151 американски богини на мира и разбирателството

Това би бил най-добрият вариант.
Хауевър, покупката на форклоузнато жилище може да се окаже голям кошмар. Има толкова много написано в нета, че не е истина в какво състояние се продават такива имоти. Имаше по едно време предаване по ХДТВ, не зн. дали го има още, за питфолс от покупката на тези имоти. Никога не бих посъветвала да се купува форклоузнато жилище на окшън, освен, ако не познаваш предишните собственици и знаеш от тях състоянието. През агент е др. историята. Ако имаш конкретни въпроси, пиши, имам близка точно това работи.

За жилище, най лесно е да се насочите в определен квартал и да го обиколите, ако ви хареса обявено жилище (те всичките си имат табели), отивате на нета, гледате инфото, проверявате стойността съгласно таксите за последната година и кога за последен път е продадено, на каква стойност, обаждате се да го видите и предварително питате да знаете какви подобрения е имало от последната покупка до настоящият момент. След това се почва с щателните работи.

Възможно е, Солей. Израстнала съм във фотографска среда и наистина не съм попадала на такава чудовищна нескопосаност като тукашната.

Бенс, наистина  Абсолютно са им безумни пакетите. Няма да ти казвам колко много училищни, детско градински и балетни снимки съм връщала за фул рифънд... А като дойдохме, в началото имахме лентов Канон 3. Спряхме да снимаме с него, защото тук просто не са в състояние да проявят и копират филм, без да го изподерат и без да нацвъркат копираните кадри с косъмчета, прашинки и крила от мухи.

 

Фея, пресни ли са ти наблюденията за България? Или иначе казано, имаш ли поглед какво се случва масово там след бума на евтини ДСЛР-и? И там е същото, и предполагам на доста други места. Много по-евтино и достъпно е да имаш прилична техника в наши дни и това е проблема. Хората, инвестирали минимално време и желание в придобиване на умения си оценяват често и труда по-ниско, лепват ниска цена и така. Наскоро във фотографските теми тук се размятаха линкове и си беше потресаващо...

Хиър, точно от такива коментари може да се прииска на някого просто да не установява какъвто и да било контакт. Как ли е възприело това семейство бележката, според теб? И тук ли видя нещо обидно? Сигурно човекът е бил възхитен от начинът, по който семейството се справя и е искал да им го каже. Какво толкова? Защо под вола трябва да се търси теле? И този човечец дето е дръзнал да напише тази "неуместна" бележка ли трябва да се чувства виновен за съдбата на тези хора? Sometimes you just can't win...  



Точно това имах предвид и аз за възрастните специално - някои наистина се обиждат като им държиш вратата и като им предложиш помощ. Други пък те гледат криво ако не го направиш. Трябва да ни се признае, че полагаме усилия и правим каквото можем и to cut us some slack. Не ми е приятно да стъпвам на пръсти покрай някого, защото всяка една дума/поглед може да го обиди. Ако очаква аз да се държа като с всеки друг, е редно да се държи по същия начин, а не да следи всяко мое движение, докато намери от какво да се засегне. Мисля, че не е редно да ме карат да се чувствам виновна за тяхното нещастие. Разбирам, трудно им е, чувстват се прецакани, искат да си го изкарат на някого, но за съжаление като си го изкарат на мен това няма да ги облекчи, нито ще направи животът им по-лесен. За щастие има и много хора, които се държат съвсем нормално и не играят ролята на жертви. Така наистина ти дават възможност да се държиш с тях като с всеки останал.



Анет, не си цитирала точно с кое от написаното от мен не си съгласна. Аз писах за "воденето на разговор" с различни родители. А не различно отношение към децата в зависимост от родителите.  



Така е, Джейн, но това е, което можем да направим - не виждам какво друго може да се очаква от нас. Няколко добри думи и нормално отношение . Очевидно няма как да излекуваме детето им. Ако някой избере да види "глупости" в нашите думи - не мисля, че е по силите ни да направим нещо повече за да се почувстват малко по-добре. Ние имаме приятели с дете с много сериозни проблеми, комуникираме по Скайп, защото се преместиха далече. Комуникацията ни много се промени във времето и според различните фази, през които преминаха. Сега вече са приели положението и комуникацията е съвсем нормална. Винаги поздравявам детето, отразявам колко е пораснал, радвам му се, че така добре си играе с тази играчка... Държа се по същия начин, по който те се държат и с моето дете.

iana,баш за същото думаме,мисля,и Хиър,и аз.Не сме научени,не знаем и това неминуемо създава напрежение. Как се справяме с него си е бачкане,на малцина им иде отръки,другите-учим уроци всекидневно. Но не става и с игрориране и мьлчане,мисля,това искаше да каже Хиър-като не говорим за проблема той съвсем не изчезва,понякога дори става по-лошо..

Zоie -ако искам да цитирам текст в отговор на потребител или да се обърна поименно, го правя. Щом не съм-значи съвсем на отговарям лично на теб, позволи да се съгласявам или не с каквото преценя,ако не вредя на околните.Мерси!

*
не участвам в портрети; и децата така съм научила-казват "не,мерси" и беж, Лиске, да бягаме.Сигурно е имало сми това преди 30 години когато за цяло детство имаш 10 снимки от уч.година на уч.година,но сега плссссс.Същия бул като "нека продадем 40 рула опаковъчна хартия" и да се абонираме за салам по пощата..агхххххххххххххх

Зои, бейби, хората с увреждания не са длъжни да ти се харесат. Съвсем си ми е ок да не осъществяваш контакт с мен, евър (мерси много!).

