Плеоморфен аденом на паротидната жлеза/Тумор на слюнчената жлеза

Разреза е плътно до ухото и отзад зад ухото,не продължава до шията.Минаха 3 и половива месеца от операцията и мога да кажа че нямам вече белег.

Да,значи си оперирана със SMAS,наистина така белега изглежда значително по-добре.Дай Боже,всички да се възстановяват бързо и да се чувстват добре!

Здравейте мамита! Аз също имах диагноза Плеоморфен аденом на паротидната жлеза.  Тумора много бавно растеше и така цели 15 години. Когато вече не можех да спя заради голямото топче, което беше с радиус 4 см, реших да отида на лекар. Живея в Норвегия, и тук ме оперираха. От първото ми посещение при лекаря до самата операция минаха около месец, като през ден бях в болницата ту за изследвания, ту за ЯМР, ту за рентген. Операцията беше на 5.09 и продължи малко повече от 6 часа. Тумора, който ми изрязоха бил с големина на топка за тенис. Били са засегнати доста нерви , както и лицевия нерв и мембраната на ухото ми. Обясниха ми че може да има последствия след операцията, като провиснало лице и синдрома на Фрей. Лицевия нерв ми го спасиха, като са разрязали тумора и са дълбали около нерва. След операцията са ми поставяли нервен стимулатор, за да видят дали е спасен лицевия нерв и всичко е било наред. Сложиха ми и дренаж. След като се събудих в интензивното първото което направих беше да поискам огледало. Можех да се усмихвам, можех да си затварям окото, въпреки че бях подута.. Всичко си беше наред с лицето ми, имам съвсем леко изкривяване на устната , повече се усеща когато пия или започна да говоря бързо. Проблемът беше само  че не си усещах цялото ухо, както и част от бузата. Изписаха ме на 4-ия ден. А днес, на 11-ия ден след операцията ми махнаха и шевовете. Разреза е отпред и зад ухото и продължава надолу, наподобява буквата У. На мястото на топчето сега зее огромна дупка, но това не ме притеснява.
Проблемът е че не мога все още да си отварям устата добре, защото изпитвам страшни болки. Не мога да дъвча по същата причина. Болят ме и зъбите от страната на операцията.  Имам и пулсираща болка вътре в ухото и по дължина на цялата операция. Както и болка в челюстта от страна на операцията. Вечер не мога да спя не само заради болката, но и заради това че не си чувствам ухото.  Това нормално ли е? При вас така ли беше.

В коя болница и кой лекар те оперира?

ceceto7 операцията я правих в Ставангер, Норвегия

Ще отмине всичко,трябва време.Явно при мен е минала доста леко,въпреки че и аз съм го носила 9години.Вече дори забравям че съм оперирана.
Бързо възстановяване Гинка

Гинче,най-напред да ти се скарам,че си чакала толкова дълго време  Станалото-станало,сега на въпроса.Проблема с отварянето на устата го имах и  аз,даже се притеснявах дали не е засегнато нещо по време на операцията,което да ми блокира така устата.Слава Богу,проблема отмина за 4-5дни,ако не ме лъже паметта,може да е било и повече.Отварях до толкова,че едвс успявах  да вкарам един пръст между зъбите си.Постепенно започна да се отпуска,но първите дни почти не можех да се храня.Зъбите не помня да се ме болели,но то като цяло всичко от тази страна ме болеше,така че беше комплексно.Всичко се дължи на лицевия нерв,с отшумяването на травмата и отпускането на нерва,симптомите отслабват.Болката в ухото е също заради нерва,той тръгва от мозъка,точно от това място,малко над ухото и се разклонява към челото,бузата и мандибулата(долната челюст).Щом затваряш окото,значи е по-травмиран най долния клон на нерва,който движи устната.При мен имаше и в окото проблем,но там се оправи напълно,докато при устата до ден днешен си остана малка кривинка при усмивка и слаба чувствителност на челюста и меката част на ухото.Продължавам да усещам изтръпналост в тази зона.Желая ти търпение и бързо възстановяване. 

