Аватарнo - книго-цитатна/ Тема 38

Гийом Аполинер
Мостът Мирабо

Под моста Мирабо минава Сена
                                И любовта
        Да страдам ли с душа ранена
Щом радост мъката накрая сменя
 
                                Часът прозвънва отново нощ е
                                Отлитат дните аз тук съм още
 
Един до друг ръка си ми подала
                                И гледаш как
        Под моста на ръцете натежала
От погледи пълзи водата вяла
 
                                Часът прозвънва отново нощ е
                                Отлитат дните аз тук съм още
 
И любовта като вода минава
                                И любовта
        Като живота уморява
И пак с надежди нови ни влудява
 
                                Часът прозвънва отново нощ е
                                Отлитат дните аз тук съм още
 
Минават дните всичко се променя
                                Ни младостта
        Ни любовта се връща Неизменна
Под моста Мирабо минава Сена
 
                                Часът прозвънва отново нощ е
                                Отлитат дните аз тук съм още.

Аз малко рано, но съм готова  Аватар "Дъга" и на който му се гледа ... моя цитат е ... серия от "Мечо Пух" - Преследването на дъгата на Пух
http://vbox7.com/play:3fb5bef622

Понякога ще идвам във съня ти
 като нечакан и неискан гостенин.
 Не ме оставяй ти отвън на пътя -
 вратите не залоствай.

 Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
 ще вперя поглед в мрака да те видя.
 Когато се наситя да те гледам -
 ще те целуна и ще си отида.

"Прощално", Никола Вапцаров

— Е, кой от двата ще ме посъветваш да взема, мила? Нали разбираш, с червения няма да мога да нося лилавата си шапка.
— Тогава защо не вземеш сивия?
— Да, да, мисля, че сивият ще ми върши повече работа.
— Материята е чудесна.
— Да, и самият цвят е чудесен. Нали разбираш какво искам да кажа, мила? Не е обикновено сиво. Въпреки че сивият цвят винаги си е малко безличен.
— Е, да, но е спокоен.
— Спокоен е, разбира се, но червеният е така топъл. Червеният те кара да чувствуваш топлина дори когато не ти е топло. Нали ме разбираш, мила?
— В такъв случай вземи червения. И той ти отива.
— Наистина ли мислиш, че ми отива?
— Да, разбира се, особено когато страните ти имат цвят.
— Ето това му е недостатъкът на червеното. Не, мисля, че сивото е все пак по-безопасно.
— Значи, смятате да вземете от сивия, госпожо?
— Да, струва ми се, че така ще е най-добре, нали, мила?
— Аз самата много го харесвам.
— Материята изглежда здрава. Ще го гарнирам с … О, не сте го отрязали още, нали?
— Тъкмо се канех, госпожо.
— Почакайте за миг. Искам да хвърля още един поглед на червеното. Знаеш ли, мила, изведнъж ми дойде на ум колко ще му отива кожа от чинчила на това червено.
— Да, ще му върви.
— А както знаеш, аз имам кожа от чинчила.
— Тогава вземи червеното. Защо не?
— Защото трябва да мисля и за шапката.
— Нямаш ли друга освен лилавата, която би могла да носиш с него?
— Не, никаква, пък тази така добре ще подхожда на сивото. Да, мисля, че ще взема сивото. Един много приличен и неутрален цвят.
— Четиринадесет ярда ли казахте, госпожо?
— Да, четиринадесет ще ми бъдат предостатъчни, защото ще го комбинирам с … Една минута, моля. Знаеш ли, мила, ако взема сивия, тогава няма да има какво да нося с черния жакет.
— Но той върви и със сиво.
— Не особено, не толкова добре, колкото с червено.
— В такъв случай ще взема от червеното. Виждам, че и ти го харесваш.
— Не, лично аз предпочитам сивото, но човек трябва да се съобразява с толкова много неща… Господи боже, верен ли ви е часовникът?
— Не, госпожо, с десет минути е назад. Ние винаги държим часовника си малко назад.
— А в дванадесет и четвърт трябваше да бъдем при мадам Дженъуей. Колко време отнема това пазаруване. В колко тръгнахме?
— Струва ми се, около единадесет.
— Не, в десет и половина, сега си спомням. Нали се бяхме уговорили, че ще тръгнем в девет и половина. Вече два часа сме тук.
— А не сме направили още нищо.
— Буквално нищо, а аз имах намерение да свърша толкова много работи. На всяка цена трябва да отида при мадам Дженъуей. В тебе ли ми е портмонето? Чакай, чакай, у мене е.
— Е, реши ли най-после кое ще вземеш, червеното или сивото?
— Да ти кажа право, и аз вече не знам. Преди минута уж бях решила, а сега всичко ми излезе от ума. Да, да, спомням си, червеното. Да, червеното ще взема. Не, впрочем не червеното, а сивото.
— Но накрая ти се спря на червеното, не помниш ли, мила?
— О, да, наистина, права си. Ето защо не обичам да пазарувам. Понякога така се обърквам.
— Решавате да вземете от червения плат, така ли, госпожо?
— Да, да! Той е по-подходящ, нали, мила? Ти какво мислиш?… Нямате ли някои други тонове червено? Този е толкова грозен.
Продавачът й припомня, че тя вече е видяла всички останали тонове и е избрала именно този като най-красив.
— Ах, да — отвръща тя с вид на човек, от чиито плещи са паднали всички земни грижи. — В такъв случай ще трябва да взема от този. Няма какво повече да се колебая. Загубих цялата си сутрин заради това.
Вън от магазина тя изказва три неоспорими възражения срещу червения плат и четири необорими довода в полза на сивия, който всъщност е трябвало да купи. Чуди се дали не биха й го сменили, ако се върне и помоли за това управителя на универсалния магазин. Приятелката й, която вече е гладна и иска да обядва, я уверява, че няма да й го сменят.
— Ето защо мразя да пазарувам — казва тя. — Не ти остава време да си помислиш. — И се зарича никога вече да не стъпва в този магазин.