Аз много бих се засегнала. Без значение дали съм религиозна или не. Иначе съм съгласна, че човекът е искал да направи добро.

Тук вече хапя устни. Никога не съм се сблъсквала с описаните. Подобен коментар имаше в отчетната ми за бременни през юли само, че за бездетни двойки.
Не го приемай за заяждане с теб.

Съгласна.
Хич не е лесно, когато участват хорските чувства.

Зоуи, аз не очаквам от събеседниците си да направят общуването по-лесно за мен в такива случаи, защото проблемът е в мен. Те проблем нямат - с мен общуват така, както с всеки друг. Моя работа е да си изясня точно защо на мен ми е по-трудно и да си намеря решение. 

Така че на мен такива дискусии са ми от полза, когато на другите не им пречат.

Zoie, ако четеш блогове на родители на деца с увреждания, ще видиш, че понякога такива коментари вадят очи вместо да изпишат вежди. Single Dad, Disabled Daughter и Socially Inappropriate Mom имат няколко статии по въпроса. В момента не мога да дам линкове, но блоговете са публични ако те интересува.

А какво разбирате под игнориране и мълчание? Интересно ми е, защото аз не питам. Това не означава, че не се интересувам как е минала терапията на Ф.( на приятелката ми детето) или мълча/сменям темата, когато майката споделя ежедневните изпитания.
Редовно си говоря с една майка, с дете в съседен клас, която води сестричката често в количка. Детето ако не е на 5 е близо. Никога не говори/играе с другите деца. Не мога да си представя да се изтъпанча пред майката и да попитам  какво има на дъщеря и. Анет и Яна може и да имат това право като учител/терапевт, но коя съм аз да искам обяснение.
Аз съм много вокал на тема осиновяване, но има хора, които не обичат да говорят за това. За тях е навлизане в личното пространство.

Аз съм атеист, но на бележката бих се зарадвала.
Винаги ми е интересно по колко ралични начина хората реагират на едно и също нещо...

Аз се опитвам да тълкувам нещата  винаги положително. Дори и да има нещо обидно в контекста на някое изказване не го използвам за да се обидя.
Пример: квалификация за българи. Преди да реагирам някакси, защото и аз съм българка се питам какво е провокирало такова изказване и има ли истина в него.

За хората в неравностойно положение, незнам какво да кажа...Като малка имаше едно момиченце, при което баба ми ме водеше защото е в инвалидна количка и не можеше да излиза зимата. Не съм се дърпала и не ми е било неприятно, чувствах се добре, че съм я зарадвала.
Комшията ми така беше роден, но беше най-забавния човек на улицата.

Когато бях студентка собственика на рок клуба в който ходех в Шумен е инвалид. Бяхме близки, нощувала съм в тях илизали сме нон стоп заедно...никога не съм го чувствала различен. Той също беше душата на компанията.
Тук един от курсовете ми го водеше една страшно, ама страшно затлъстяла жена. Тя почти не може да ходи. Забравих как изглежда, на второто и изречение...страшно интелигентен човек.

Държа се с тях като с всеки друг. Гледам ги в очите и им се усмихвам.
Радвам се че са навън, че ги срещам по местата на които ходя и аз.
Защото първото нещо, което забелязах в България излизайки с моите приятели в инвалидни колички, беше колко дупки има и колко са високи бордюрите и стъпалата...и ме беше срам. Срам, че ние можещите и физически неощетените не сме помислили и за техния комфорт и право на достъп и че се замисляме за него едва когато сме в компанията на някой такъв и с очите си видим, колко му е трудно.

Сещам се и за един случай в библиотеката по време на стори тайм, едно момиченце стана и започна да се пречка на другите деца. Бащата стана за да го прибере и връщайки се обърна към мен страшно обезобразената си половина на лицето. За секунда замръзнах стресната, защото не очкавах такава гледка...За части от секундата през мисълта ми минаха куп странни мисли от сорта на колко нелепо изглеждам и какъв съм идиот, след което вдигнах очи, срещнах неговите и се усмихнахме взаимно. Човек като човек...просто в друга опаковка.
Мисля, че не правя разлика в отношението си...или може би малко повече толерирам. Ама това е защото наистина им се възхищавам на силата на духа. Всъщност само те си знаят какво виждат в моите очи, и в тези на околните ...
Междувременно не питам и не разпитвам нищо лично, ното хора с проблеми, нито без. Ако решат да споделят е друго.

Великолепно!   

Нели, стари са ми наблюденията. От преди десетина год.

Аз също бих и не мога да разбера защо е обидно, честно 

Също не разбрах, защо скочихте на Зоуи? Тя има мнение и го споделя, но в никакъв случай не намерих нейното изказване за неуважително към хората в неравностойно положение. Опита се няколко пъти да обясни, че както сред равностойните, така и сред неравностойните има хора и хора...или аз чета различно...

Ако инвалид ми направи забележка бих се завряла в миша дупка от срам. Не могат да ме обидят възрастни хора, хора с репродуктивни проблеми и хора с увреждания (родители). Аз съм привилигирована, аз ще отстъпя. Точка.

Малее, колко сме различни хората. Бих се почувствала втора категория човек, ако някой ми отстъпва заради проблемите ми.