Здравейте,аз съм един баща и случайно попаднах на тази тема защото и аз прекарах тази операция.
Та преди малко повече от две години случайно докато се бръснех напипах две малки топчета на около 5-6сма под ухото,веднага при личния и след изследвания на кръв и урина всичко ок но след ехографа се оказа тази аденома,(живея в Италия) и за тях не е нещо спешно ме вписаха в листата за операция и така след близо година ме оперираха с от двете малки бучки се получи една с диаметър около 2,2см.Операцията продължи около час и половина,екипа перфектен (благодаря на господ) заспах в операционната и се събудих там,нямам думи за хирурзите за тях си само пациент за който те трябва да направят това за което са дали клетва,след операцията имах болки в зъбите и ме болеше главата веднага ме сложиха 24 часа на морфин болките отминаха,но се чувствах добре и след като ми махнаха морфина вече ходех напред назад из отделението(разбира се със дренажния маркуч) имах изкривяване на устата и с дясното око всичко виждах замъглено на 2рия ден преминах основен очен преглед и всичко с окото беше ок,въпрос на време беше да се съвземе след упойката,преминах и физиотерапист за лицевия нерв който на практика нищо не прави защото възтановяването ми беше добро и така днес 4,5месеца след операцията се чувствам перфектно,разбира се август се прибрах в България и от там взех по малък сувенир за екипа който ме оперира,останаха просто шокирани те не знаят такова нещо като искане на пари и тем подобни който са на мода в България и ми благодариха те,а аз им казах че аз съм този който трябва да им благодари.За белега ми изписаха Риластил някво американско мазило което ползвах около месец но след като се прибрах в бг ми дадоха домашен мехлем  заешка мас смесена със невен,прави чудеса със белезите,а упойката около ухото още ме държи казаха ми че ще е около 6 месеца,може би и затова при мен ги нямаше тези болки които много от вас са преживяли.Ако някой иска да попита нещо ще отговоря и помогна на всеки с каквото мога.Бъдете здрави

Здравейте,Красимир,радвам се,че всичко при вас е минало благополучно.Само ме озадачи това с упойката,как така ще ви държи шест месеца   За мехлема ми звучи интересно,иначе знам,че невена е билка,която помага за регенерирането на кожата.Тук на лекарите и аз нищо не съм дала,освен стандартната почерпка при изписването-кола и бонбони,но специално моя лекар мисля,че не заслужи повече,не заради професионализма си,а заради липсата на човечност и отношение към пациента.Чувствах се третирана,като парче месо,режеше ме при всеки въпрос,а аз нямах много въпроси и не досаждах.Когато го попитах защо не мога да си отварям устата,той ми отговори,като не мога, да не я отварям,после се обърна към сестрите и си направи шега,която ми се стори доста неуместна.Каза,че това била най-приятната операция за мъжете,когато жените не можели да си отварят устите....Не че нямам чуватво за хумор,но хич не ми стана снешно,аз да се притеснявам,а той да ми се подиграва.Не съм споделила и друго нещо тук в темата,но от дистанцията на времето вече не ми пука и ще го кажа.Четири месеца след операцията напипах ново топче точно в ямката на челюстта.По същото време имах и кожна инфекция в областа на белега,която си мислех,че е предизвикана от крема с който се мажех.В последствие установих,че обрива е бил по-скоро предизвикан от синдрома на Фрей.Понеже при хранене се изпотявам обилно се налага да се бърша постоянно,но месеци след операцията нямах никаква чувствителност и не съм усещала това оросяване и съответно от  потта и солта,освен това беше и лятно време смятам,че се е получил този обрив.Както и да е... отидох при лекаря,който ме оперира и му казах,че имам ново топче,той опипа набързо и каза,че е от обрива някоя пъпка,нахока ме да отивам на кожен лекар и веднага ми препоръча негова позната.След още шест месеца отидох отново,защото това продължи да се уголемява и той каза,че има вероятност отново да е тумор и да се наложи пак да ме реже,но да поизчакаме още няколко месеца.При следващото ходене ехографа установи,че отново има нарастване,но няма категорични данни,че е рецидив на тумора.Въпреки това лекаря беше категоричен,че тумора рецидивира и трябва операция.Бях склонна да се съглася,докато не ми каза,че първия път е запазил нерва,но тоя път... нарави жест с ръце наподобяващ ножица и издаде скърцащ звук,с две думи ще се реже.Идеше ми да ревна.Попитах,ама как така,ще ми отреже нерва и той каза,че вероятно ще се наложи,но като ме отвори по време на операцията ще види.Насрочи ми дата и ме прати по живо по здраво.Отначало се отчаях,но после се замислих...защо преди първата операция направи скенер,биопсия и ехография,а този път само от ехография,която дори не потвърди наличие на тумор реши,че трябва да ме оперира.Ако имаше съмнения за тумор не трябваше ли поне биопсия да вземе и да провери минава ли той през нерва,а не да ми говори,че като отвори ще види.Всичко това ме наведе на мисълта за излишна операция и източване на здравната каса.Консултирах се с друг специалист,прекрасен лекар и човек.Той ме увери,че топчето е лимфен възел,който изобщо няма нужда да пипам,но каза,че ако държа да го махнем е елементарна процедура с местна упойка.Обясни ми,че при операцията заедно с жлезата са премахнати и доста лимфни възли и сега се отделя лимфна течност,на която един вид мостовете да премине са разрушени и там в тази ямка тя си е намерила място да се събере.Топчето си стои,но не се увеиличава,скоро бях на преглед и отново лкаря ме увери,че няма за какво да се тревожа.Радвам се,че тогава потърсих и второ мнение и си отмених насрочената операция.Спестих си излишни болки,а и знам ли можеше и да ми срежат нерва,ей тъй да е по тежка оерацията и по-скъпо платена здравната пътека.Кажете,че си внушавам и че съм някаква откачалка,но за мен желанието на лекаря за повторна операция си беше чиста проба шарлатанство.Не съм неблагодарница,която плюе по ръката,която ме е излекувала,точно затова мълчах толкова дълго,защото съм признателна за лечението си,но в същото време съм разочарована от отношението и развоя на събитията.Извинявам се за километричния пост и за закъснението с което разкривам тези факти,но по-добре късно...

