Юлски деца-тема 51

Благодаря Лени! Много си мила!
За годините те разбирам напълно, защото самата аз смятам, че много закъсняхме с това ни решение. Вече съм на 35 г., ММ на 41 г. Още по-лошото е, че нямам идея какъв път да подхвана тук. Ясно е, че децата са преди всичко, но все пак... Не мога да реша дали е по-добре да уча за местна диплома (тъй като е с много по-висока тежест) или директно да се хвърля на пазара на труда. Отделно не мога да реша и какво точно искам да работя. С две думи - пълна липса на план за професионална реализация. Единственото, което знам е, че не искам дабездействам.
Установих, че до другата есен нямам какво да запиша като подходяща специалност. Та сега съм подхванала следната насока: подавам СВ-та навсякъде, където изобщо мога да правя нещо и чакам зайчето да изскочи само от някъде и да ми даде насока.  Не знам дали е правилно, но времето ще покаже.
Иначе за живота в БГ:  и ние много често сме си задавали въпроса какво правим там. Усещането, че не ни е там мястото също не идваше от финансите. Аз бях на свободна практика и точно последните години може да се каже, че печелех добре. Отделно имахме доста спестявания. Но цялостното ни усещане беше за държава/народ без правила, без култура, възпитание, ценности или морал.  Място, където ако не си тарикат или връзкар, животът ти е повече от мъчен и отделно - хората те възприемат като "лузър". Не ми харесваше това, че децата ни питат защо навсякъде по тротоарите има л....; защо чичкото от съседната кола си изхвърля фаса през прозореца; защо това дете рита и хапе всички около себе си и т.н.
Но, това, което ще ми липсва безспорно са страхотните приятели, които намерихме през годините. Стойностни, интелигенти и добри хора, които продължават да се борят в родната страна. Така че, лично според мен, това трябва да ти е спасителната лодка - стойностните приятели, роднини и познати.

Само за децата няма да се съглася, защото познавам деца, които не са родени в Бг и въпреки това са тотално разлигавени, държат се ужасно с децата и родителите си, тръшкат се и т.н. Наскоро бяхме с едно приятелско семейство, което майката е българка и живеят в Англия. Децата са три на брой, ами какво да ви кажа, направо онемях, вдигнаха заведението на главата си, родителите им не им направиха грам забележка, не го разбирам. Големият ми син беше силно възмутен от държанието, при все, че е дете...
Приятелка която живее от 20 год. в Канада също не описва положението да е чак толкова розово при децата. Обикновено казва, че от работа родителите почти не си виждат децата, а самите те почват от 13-14 годишни на антидепресанти. Разбира се винаги има изключение, какво е навсякъде. Та примерни имам доста, де, за всичко останало съм съгласна, но пък отказвам да мисля пораженчески и да живея с мисълта, че като съм решила да остана в Бг съм лузър. Както и децата ми.

Радина, радвам се, че има хора като теб и приятелите ми, които споменах в предния пост - хора, които продължават да се борят и успяват да намерят повече положителни, отколкото отрицателни страни на живота в БГ.
Да, сигурна съм, че и в Канада има отрицателни неща, които аз още не съм видяла. Има неща, които ме изненадват неприятно, но те са толкова дребни, че ги забравям на момента. Апропо, това за децата тук съм го чувала, но не съм го виждала и честно казано смятам, че е преувеличено. Всеки, който иска да намира време за децата си, ще го направи. Просто има безотговорни хора.
Така или иначе, добре е всеки един от нас да намери своето място под слънцето. Аз също не съм сигурна, че Канада е точното място за мен, но се радвам, че направихме тази стъпка, тъй като от тук нататък няма да ни е страх да я направим още веднъж или дваж.

