Мама Барба, то и аз не се чувствам многодетна, ама не ми пречи да се разписвам понякога в темата.

Маймун, най- голямата мъка с бръмбарите ми бяха вирусите, които малкият батко носеше от детската.

Нашият разбойник може да брой до 10, ама като му покажа цифрата 5 и го питам коя цифра е това, той ми казва, че е буквата Б
И аз преди съм си мислела, че абсурд да работя с деца. Но всъщност работата с деца е изключително зареждаща и приятна - в 95% от дните излизам ухилена до уши.
Обзаведохме я малко по малко, и сега вече започва да прилича на дом. В началото ми беше много шокиращо колко ни е малък апартамента тук в сравнение с България. Много се чудех децата как ще свикнат. Но, явно с всичко се свиква щом се чувстваш от вътре добре. 
Радвам се, че се чувствате добре там и ви пожелавам все по-добре да бъде. Може пък по-голям апартамент или даже къщичка да ви чака някъде.

Все пак ще е добре и тук да си извоювам право на майчински, а и мъжът ми да направи повече стаж в ресторанта. 
Не ми понася стреса напоследък, а и както и Джил е писала - не мога да "свикна" с болестите и това си е.
Откакто тръгна на градина миналата година започна да прави спазми при почти всяко боледуване, а боледуванията, от своя страна, станаха много. Вече след варицелата съвсем се скапа и даже във Варна лятото направи нещо като спазъм/ пристъп - будеше се всяка нощ със суха кашлица и по един час няма успокояване. На малкото пък една ваксина му разказа играта и още не мога да го вкарам в час
Вече "само" кашля, но по цяла нощ не спим от тази кашлица...
Но ще пораснат бандитите и ще отшумят честите боледувания. 

А малкият батко преди известно време служителка от социалните го попита: "имаш ли брат или сестра?", а той гордо- "аз си имам близнаци".
А малкият батко преди известно време служителка от социалните го попита: "имаш ли брат или сестра?", а той гордо- "аз си имам близнаци".


.


Ами има за какво да е горд, човека... Препоръчани теми