Добро утро, дружки!
Днес е Световният ден на усмивката! Така че усмихвайте се!
Кари, нямаш си представа колко добре те разбирам. (за котките)
От години имам този проблем и нищо не помага. Слещу нашата къща има празен парцел и там са се завъдили десетина котки, които смятат, че нашата вила е тяхна и си се разполагат на воля. Редовно ги заварваме излегнати на въпросната двойна люлка. Изпражнениеята им са из цялата градина, вече не ми е кеф да бъдичкам из градината, макар и с ръкавици. Имам две големи каменни саксии (клоц), едната дълга около 3 м, другата около метър и половина. Преди отглеждах там страхотни петунии в едната, а в другата арабис. И като се "изсипят" надолу ярките петунии и белият арабис беше красота. Тия гадини опикават всичко и арабисът изсъхна, а петунии спрях да купувам, щото те ги мачкат. Не мога да се справя. Слагах лют червен пипер, бодливи клонки от рози , кой каквото ми каже - няма спасение. Като напече слънце, градината ми мирише на котешка пикня. Отровиха ми удоволствието от градинарството и доста съм позанемарила градината.
Виж целия пост
Днес е Световният ден на усмивката! Така че усмихвайте се!
Кари, нямаш си представа колко добре те разбирам. (за котките)
От години имам този проблем и нищо не помага. Слещу нашата къща има празен парцел и там са се завъдили десетина котки, които смятат, че нашата вила е тяхна и си се разполагат на воля. Редовно ги заварваме излегнати на въпросната двойна люлка. Изпражнениеята им са из цялата градина, вече не ми е кеф да бъдичкам из градината, макар и с ръкавици. Имам две големи каменни саксии (клоц), едната дълга около 3 м, другата около метър и половина. Преди отглеждах там страхотни петунии в едната, а в другата арабис. И като се "изсипят" надолу ярките петунии и белият арабис беше красота. Тия гадини опикават всичко и арабисът изсъхна, а петунии спрях да купувам, щото те ги мачкат. Не мога да се справя. Слагах лют червен пипер, бодливи клонки от рози , кой каквото ми каже - няма спасение. Като напече слънце, градината ми мирише на котешка пикня. Отровиха ми удоволствието от градинарството и доста съм позанемарила градината.
/ котка не смееше да припари на двора. До тогава имахме и двор, сега имаме луксозен кенеф за чуждите котки 
мери попинс 
При нас пък е обратно, децата искат куче,каквото и да е , но аз не искам Имахме едно 18 години ,квартална превъзходна порода, щерката го доведе като беше то на 2 седмици.Аз се страхувах истерично от кучета и бях против,но после се засрамих от себе си беше по малко от дланта ми и разреших.То беше радост, то беше скачане ,то бяха обещания за разходки, грижи и всичко необходимо около животинката.Но както всяко чудо за три дни и при нас единствено се грижеше за него таткото.В ранни зори и късни нощи все той го разхождаше, той се грижеше за него, останалите все това...все онова и все нямаха ни време , ни желание за разходките.А иначе в къщи всички ни въртеше на предната си лапичка зверчето.Факт е че доживя до 18 год и от жалост към старческите му мъки го приспахме.
Хубав и усмихнат предпочивен следобед девойки 
Да ме извинят любителите на котките,но аз никога не съм ги обичала въпреки,че много ги харесвам.....на картинка или в чужда къща.При това имам страшна алергия към котките - само да влязат в стая където съм аз и от очите ми рукват сълзи и се издувам за по-малко от 5 минути.Дворът ни също е като гореописаните.Дедито чисти и гони котките денонощно,ама нищо не помага.Пробвахме и лют пипер /а дедита си отвъжда невероятно люти чушки/ и какво ли друго не измислихме,но.....резултат 
Слънцето ни постопли днес и предполагам всеки използува хубавото време да свърши нещо. Аз се занимавам с цветята. едни на стълбите , други вътре , трети още ще си стоят на вън... , че го дават хубаво времето в близките 20 дни.. Теменужките почти ги насях , имам още малко работа...
