Взимате ли пари от децата си (стипендии/заплати)?

Според мен, докато човека е ученик/студент не е редно да му се пипат парите от стипендия,работа. Той така или иначе чрез тях пак облекчава родителите си в едно или др. инвестирано с тях. Като ученичка харчех както намерех за добре стипендията си за успех, а докато работех докато бях в университета отново посрещах лични нужди ( заведения, дрехи и тн). Никой никога не ми е искал пари за нещо. Виж ако на 25 години завършил човек още си при родителите си и вече си започнал работа малко или много може, ако не друго поне сам да се сещаш да зареждаш хладилник, да платиш някоя сметка и да се включваш с нещичко в домакинството.

Децата са ми малки. Ако някой ми даде пари "за децата", обикновено ги харча за тях - дрешки, играчки. Случвало се е да закъсам и да ги похарча за храна, примерно.

В момента пък съм от "другата страна" - аз давам пари на майка ми, за да гледа детето. Но, тя е преподавател и пишат домашните заедно, а и така ги подпомагам, защото баща ми няма пенсия в момента.

Ако някой ден, примерно взимат заплати, а живеят при мен, няма да им давам за джобни. Или въобще - ще си пренаредя така бюджета, че хем няма да не им ги взимам, хем да се облекчи бюджета. Но пак до време!

Много обичам точните финансови отношения!

Но, човек над 25, който живее с родителите си трябва да се включи в семейния бюджет със свои средства, без съмнение.

На анкетата не може да се отговори.
Едно е, ако става въпрос за стипендии, дарения и награди на непълнолетни деца- ученици. Друго- ако си говорим за заплата на пълнолетни хора.
Наградите и подаръците са си техни, на тях не бих посегнала. Ако децата са големи, завършили училище, то те следва да са поели грижите за себе си и да живеят отделно. Тогава няма причини да взимаме и част от заплатите им. Ако нещо не сме ги научили както трябва и се задържат вкъщи като възрастни хора, то бихме  държали да си поемат частта от разходите по живота си- храна, консумативи. Надявам се най- вече на това, да станат самостоятелни хора, наистина. Няма как да се получи, ако ги дондуркам и им плащам токове, води и телефони, както и ако им поемам храната, при положение, че са 25-30 годишни, че и нагоре. Това, обаче, не са изобщо пари за мен, не са за мои разходи. Тези пари не ги "взимам" аз, взимат ги фирмите, предлагащи услугите и стоките, които тези възрастни, вече, хора потребяват.

Нищо не очаквам...Не създадох децата си, за да станат мои бъдещи слуги...Сърцето да им диктува и ако по своя воля се погрижат за мен, за каквото и да е - прекрасно.....
Но да очаквам от тях и да им се сърдя - безмислено е....
Това в случай, че са самостоятелни хора и нямат общо с моето домакинство.


Моите родители никога стотинка не са приели от мен.
Научена съм на същото.....

Ако живеем заедно и те вече са над 20 и работят - тогава може и да поискам от тях с чисто възпитателна цел, да поемат например водата и телефона...Или нещо, което си изберат.
Не мога да искам парите им за храна.....За всичко друго, но не и за храната....

И изобщо всичко е доста относително....

Синът ми е на 24 години. Получава стипендии от гимназията, после университета, работи от 17 годишен. До преди три години живееше при нас. Пари за консумативи и храна не съм му искала. Но разходите свързани с дрехи, храна навън, заведения, гаджета не съм поемала. Случвало се е да му поискам пари на заем, винаги съм ги връщала. Често иска да плати нещо, което съм купила и приготвила за него, но не му давам. Все още сме добре финансово / да не чуе дявола/ и не ми тежи  Добро дете отгледах 
Все пак сме се разбрали, като стане богат човек, аз да се пенсионирам, да нахлупя белата капа на главата, да си вирна краката на някой шезлонг и да си смуча коктейлчета. Обещал ми е 

  Пожелавам....

