Long live the King! STEPHEN KING ! - Кралска 10 част

Извинявайте за двойния пост, ама прочетох Доктор Сън. Страхотно добра книга, обичам го тоя човек.

Ще чакам с нетърпение да излезе на българския пазар. Дано да е по-скоро!

Да споделя - започнах Тъмната кула за втори път (преди 5 години я четох за първи). Вече съм на книга втора. Като я препрочитам, виждам нещата доста по-детайлно....

Доста добре изглежда 

Завиждам ти 

Нали! Много Убава  Джойленд и тя заредена на Кирето, ама нали прочетох Сиянието и Доктора една след друга и викам да си дам малко почивка 

Виждам, че вече има прочели и двете книги, така че е време да споделя впечатленията си.

За мен "Doctor Sleep" е може би най-добрият роман на Кинг от "Романът на Лизи" насам. Не защото е повече хорър от последните, не защото е по-оригинален (не е) или защото прилича на "Сиянието" (не прилича), а просто защото е по-динамичен и звучи повече като стария Кинг.
На практика романът е много различен от "Сиянието" - не е така потискащ, мрачен и зловещ (въпреки че има няколко чудесни хорър сцени), нито е толкова въздействащ психологически. Със сигурност не е по-добър от него, но ми достави повече удоволствие от почти всичко, което Кинг е написал през последните 20-ина години.

А "Джойленд" - "Джойленд" е... особен роман. Едновременно история за духове, детективски роман, драма и романс, без да се вмества напълно в нито един от тези жанрове. Тази полудраматична, полуромантична книга не е хорър роман, дори не е същински разказ за духове, защото на призрака, който привидно е в центъра на историята, е обърнато твърде малко внимание. Не е и истински детективски роман, защото разследването на мистерията е повърхностно и претупано – Кинг му е отделил има-няма общо 30 страници в цялата книга. Вероятно затова много хора ще бъдат разочаровани от "Джойленд" – защото ще очакват да прочетат криминале или свръестествен хорър, а ще получат нещо различно и... неопределимо. Всъщност "Джойленд" не е нито едно от изброените по-горе неща и едва когато го осъзнаете, ще успеете да харесате истински книгата.
"Джойленд" е разказ за порастването/възмъжаването, за първите любовни трепети и за приятелството... но преди всичко това е историята на Майк, едно болно от мускулна дистрофия дете (не случайно романът започва и завършва с него). История, която навярно преследва Кинг още от 1987, когато подарява недовършения си роман за деца "Phil & Sundance" на едно 13-годишно момче със заболяването на Майк. Явно момчето го е впечатлило достатъчно, за да реши да разкаже историята на болестта му 25 години по-късно, макар и художествено разкрасена (истинското момче е живо и до днес и не притежава свръхестествени способности).
Дали я е разказал по най-добрия начин – преценете сами. Ако Майк успее да ви трогне – значи е успял поне отчасти, независимо какви недостатъци ще намерите в книгата.
Не вярвам "Джойленд" да влезе в топ 5 на любимите ви книги на Краля. Дори се съмнявам, че ще я сложите в топ 10. Но знам, че финалната сцена (една от най-силните в цялото творчество на Кинг) ще остане в съзнанието ви и след време ще си спомняте предимно нея. И че когато видите хвърчило, винаги ще се сещате за едно момче на име Майк.
А това не е малко, нали?

Може ли да помоля да ми ги изпратиш, за да ги заредя и аз на моето Кире 

Mometo*, няма проблем. Стига да не е проблем, че е на английски. Прати ми един имейл на лични 

Ей сега блъвнах към 800 думи за Доктора. Добрият, стар Кинг, да.  Сега чета "Джойленд" и визуализирам Carnivale. 

В GR ли, Пуц? Аз що те нямам там  ?

deadface, от това, което споделяш за двете книги и познавайки се, със сигурност ще ми харесат и двете. Когато прочетох "Капан за сънища", това което ме разтърси най-много е човешката/порастващата/приятелската история. И като се замисля, май точно това е, което ме държи към Кинг като магнит - възможността, която той ми дава, да откривам дълбоките неща през редовете. В тази връзка "Джойленд" ще ми хареса сигурно.
За "Doctor Sleep" ще почакам, докато го преведат и издадат тук  .

Какво е ГР? 

Ей го, ама признай си къде ги избълва, че и на мен ми е любопитно 

Невежа съм аз, не го ползвам.  В блога ми, Мария, тук долу има бутон, до този за лс и профила.

Само да вмъкна, че много ми хареса за пореден път изказаното, доколкото знам, недоумение на Кинг за успех ана филма на Кубрик.  Много елегантно, но все пак недоумение, в послеслова към Доктор Сън.

Да се отчета и аз:

 - Изгледах Кери - хареса ми
 - Препрочитам Кери - двойно повече ми харесва от първия път, когато я подхванах. Само Плеяда леко са се оляли с печатните грешки. Включително изречения от сорта на "Съблекалнята беше изпълнена с бикове...".