Бебешка близнашка тема XXIV

Джъм принципно препоръките отдавна са да е след четвърти месец и не по-късно от от осми за  глутена. Идеята е да не е много рано, но и да не се изчаква прекалено, а да може да се почне с малко количество от по-рано. Предвид че вие все пак сте родени по-рано, тоест на четири реални, ако не се лъжа ще са около 2 месеца коригирана, може би е разумно да изчакаш 4 месеца по коригирана възраст .
По-късно мога да ти пусна и някои изследвания и информация по въпроса.

Привет. Честита нова година да ви пожелая, макар и с малко закъснение. 
Надявам се с моите въпроси да пораздвижа малко темата, защото ми липсва да ви чета
Та да си кажа, отскоро съм сама с децата, мъжът ми се прибира късно, и разходките ни се ограничиха драстично, защото дребните ме побъркват навън... Докато тичам да дърпам единия от стълбите, другия обикаля и звъни на всички съседски звънци примерно.
 На 2,2 год са, но не говорят много и комуникацията ни е леко затруднена и просто изпадам в ужас когато излезем навън. Как научихте децата да слушат навън и да не тичат в различни посоки? Аз и на площадката не смея да ги пусна, като се скарам на някой от двамата, той ми се смее и се обръща и тича още по бързо...супер им е забавно мама да ги гони
Другата ми предстояща задача е махане на памперси , приемам всякакви съвети , вече сте минали повечето по този път, предварително благодаря

О, да ужасните 2, всяко набрало сила тича в различна посока. Като започна този период аз ограничих периметъра като начало. Преди това ежедневно ги возих с количката до една хубава и малко отдалечена площадка с дълги алеи и тревни площи които изследваха. Но добиха лошия навик да тичат към улиците (и под и над площадката има натоварени улици) винаги в различни посоки луда ме правеха  Излизахме пред блока (така и аз си спестявах бутането на двойната количка), дори да тръгнат към улицата поне е само една, между блоковете коли рядко минават, та тази опасност избегнах като начало. Което не значеше че пак не ги гонех, но с една идея по-спокойна. Топло ли е винаги на пейката отпред има хора, които не да ги гонят а поне като ги заговорят се спираха малките от любопитство та ги стигах  Месеци по-късно вече можех и да седна за малко а децата си играеха на площадката.
По другия ти въпрос раздялата с памперсите, при нас стана когато децата бяха готови. Моите ходеха на ясла, което също забави раздялата поне с 3-4 месеца ако не и повече. На нашите лелки им беше по-удобно децата да са с памперси ако може до края най-добре  Но природата си знае своето, първа се осъзна Михаела една сутрин болна с 39 Т близо ми каза "Мамо, не памп а гати (гащички)" като посегнах за новия памперс. Не исках да и убивам желанието и я послушах макар че не очаквах чудеса, от раз детето си ми казваше кога и се пишка. Веднъж не се напика за 2 седмици вкъщи и изненадахме сестрите като ги пуснах на ясла. Вали 3 месеца по-късно в яслата казала на лелята да и сложи гащички, явно и е било много топло вече (юни бяха големи горещини нея година) и тя така започна да си казва. Това за малка нужда, иначе Михаела първите 6 месеца не се напикаваше, но в гърнето не акаше ако не устиска до нощния памперс акаше в гащите  Не си го даваше другаде  Спря и това от раз един ден ме спря като си вървяхме по улицата и ми каза "Мамо, имам ако" и насред улицата тръгна да си сваля гащите  Скрихме се зад едно кошче и се избърсахме с листа от близкия храст (бяхме на почивка, не носех друго освен ключа от бунгалото в себе си). А Вали без проблем и двете нужди от самото начало си ги вършеше в гърнето. Намирането на подходящ протектор също беше приключение, плачеха от всеки следващ който донеса вкъщи. Е намерихме нашия най-накрая и заредихме всички роднини с детски седалки за тоалетна  Сега като гостуваме поне това не мъкна с мен, вече няма проблем каквото и да е сложено 

вече сме известни 
http://www.wochenblatt.de/nachrichten/bgl/regionales/Doppelt-gem … d=288381481237582

Херцогиня фон Дж-то, страхотни сте 

Кисела Лимонка, ние сме малко по-големи, но така или иначе аз със тях на катерушки сама не отивам, точно поради описаните от теб причини. Ако съм сама и вече много искаме да излезем отиваме на едно игрище близо до нас и пак бая ги овиквам, защото минават коли покрай него.

