Бебешка близнашка тема XXIV

  • 44 930
  • 791
# 285
Радвам се да го прочета  Grinning
Виж целия пост
# 286
Hug Hug Hug на всички!

Моята Ивка се пребори и днес е без температура  Party Party Party
Кръвните ни изследвания са екстра  Heart Eyes


Супер!!! Много хубава новиниа  Hug Hug Hug

А аз, съм на път да полудея smile3511 Тези двете от вчера ми разказват играта буквално!!!
Едната реве нон стоп, като я взема естествено млъква, другата пък един час се глези с биберона, съответно двете в синхрон го правят и аз ставам на луда да се чудя, коя как да оправя Rolling Eyes Направо не се издържа!!!

А като знам, че трябва сама да се справям с тях(така се получиха нещата, че не мога да разчитам на помоща на мама Rolling Eyes Cry) ииии направо ми се изправя косата ... Много съм щастлива, че съм мама, но малко нанагорнище ми идва всичко, това безсъние, тези ревове без причина ... иде ми, да седна по средата на стаята и да ревна и аз на глас Joy Мрън! Crazy
Виж целия пост
# 287
Торидим, много се радвам за вас.  Hug

Кокона, ще има такива моменти, няма начин. И ще се справиш, бъди сигурна, даже после ще ти пречат помагачите.  Hug


Нашият юнак продължава да има Т, като че ли все пак е по- ниска от вчера, дано утре вече съвсем на оправяне да отидат нещата.   Praynig
Виж целия пост
# 288
Колко пъти съм имала същите пориви да рева от безсилие. Няма да забравя обаче първия път, 1 октомври беше датата, деня в който свекървата се върна на работа след месец прекаран плътно до мен а ММ тръгна на лекций (беше студент тогава). Сутринта се сдържах и като заспаха на обяд като му ударих един рев, не че ми помогна но поне ми олекна  Blush И друг път съм имала такива моменти, но сякаш съм забравила повечето неща. Наскоро четох едни мои записки, колко неща са си останали там където им е мястото и са забравени в съзнанието са ми останали запомнящите се моменти. Като първия смях с глас на Вали докато я къпахме, беше на 4 м. или първото сядане сама на Миша (много смешно се извиваше и избутваше за да седне), гледах и клипчето което тогава записах колко доволна и усмихната е като седнала сама  Heart Eyes Недоспиването и умората се забравят, но радостта се помни  Peace
Виж целия пост
# 289
kokona20, вие просто сте в труден период. И на мен ми беше много тежко като бяха толкова големи.
От мен  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 290
Моите официално ги мъчат зъби.не че не си го знаех...но снощи реваха насън почти час (това се повтаря по цели нощи от понеделник) и дадох панадол -спаха като трупове досега,само с обичайното ядене в 3.
Аз си мислех,че като са малки е ад. За който не помни-моите не спаха изобщо първите 2 месеца-нито денем нито нощем,буквално.дотолкова,че педиатърката им предписа панадол,т к бяха изтощенинот рев и неспане. Та мислех,че ще става по-добре. Но сега,остави че зъбите никнат нощем, ами денем само хленчат,вс им омръзва за 3 мин и се скубят дърпат,бъркат си в очите, реват като им вЗема играчката,отказват захранване и т н...подлудяват ме. Дори навън реват в количката,изобщо какво ли не изпробвах...
А аз крещя ли крещя и се ядосвам и после рева, и край няма...
Виж целия пост
# 291
кокона, всички сме имали такива моменти, ще отмине. аз пък помня като бяхме в санаториума, децата бяха адски нервни, аз също. търчаха като луди, едната 100 метра напред, другата назад. бяха 3,5 годинки. ми накрая седнах на улицата от безсилие. не ми пукаше как изглежда отстрани, но помогна. като ме видяха и двете дотърчаха и повече нямаше изпълнения
Виж целия пост
# 292
Разбрах какво е рев от зъби като тръгнаха кътниците и кучешките. Резците изобщо не ги усетихме, но с останалите ми разказаха играта близо 7 месеца непрестанно мрънкане и нощен рев. Добре че за има няма 2 месеца излязоха всички и малките се успокоиха, по 7-8 зъба едновременно не беше лесно да пораснат във венеца и да го пробият.
Аз съм забелязала за себе си, при обсъждане с други майки че на въпроса "Кога ти беше най-трудно?" винаги отговора ми е "сега"  Crazy В момента отговора ми е същия  Mr. Green
Четох в една книжка че на 4 децата имат поведение подобно на 2 годишните, за моите мога да кажа че не подобно а същото с екстрите въображение, съмнение и опит какво ще стане ако не направя каквото мама ми каза  ooooh! Днес Валерия от инат реши че под клина в детската градина ще си обуе чорапогащник а не само чорапи, предупредих учителката да не се изненада и заръчах така да я остави цял ден, туку виж и увряла главата защо с клин аз давам чорапки само да се обуят. Там е по-топло от къщи, водя ги с термопанталони над клиновете и чорапогащниците са просто излишни. Но нека добие опит малката, щом не вярва. Това ми е най-пресния пример, постоянно се спори и обяснява и от двете страни. Обяснявам и какво значи казване на не истина (избягвам думата лъжа), отговорност и последствия, малко по-малко почнаха да вдяват, но пак по трудния начин. Половината им играчки са скрити на тавана, сега поне за това ме чуват да си прибират играчките в коша (единствената им към момента отговорност). Не знам дали избързвам с отговорностите и последствията, но усещам че момента е сега да им се покаже и научи.
Виж целия пост
# 293
Здравейте, момичета!
Сложих моите юнаци да спят и имам малко време. Днес ще правя прощапулник! Simple Smile Единия вече ходи из стаята, другия обаче все още не иска да се пусне. Мисля да направя все пак две питки. Вълнувам се и нямам търпение таткото да си дойде.
По въпроса за трудното-  аз казвам, че с две си е все трудно, просто става различно трудно, та поне да е разнообразие. Simple Smile При мен още от преди бременността, та до сега. Всяка вечер си казвам " днес се справих, дано и утре да успея". Гледам ги сама, мъжът ми се включва вечер, когато може, защото често се случва да го няма. Понякога съм толкова уморена, че едва ходя. Докарах си двойна дискова херния и пареза на единия крак от пресилване, но всеки път като ги погледна и си казвам " струва си".
Мен още нещо ме вълнува. Не успявам да сваля натрупаните килограми и ми тежат. От преумора често се чувсвам ужасно. Признавам си, че съм се позанимарила доста като жена и ми се ще да направя нещо по въпроса, но за сега безуспешно. Sad Косата ми също много пострада и я подстригах късо. С една дума все едно не съм аз това. Като се погледна, не мога да се позная. Успокоявам се,  че ми трябва още време да се възстановя, но вече нямам търпение.
Хубав ден от мен! С повече усмивки!
Дали пък няма да правим снежни човеци този уикенд?! Wink
Виж целия пост
# 294
Значи е съвсем нормално, това което усещам и това, как се чувствам  Rolling Eyes Бях започнала да се обвинявам, че съм прекалено неблагодарна на съдбата, веднъж и се молих да ме дари с това щастие, а сега страдам, че не мога да се справя сама Rolling Eyes

