ми на мечтана почивка (никога не беше ходила) и си купих кола.
Работила съм от 15 годишна ( 9ти клас ) и уважавам парите, защото знам как се изкарват.
Както разбирате до тук... с нищо не съм успяла.
Преди две години срещнах съпруга си и се преместих в друг град. Купихме си апартамент със спестявани и от него (след 3 мисии в Афганистан) и от мен пари (от наемите на апартаментите, които стриктно съм събирала)
и го обзаведохме смея да твърдя луксозно. Сменихме колите си и очакваме дете след има няма 2 месеца.
Висше образование нямам, не че не съм имала възможност да уча, не че не съм имала желание, просто за мен не е важно какво имам на хартия, купена, изкарана с преписване или хенсфри. Завърших на частни курсове за фитнес инструктор и диетолог и до последно работих по тази специалност.
Макар без висше  не мисля, че съм по малко интелигентна от много вишисти с купени дипломи.
Няма значение какви успехи си постигнал, каква престижна работа си си намерил, колко пари на месец изкарваш, ако в личен план си пълна скръб!
Успеха е в дома ти, в усмивката на любимия, която си предизвикал и уважението на околните!
Не се залъгвайте, всичко друго е вятър работа, днес го има - утре не!
Аз съм успяла с това, че съм добър човек!

Опа успях да раздвижа една хубава тема. Слава богу, че е бил баща ти

О, разбира се! Слава на Бога, че ми е дал такива родители, макар единия да си отиде много млад.
Мисълта ми беше, не да се хваля (защото това не е за хвалене), а да покажа, че да си успял се равнява на други неща, а не на висше образование, пари, коли и апартаменти.