Иначе на кратки разстояние от точка А до точка Б вървят хванати за ръка, но не са учени нарочно, просто дават.

За памперса аз от край време все пробвам и пробвам и нищо. И на ясла ходят и там ги слагат на гърне, но не си казваха. Едва в последния месец буквално за дни почнаха да си казват (е, все пак след лек натиск от моя страна, защото вече са големи и виждам, че разбират за какво иде реч), мисля че до един-два месеца дневния ще го махнем (ако беше топло бих се пробвала още сега веднага да го махнем), за нощния не знам.

Браво на вас! Страхотни сте!

Аз чакам с нетърпение моите юнаци да проходят, защото нямам сили вече да ги нося и да бутам количката, но като ви чета, май ще видя по-голям зор после. Вече са на година и два месеца, но не искат да се пуснат и да ходят. Вашите дечица кога проходиха? Мисля, че им е време вече да ме карат да ги гоня и аз.

Дж-то, че вашето си е за известност от всякъде 
С минималния ми немски се понапънах и подразбрах голяма част от статията  Да сте живи и здрави!   


Моите проходиха на годинка и 1 г. и 1 м. Споко, Тони, съвсем скоро ще ги гониш и ще искаш да можеш да поседнеш в градинката, ама нямаааааа 

Тони, моите проходиха на 1 г. и 3 м. 

Единия ми син проходи на 1г2м, а другия на 1г3м. А стабилно се задържаха на краката си 1-2 месеца след първоначалното прохождане. Но след това не съм имала проблеми по площадките, пускам ги да си се разхождат, не ги гоня. Но и не ги водя на големи площадки, както и преди да проходят не съм. Само проблем ми е качването в количката като трябва да се прибираме, особено единия много се бори.

При нас Мишето проходи преди годинката, а Мони чак 1г6м.
Никога не съм имала проблем с разходките, но винаги избягвах местата с много деца.
Много ми олекна като проходиха.

A, на площадки с люлки и катерушки пак ли ги водите сами? Питам за 2-3 годишните. На мен ми се струва невъзможно 
Моите двете почти никога не стоят на едно място заедно, а не мога да следя едната докато се качва на високата пързалка примерно, дали другата няма да я отнесе някоя люлка, не дай Боже 

Винаги когато съм сама предпочитах тихите площадки. Колкото по-малко деца, толкова по-лесно  Оставила съм на бабите да ги водят на големите (свеки и сестра и) те двете почти винаги ходят заедно и се справят, сама още не се наемам  Последно миналата пролет уж с баща им ги водихме на една голяма, Михаела изчезна и докато се щураме да я търсим Вали падна от върха на една висока пързалка, размина се с ръб на бордюра на сантиметри. Тръгнахме си в момента в който Вали се успокои, плача и привлече Михаела така и не разбрах от къде се появи  На малката площадка пред къщи си имат и приятели с които играха миналото лято и това им беше най-интересното на излизанията навън не люлките и катерушките 

мерси 

аз винаги сама ги водих. не съм има сериозни проблеми, ако ми правят циркове и търчат към улицата ги товаря обратно в количката и вкъщи. 3 пъти го направиха и вденаха. после беше лесно

Ей, Дж- то, нищо не вдявам от немски, но сте страхотни.  А момчетата какви бузи са направили! 

Ние ходим в една по- закътана градинка в парка, където хем има деца, хем не са много, а и са едни и същи. И понеже ходим откакто малкият батко се е родил, вече си се познават много добре (буквално отраснаха заедно) и са си една истинска банда. Съответно и ние, родителите се сближихме и е много приятно за всички. Това до известна степен решава проблемите с наблюдението, когато се наложи аз или мъжът ми да ги заведем без присъствие на другия.

Етооо ни и нас тук! Ураааа!!!  

Да се представим: бебе Йоана 2700гр. 47см и бебе Ивайла 2400гр. 45см. родени нормално със 6 мин. разлика! Толкова са различни   Йо е с два три тона по- тъмна от сестра си ...  Изцяло на кърма са и съм много щастлива 
Не мога да повярвам, че пиша вече тук