БЛАГОДАРЯ ви на всички за споделеното  bouquet Радвам се, че ви има, много сте ми полезни със съветите си!!! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 295
Тук ме да споделяме и да се подкрепяме  Hug

Тони, предстои ти много тичане тепърва като се пуснете и навън в две посоки ще влезеш във форма малко или много  Peace Аз натрупани килограми от бременността си нямам. Бях се стопила, оставих 10 кг в болницата и първите месеци моите си дрехи ми бяха широки. После качих до нормалните ми килограми.
Аз прощапулник направих когато се пусна и втората. Проходиха с 10 дни някъде разлика.
Виж целия пост
# 296
кокона, нали знаеш внимавай какво си пожелаваш, да не те стигне  Mr. Green
Виж целия пост
# 297
Аз пък на въпроса кога ми е било най-трудно, винаги отговарям - докато станаха годинка.
Като проходиха и поговориха ми олекна.
Дано с този отговор да си остана, де Mr. Green
Виж целия пост
# 298
Определено най трудно ми беше първия месец, най ме тормозеше недоспиването, но поне откъм спане със всеки месец нещата се подобряваха при нас. И сега спят при нас, но поне се наспиваме. Grinning
И яслата много помага, хем ние ходим само за 5 часа до обяд, но си е глътка свеж въздух за мама а и моите ходят с голям кеф, слава богу.
За килограмите, аз лично с диета си върнах желаните кг, използвах изобилието на зеленчуци през лятото и минах основно на немазно месо, салати, кисело мляко...до есента свалих 12 кг. При мен поне от самосебе си не стана. Mr. Green
Виж целия пост
# 299
При нас зора беше докато станаха на 2 години децата. Нито се наспивахме дотогава, нито се заиграваха сами, постоянно искаха мама и тате, будеха се нощем заради зъби, колики и преживявания. Сега вече е съвсем различно, играят си сами, спят по цяла нощ, естествено искат си нужното внимание, но мога да се занимавам и с други неща, освен с грижи покрай тях. Помагачи са ми големи, тръгна ли да готвя, се зареждат до мен в кухнята да помагат, простираме заедно, само от прахосмукачката бягат и от кухненския робот  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия