Юлски деца-тема 51

Мила, много здрави и усмихнати да растат и да ви радват!   

Мила, да са ти живи и здрави рождениците, да растат весели и безгрижни. Много весел празник да им направите и на тях и на всичките рожденици следващите дни ).

Мила, да са ви живи и здрави!

Благодаря, момичета!

Малко на патерица да поздравя Влади Ленин! Да е жив и здрав, да запази блясъка в очичките си!

И по мои спомени днес е ден и на Калина на Джил. Да е здрава, много усмихната, с късмет и да ѝ върви в училището, което ѝ предстои!

Добър ден...от Пловдив !
Не съм ви писала от векове, но пък не съм ви и забравила.
Наминах да поздравя Юлчетата за РД, погледнах и колажите - прекрасни дечица. Желая им здраве от сърце.
Влизам супер рядко във форума /някак си се зарибих по ФБ/. С мамите от наборчетата на второто ми детенце си направихме затворена група, в която съм нон стоп да си обсъждаме и някак е по-удобна комуникацията. Джил да ти е жива и здрава днес рожденичката и много ще се радвам да се включиш и в МАРТ 2012 в ФБ.
Мами обещавам, че ще хвърлям по едно око.
Поздрави и целувки на всички!   

Здравейте дами,

Много благодаря за поздравите!
И много съжалявам, че съм пропуснала да поздравя много от любимите ми деца през последните седмици. Вие си знаете колко сте ми мили. Голямо тичане наляво и надясно си спретнах. И естествено, каквото бе планирано се провали с гръм и трясък.

В момента Калина е в парка и празнува. Само се надявам да ѝ хареса, защото това беше най-очаквания рожден ден на света. От месеци се вълнува. И се чувствам супер зле, че не успях да ѝ осигуря точно празника, който искаше.

ckarabei, радвам се да те видя. Не ползвам фейсбук, иначе щях с удоволствие да се включа в групата. Благодаря за поканата.

Djil, ne uspqhme da se vidim, da ti e jiva i zdrava, vse tolkova krasiva i da e mnogo shtastliva! Praznika beshe chudesen i mislq, che mnogo se zabavlqva zamryznalata kralitza )))!
Vsichki, koito sym propusnala, vesel praznik i na vas!
Izvinqvam se za latinitzata.

Честити да са ни празниците и делниците! Да са ни здрави децата!
Наистина все по-рядко се отбиваме тук. Аз влизам през няколко месеца май. Отдавна нямам време за форуми, само фейсбук преглеждам по-често.
Яна получи за рождения ден живо куче - немска овчарка, бебе. Знаех си, че е поредния ангажимент за мен. Засега не ми тежи много, надявам се така да остане.
Съседска котка се окоти при нас, та имаме и две котенца.
Живеенето в къща и много приятно, но изключително времеемко. В много от дните дори не излизаме на разходка извън двора.
Ходим до София веднъж седмично или на две седмици веднъж, да видим баба и дядо, и за разнообразие.
Поздрави и бъдете здрави!

Честито на всички юлчета които съм пропуснала да поздравя. Да са живи и здрави, щастливи и безгрижни!
Това време направо се изложи, на 01.08. вали като през септември. Тази година май ще го пропуснем летния сезон.

Здравейте момичета,
най-после успявам да се включа от канадска земя. Имахме проблеми с нета и затова пиша чак сега. Полетите минаха много леко и приятно. Изобщо пътят от Варна до Монреал не се оказа толкова тежък, колкото очаквахме. Най-неприятната част беше мъкненето на ужасните чанти. 
Посрещаха ни наши познати, които ни настаниха в къщата им. Там живяхме до вчера. Изключително много се грижиха за нас и съответно избегнахме именно първоначалния шок. Специално мъжът ми няма никакъв проблем с адаптацията и интеграцията, въпреки че не говори добре нито един от двата езика. За сметка на това си намери работа на третата седмица и се чувства отлично.
Аз към момента се моткам и гледам децата. Като гръгнат на училище, ще се заема по-сериозно с плановете за бъдещето...
Мацко, благородно ви завиждам за къщата. Знам, че е свързано и с много труд, но животът в къща е несравним с живота в апартамент (колкото и просторен да е).
До скоро!