Приятелката ми от Канада вървеше по улицата ( водеше детето си на училище) и приказвахме през това време по скайпа. И ми показваше, кое къде е. Много чисто и хубаво, хареса ми много, но беше пусто, нямаше жива душа по улицата. И тя каза тогава, да не съм си мислела, че спели всички. Просто излизали рано за работа и се връщали късно. Така че, на дали не обръщат внимание поради липса на желание. Мисълта ми беше за самите деца, по скоро това дали ще са спокойни или не си е до характер и възпитание, не до това къде живееш. Аз ако видя, че все пак не се справяме тук в България, няма и секунда да седя, независимо, колко положителни неща виждам. Ако не са хората около мен едва ли щях да мисля така. Но пък не мога и да мисля само отрицателно, да чета само отрицателни мнения и негативно настроени хора, това ми действа по зле отколкото всичко останало. Слава Богу роднините ми и приятелският ни кръг са достатъчно позитивни хора.

Но ти пък знаеш, аз как ти се радвам, че предприехте тази стъпка да заминете и се чувствате добре. 

Даааа, знам.
И да, права си, че наистина изглежда пусто. тя вероятно ти е показвала някой жилищен район. По плаците има хора, но из жилищните квартали е пусто. Не го свързвам само с това, че хората работят, защото определено не работят повече отколкото българите. Просто разстоянията тук са много големи. Има основно къщи или блокчета на 2-3 етажа. Реално няма много хора. В Монреал не е така, но тук на ЮБ, където е и твоята приятелка е различно. 
За хората от обкръжението: много е важно човек да комуникира с положителни хора. Мен също това ме е крепяло през годините, които са ни били трудни в БГ. Това важи и за тук. Голяма част от българите попадат още от начало на кофти среда тук и това им се отразява крайно негативно върху разбиранията за народа и държавата, както и върху бъдещите им планове.
 
Та дай да оставим тази тема, ами кажи как се чувствате петимата вкъщи с новия член на семейството. Спомням си, че като се роди Нико чувствах някакси, че семейството е завършено, сякаш преди тов нещо не достигаше... Беше много странно. При теб има ли нещо такова?

Добро утро!
Да попитам има ли тук все още не добре говорещи деца? Габи продължава да не може изобщо да каже 12 букви 

Направи сериозна консултация с добър логопед.

Той от 2 години ходи на логопед, от 7 месеца ходи и при втори 

И моето шъшка и съска още, изкарва си езика пред зъбите някак, а ходи в специализирана детска градина. А на периоди и заеква, но за кратко. Наскоро учителка ми каза, че ще се оправи като смени предните зъби. Дали?!? Като казах зъби, на дребния предните две долни се клатят, предполагам, че скоро ще паднат.

 

Стейси не може да казва Л, Р и някои други като ш, щ, з, някак си по бебешки. Когато й кажа да ги каже правилно, го прави. Питах доктора й относно Р и Л, той каза да практикува. Нямам му доверие, едно, че е възрастен, второ не американец и образованието му не е тукашно, което е страшна комбинация. Следващия пут като водим Пейдж при нашият педиатър ще го питам. Също така в училище ги наблюдават и ако им се стори нещо, ще препоръчат логопед.

Калина все още не може да казва "р" и едва от скоро започнах да чувам някакви зачатъци. Тренираме малко вкъщи. Бърка и словореда от време на време и ако има възможност ще я запиша на БГ предучилищна тук (по два учебни часа седмично е), за да наваксва. Не знам дали ще има група обаче.

Ния изговаря абсолютно всичко правилно, но когато бърза да каже нещо (а това се случва постоянно) започва да повтаря едно и също нещо като зациклила. Оправя се като и кажа да не бърза.

Освен това е започнала да използва едни сложно съставни изричения и словосъчетания като "да предположим", "бих искала да кажа" и т.н.

Даниела не може да казва К и Г-заменя ги с Т.... Р-то си го казва сравнително добре... Все още не мога да я отуча да съкращаусещмите -продължава да казва "лед" на "сладолед","бони"-"бонбони" и др.
Един единствен път я водих на логопед преди около 2г.-каза,че няма проблем и с времето ще си изчисти говора.

Кайо пък си говореше идеално докато не тръгна на градина миналата година. Тогава изведнъж започна да съска и шъшка

И Нико не може да произнася "ч", "ц" и някои други. Правихме консултация с логопед преди няколко месеца, жената каза, че определено има нужда от работа с логопед. Самата тя, обаче, каза, че препоръчва след 5 годинки.