Ние със съпругата ми си го обясняваме (относно упойката) че е толкова продължителна,за да може всичко да зарасне и пациента да чувства по малко болка,оперираха ме на 19 май,но все още я усещам по най долната част на ухото и около разреза,отминава постепенно,предполагам че след месец може би вече ще отмине напълно.Няколко дни преди да се прибера в бг за лятната отпуска ( в бг трябваше да посетя зъболекар),затова отскочих до отделението за консултация и се срещнах с един хирург от екипа който ме оперира (с който дори станахме приятели за дните които бях в болницата след операцията) та го попитах може ли да отида на зъболекар и ако се наложи да ми слагат местна упойка (точно от страната на операцията имах зъб за оправяне) той се усмихна и ми каза "няма проблем,упойката която чувстваш ще продължи още но ако с език докоснеш  бузата си усещаш че от вътрешната страна няма упойка.Нашата упойка е само по мястото на самата операция,затова че на зъболекар може да отидеш без проблем.

Лъки, ако за България става въорос- отиди и при Павел Станимиров - лицево-челюстен хирург, аз не съм имала подобен проблем, но пък имах друг, та покрай него попаднах на този лекар. Много голям професионалист е.

Красимир,изобщо не оспорвам това,което ви е казал вашият лекар но продължавам да смятам,че не е възможно толкова дълготрайно действие на упойката.Това изтръпване е причинено от травмата на тригеминуса(лицевия нерв)При мен си остана изтръпването в долната част на ухото.Не вярвам упойката да ме държи три години   ... Но знам ли,не съм медицинско лице,затова не оспорвам,но просто си го обяснявам по друг начин... бъдете здрав и дано не ви се налага повече да се сблъсквате с проблеми от подобно естество!

Не съм ги питал защо  толкова дълго ще трае изтръпването,но усещам че с времето,започва да отшумява.Бъдете здрави

Здр и на мен ми правиха операция на плеоморфен аденом на паротидната жлеза във Варна на 21.02.2017 премахната е цялата жлеза след операцията имам само леки болки с отварянето на устата с окото нямам проблеми  пия вода и ям супи без проблем само малко трудно дъвча   отварям устата на половина някаде   стоях в болницата 3 дена

Rambooo,бързо да се оправяш и от здраве да не се оттървеш!Успех!