Карелия, лека да е адаптацията за всички.  Откога сте там? Децата как приемат промяната?

Мацко, не е за мен това с къщата, твърде много труд е за моята мързелива натура. 

Мила, ако кажеш, че на теб ти е мързелива натурата, не знам аз какво трябва да кажа за себе си... Ти си майка-героиня, така че моля, моля...
Благодаря ти за пожеланието. Адаптацията за мъжа ми е лека, за мен и децата не толкова, но аз го очаквах. Ние сме по-емоционални натури и много неща и хора от БГ ни липсват. Въпреки че не очаквах, и при децата има стрес. По-изнервени са, станаха по-притеснителни от контактите с други деца, понеже не разбират езика им. Всички ми казват, че това ще премине като тръгнат на училище.
За мен лично, адптацията и интеграцията ми ще е успешна в момента, в който тръгна на работа. Познавам се като човек и ужасно мразя да бездействам и да се чувствам безполезна.

Кари, и това ще стане и то скоро 
Колкото и да не си даваме сметка, наистина работата може да донесе много ползи. Пожелавам и на теб засега спокойно и плавно адаптиране и естествено добра реализация.
Мъжът ти работа по специалността ли си намери?
А ти какво ще търсиш?

Карелия  Направо като те чета с тази адаптация и ми се свива корема. Това и липсата на близки хора беше едно от нещата, които ни отказаха на този етап да заминаваме където и да било. Децата бързо ще свикнат, не се притеснявай за тях. Браво на мъжът ти, че толкова бързо си е намерил работа, дано всичко се нареди както го искате 

Много исках и аз да живеем в къща има си много предимства, но и доста недостатъци. На този етап един апартамент трудно оправям, пък за къща не ми се мисли 

Lennyh, за мен работата винаги е била голямо удоволствие, макар че съм хабяла нерви като всички, разбира се. Аз обичам да работя, да постигам разни неща, да печеля собствени пари и т.н. По-скоро съм работохолик, отколкото добра майка/съпруга/домакиня (за хубаво или за лошо). Затова и в настоящата ситуация, работата е нещото, което най-много ми липсва.
Иначе търся някаква нискоквалифицирана работа, но в офис или банка. Искам да стартирам от някаква ниска позиция и с времето да напредвам. Това ще ми даде възможност да се ориентирам по-добре в обстановката, да си подобря езиците, да решакакво точно искам да правя вдългосрочен план, да трупам местен опит и да не се чувствам безполезна.
А мъжът ми започна работа като готвач. Той това искаше и това направи. Не бих казала, че е точно по специалността му, тъй като той е завършил СК, работил е 10 години в банки, вкл. на високо ниво. Просто дойде един момент, в който му писна и каза, че приключва с банките. Той остана и без работа; тогава започна да готви из къщи и установи, че му доставя огромно удоволствие. Изкара професионален курс за готвач и даже успя да поработи за кратко в 2 ресторанта в БГ. и реши да се занимава с това тук.  Сега се чувства щастлив и се интегрира много бързо.

Иначе, за Канада, какво да ви кажа... Човек не си представя колко чиста и подредена може да е една страна, докато не отиде там. Как хората могат да са усмихнати, приветливи, услужливи и спокойни. Как няма деца, които да викат, крещят, удрят - такива са само имигрантчетата тук и предполагам,че само първите 6 месеца. (ако щете вярвайте) Храната тук е много по-вкусна, вкл. прословутото кисело мляко.  Има още много положителни неща, които мога да спомена.
Има и минуси, според някои големи, според други малки. Тук нета и мобилните разговори са доста скъпи, особено ако правим сравнение с БГ. На пръв поглед, канадците нямат вкус за нищо - тук продават най-грозните дрехи, много грозни мебели и всичко е като дялано с брадвата. Освен това са и скъпи. За сметка на това, обаче, тук няма некачествени стоки. Всичко, дори и евтиното, е качествено. Спирам, че ви отегчих вече. До скоро!