Петдесет нюанса сиво/Fifty Shades of Grey

"Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала.Нелепо, нали?Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди!"

"Не можех да го приема такъв какъвто е, а и не исках такъв човек за себе си. Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му. Можех да се успокоявам ежедневно с мислите, че го преживявам - истината беше, че той бе успял да ме нарани по всички начини по които е възможно едно човешко същество да нарани друго. А аз бях успяла да го обичам по всички начини по които една жена може да обича един мъж."

 "Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

Аз съм готова за играта . Участвам с цитат от "Птиците умират сами ", както казах и по-рано - не ми е любима , но ми харесва .

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата. "
.......

 "Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние — когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим. "

"...Искате да свирите на мен? Държите се така , сякаш познавате всички дупчици на ума и на сърцето ми? Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми? Да ме просвирите от най ниската до най високата нота? НЕ........ За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете само да ме разстроите , но не и да свирите на мен..."

Шекспир

"Учудващ е фактът, че повечето хора планират отпуските си много по-внимателно, отколкото собствения си живот. Може би защото бягството е много по-лесно от промяната."
Джим Рон

Готова съм и аз. Цитатът ми е от "Малкият принц". Препрочетох я преди няколко години и я преоткрих. Ето още от нея: http://www.beu.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0% … %86-news1975.html
„ Какво значи „да опитомиш”?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата”

Ето ме и мен.
Както казах и по-рано, избрала съм цитат от любимата ми книга - "Стъкларят от Мурано" на Марина Фиорато. Аватарът ми е същият като корицата на романа (българският вариант).
Цитатът:
„Мама ухае на ванилия, както винаги. Търговецът на подправки идва при нея веднъж на 12 месеца и й продава шушулките за есенцията, която тя приготвя. Изглеждат като дълги, черни, сгърчени шушулки със семена вътре. Как е възможно нещо толкова грозно да ухае толкова приятно?”
(„Стъкларят от Мурано”, Марина Фиорато)

„Единственото, което съм в състояние да ти дам, е настоящият миг. Това е всичко, с което разполагам. Истината обаче е, че никой не разполага с нищо повече. Просто ни харесва да се преструваме, че имаме и друго.“

Елиф Шафак,"Любов"

Цитатът ми е от "Любовникът" на Маргьорит Дюрас- първата любовна нощ:
 Казвам му да дойде повторно да ме обладае. Той идва. Ухае приятно на английска цигара, на скъп парфюм, ухае на мед, с времето кожата му е попила мириса на коприната, плодовия мирис на копринения шантунг, мириса на злато, той събужда желание в мен. Казвам му, че го желая. Той ми отвръща да почакам. Говори ми, казва, че веднага разбрал, още при прекосяването на реката, че ще стана такава след първия си любовник, че ще обикна любовта, отсега знаел, че ще му изневеря и че ще изневерявам на всички мъже, с които ще имам връзка. Колкото до него, бил сам оръдието на собственото си нещастие. Щастлива съм от всичко, което ми съобщава, и му го казвам. Той става груб, чувството му е отчаяно, нахвърля се върху мен, хапе момичешките гърди, крещи, изрича обиди. Замижавам от прекомерно силното наслаждение. Мисля си: свикнал е, животът му се състои от това да прави любов, само от това. Ръцете са опитни, прекрасни, съвършени. Имам голям късмет, явно е, сякаш му е занаят, без да го съзнава, той като че ли знае точно какво трябва да направи, какво трябва да каже. Нарича ме курва, пачавра, казва ми, че съм едничката му любов, и тъкмо това трябва да каже, тъкмо това се казва, когато оставяме казаното да се сбъдва, когато оставяме тялото да върши, да се стреми и да намира, и да взема онова, което желае, и тук всичко е уместно, няма отпадък, отпадъците се поглъщат, всичко попада във водовъртежа, в стихията на желанието.