Аз ще отговоря от моралната страна на нещата. Да, очаквам възвръщаемост дотолкова, че се надявам да съм възпитала синове така, че никога да не им е все едно дали майка им има средства да покрива елементарните си житейски нужди. А себе си съм "възпитала" така, че да направя всичко възможно да не се налага децата ми да ме мислят някой ден в това отношение. Но - голям залък лапни, голяма дума не казвай...Ако някой ден изпаднем дотам, че да разчитаме финансово на децата си, да, бих искала да чувстват моралния дълг да ни помогнат. Дали ще приема, е друг въпрос. Но ако не го почувстват, ще смятам, че не съм си свършила добре работата като родител и не съм възпитала такива хора, каквито съм искала.
Сега конкретно. Парите от стипендии са си лични пари на детето. Нито моите са ми ги взимали или контролирали, нито аз ще взимам от децата си някой ден, живот и здраве, да го докараме до стипендии. Но не виждам нищо лошо да си помагат с тях за квартири, почивки и пр. по-скъпи неща, ако на мен ми идват в повече. Примерно, ако учат в чужбина и наемът е половината ми заплата...ами няма да се разсърдя да си поемат сами това-онова. Дай Боже да мога аз да им поемам всичко, та да си харчат стипендиите за пътувания Но ако не мога, бих се радвала да се усетят сами - пак въпрос на възпитание. Просто не харесвам деца, които възприемат родителите си предимно като банкомати. В отношенията трябва да има взаимност и винаги, преди да си поискал, трябва да помислиш дали този отсреща може да ти даде или само ще го огорчиш, защото би искал, но не би могъл да ти даде.
Като стигнем дотам, че да взимат заплати, искрено се надявам всеки да си живее в къщичката. И аз съм от хората, които не възприемат няколко поколения, живеещи заедно под един покрив.

Дженти, от твоята клавиатура, в Божиите уши 


Белинда, толкова добре си го написала  
В момента с брат ми помагаме на родителите ни. Но ако не сме ние, няма начин да се справят с нищожните си пенсии. Знам колко им е тежко и се срамуват, въпреки че нямат никаква вина, от този факт, но за съжаление живеят в една абсурдна държава.
Това вече от страна на пораснали хора и моралния им дълг към родителите.

Само да вметна, че бившия, който е баща на синът ми, редовно го муфти за пари  

За ученическата спипендия от 20 лева, едва ли нещо ще остане за родителите, но ако детето работи, разбира се че ще се включва. Особено, ако още живее при семейството.

Не мога да си представя как работещо дете напазарувало хляб и мляко за родителите си ще им иска обратно парите. Та нали цял живот са го хранили!? Щом детето има възможности най- естественото за мен е да помага, дори и да не е належаща нужда.

Ако е завършило гимназия,съм съгласна, че е редно да се включва в общите сметки и да се очаква такова включване. Но ако е на 16 и цял живот му дуднат, че не знае откъде идва хлябът на масата... Не мога да се съглася, че като има здрави прави работещи родители, на непълнолетното сервитьорче трябва да му се внушава чувство за дълг и да му се изисква и сума, и отчет.

Никога не бих посегнала на нищо, полагащо се на децата ми. 
Отвращава ме дълбоко идеята "отгледал/а съм ви, длъжници сте ми", както в материален, така и в емоционален аспект.

Помощ в домакинството не ми се струва като "връщане на услугата" за грижите. По-скоро е обучение на елементарна хигиена и ак да не бъдем свине. А за парите - все още дъщеря ми няма приходи от този тип, но пък покрай кръщенето й събрахме средства. Всичките отидоха за нея - дрешки, обувки, играчки, млека, памперси и такива. Спомням си как някога в гимназията взимах стипендия. 35 лв на месец ли беш не си спомням, най-вече защото моята майка ме чакаше с протегната ръка на вратата вкъщи. Като учителка знаеше точно кога раздават стипендиите. Съмнявам се да ги е харчела за себе си, но въпреки всичко ми ги прибираше тия 30лв. Спомням си веднъж си бях поръчала един фон дьо тен от Орифлейм и го платих с част от парите от стипендията. Голям бой изядох, защото харча пари за глупости. Много лош спомен ми е това и никога не бих си позволила да го направя с моята дъщеря.