"Finding someone you love and who loves you back is a wonderful, wonderful feeling. But finding a true soul mate is an even better feeling. A soul mate is someone who understands you like no other, loves you like no other, will be there for you forever, no matter what. They say that nothing lasts forever, but I am a firm believer in the fact that for some, love lives on even after we're gone."
~P.S. I love you~ Cecelia Ahern

Не биваше да допуска клиентите й да се чувстват засрамени. Всички тези мъже, ** плащаха, без да се замислят, триста и петдесет франка, за да престанат да бъдат самите те поне една нощ.

„Поне една нощ? Стига, Мария, ти преувеличаваш. Всъщност са четирийсет и пет минути, а ако не броим свалянето на дрехите, някоя друга престорена милувка, баналния разговор, обличането на дрехите, ще сведем времето на самия полов акт до единайсет минути.“

Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.

И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт — а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за работа, пари и спорт.
Паулу Коелю - Единайсет минути

Ето ме и мен с цитат на Клифърд Саймък 
"Времето, беше казало съществото от онзи друг свят, времето е най-простото нещо. Беше казало още, че ще му обясни, но не го бе направило, тъй като той не бе останал да чуе."

Ето ме и мен с откъс от "Тайната градина" на Франсис Бърнет:

Мери обиколи със скачане всички градини, включително овощната, като на няколко минути си почиваше. Най-накрая тръгна по любимата си алея и реши да опита да я измине цялата със скачане. Алеята беше дълга и затова започна бавно, но още преди да я преполови, така се загря и запъхтя, че нямаше как да не спре. Не беше чак толкова против, защото вече беше стигнала до трийсет. Спря и се засмя доволно и що да види – червеношийката се люлееше на едно дълго бръшляново стъбло. Беше я проследила и сега изчирика за поздрав. Мери заскача към нея и усети как при всеки скок нещо тежко в джоба u се удря в нея. Погледна червеношийката и пак се разсмя.
– Днес трябва да ми покажеш вратата. Но не ми се вярва да я знаеш!
Червеношийката литна от люлеещото се бръшляново стъбло, кацна горе на стената, отвори човка и заизвива чудни трели – просто за да се поперчи. Нищо на света не е така възхитително, както перчеща се червеношийка, а пък те вечно се перчат.
Мери Ленъкс беше слушала много за магии в приказките на своята ая и според нея онова, което се случи почти в същия миг, си беше точно магия.
Ветрецът пак полъхна по алеята, този път по-силно, така че разлюля клоните на дърветата и неподрязаните клонки на бръшляна, които висяха от стената. Мери стоеше близо до червеношийката и внезапно вятърът издуха настрани няколко бръшлянови клонки, а още по-внезапно тя подскочи към тях и ги улови с ръка, защото бе видяла нещо под тях – кръгла дръжка, скрита досега под листата. Беше дръжката на врата.
Тя мушна ръце под листата и започна да ги разбутва настрани. Макар да беше гъст, увисналият бръшлян образуваше рехава люлееща се завеса, въпреки че някои от стръковете бяха пропълзели по дървото и метала. Сърцето на Мери се разтуптя, а ръцете u се разтрепериха от радост и вълнение. Червеношийката продължаваше да пее и да чурулика, като накланяше главица, сякаш и тя се вълнуваше. Какво ли беше това квадратно желязно нещо, което напипаха ръцете u и в което пръстите u откриха дупка?
Беше ключалката на вратата, която бе стояла заключена десет години. Мери бръкна в джоба си, извади ключа и откри, че става на бравата! Мушна го вътре и го завъртя – наложи се да го натисне с две ръце, но той най-сетне се превъртя.
После тя си пое продължително дъх и се огледа назад дали някой не идва по дългата алея. Нямаше никой. Като че тук никой не идваше. Тя отново си пое дълбоко дъх, отметна бръшляновата завеса и бутна вратата. Тя бавно, бавно се отвори.
Мери се промъкна вътре, затвори вратата, облегна се на нея и се огледа, като се задъхваше от вълнение, почуда и възторг.
Тя се намираше в тайната градина
Ето линк към цялата глава и цялата книжка: http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=993&elementID= … 5&sectionID=5

Много ме беше развълнувала и впечатлила, а я четох в сравнително късна тийн възраст.

Включвам се с Пътеводител на галактическия стопаджия.

— Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?
— Какви? — попита Артър.
— Съвсем никакви — отвърна мистър Просър."

И още няколко любими

Позатрудних се, но в крайна сметка съм готова и се представям с финала на "Граф Монте Кристо" Може и да не е идеално, но книгата ми е много любима, така че твърдо бях решила, че ще измъдря нещо по нея. Заради играта събота и неделя седнах да си я припомням, защото съм я чела отдавна, на който му се чете - линк към последната глава, а от съдържанието може да се прехвърлите отначало. Цитата ми е само част от главата, но пак е доста дългичък, надявам се да не ви отегча много.

Представям ви цитат от "Страдание и възторг" - Ървинг Стоун:


Кратка информация за склуптурата.
Тук можете да видите още малко снимки.

Дюн на Франк Хърбърт.
Пускам ви малко информация за книгата и автора - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA_%D0% … D1%8A%D1%80%D1%82

А ето и няколко цитата