Януарското човече 2014, расте ли расте, а мама дебелее- тема 11

marjan357, Все още недоумявам каква е логиката на тези работодатели!!! Ако имат намерение да уволнят една бременна, защо изобщо се захващат с нея и я назначават в началото??? От друга страна - какъв им е проблемът? Те не плащат нищо, доколкото знам държавата плаща майчинските, или се заблуждавам   Ако е така, това означава, че на тях им е все едно дали ще си ти или ще бъде някой друг. И това да подлагат бременни на подобен тормоз е направо садистично!!! Успокоителни мисли като тези от рода - то ще им се върне, мен не биха ме успокоили. Ще им се върне друг път! Уф, просто не знам какво да кажа за тази България. Затова все повече хора я напускат.... Все още се надявам, че с Панди това няма да се случи, но...

Бейбифейс,   ситуацията ти е наистина кошмарна. Знам какво изпитваш и защо вдигаш толкова адреналина, че чак контракции да получиш. При мен на това е способен баща ми. Затова още от 20-годишна съм ограничила контактите с него до минимум!! Иначе само 5 минути с него са способни така да ме разтресат, че да не мога името да си кажа от нерви!!! При ММ пък е майка му. Затова и така сме ги отбили като контакти и намеса в живота ни и си живеем прекрасно. Подобна ситуация е тъжна, защото си принудително лишен от родителската обич и грижа, но животът не е лек и има къде къде по-трудни неща за преодоляване в него. Важното е семейството ти да е цяло - твоето, което ти си създала!
Така че при подобна ситуация лекарството е каквото всички ти препоръчват, колкото и да е трудно - изолация! И не временна  - говоря за дългогодишна. Не само за да щадиш собствените си нерви и психично състояние, не само заради бебо, но и заради семейните ти отношения.
Желая ти да бъдеш силна в този момент, защото виждам, че не ти е лесно!

Здравейте маминки! Днес беше един удивителен ден. Сутринта снимахме "Предай  нататък"с Наталия Симеонова. Историята ми с моя мъж поне на този етап е одобрена. Другата седмица ще го изненадат. То е много отчаян заради това, че заради административна грешка не успяха да ни категоризират за Общинско жилище. Днес много ходих по институции, но засега нищо. Надявам се скоро да намеря квартира и евтини мебели за да го зарадвам.  новина, е че изследванията са добри нисък вероятност за синдром на Паун. Емоциите са ми в повечко тази седмица. Дано успя!!!

Ей, значи не само моето семейство е "нормално". Жалко за което.
Много  за всички с такива родители, баби, свекърви и т.н
Дано опазим децата си сами от себе си и не станем като тях.

Аз от нерви леко си загубих гласа. Случвало ми се е преди. Та сега ще съм тиха няколко дни.
Иначе при нас всичко си е ок.

Много  и лека и мека

Бе просто не ми се пише в нета, ама човек след 12 години се научава да игнорира дразнителите Ние сме с 18 години разлика, без големи доходи, и просто принципно няма угодия, но аз гледам да поставям все по-твърди граници на искащите да имат мнение по всички въпроси на връзката и семейството ми.
Но си беше голямо усилие, де, да стигнем дотук...

Добър вечер,момичета! Ама и вие какви тежки теми сте подхваналииии,това човешките взаимоотношения са много сложно нещо. Аз също имах труден живот и доста проблеми,но това ме направи по-силен човек. Сега основно проблемите ми са отношението на роднините на ММ,като не говоря за майка му,която почина отдавна,нито за баща му,а за останалите,братовчедки,сестри,лели и т.н. То голяма завист,голямо нещо. Пресен случай от днес.......срещнахме се случайно с едни негови братовчедки,аз от уважение поздравих,а те си обърнаха главите и не ме отразиха. Ами ма*ната им. По-рано през деня си говорихме с ММ и той ми каза така:" Сега сме аз и ти,ще разчиташ само на мен,колкото и да ни е трудно ще се справим"  Сега за нас най-важни са бебоците. Иначе хора всякакви и всеки с различно мнение и виждане за живота,винаги ще има пререкания,въпроса е да игнорираме лошите неща и да останем спокойни.....това за Бейбифейс  

Я,ама ние и телевизионна звезда ли си имаме   Деси,каква е историята? Кога ще го гледаме?

Зузи,аз още не съм започнала да пазаря,най-вероятно към края на октомври ще се ориентирам. Имам една приятелка,която работи в "Мадара",ако го знаеш. Та тя ми каза,че там имало доста хубави и качествени неща и ще пазарувам с нейна помощ и отстъпка  

marjan,съжалявам за работата,но както вече казах, почти всички работодатели са такива. Мен още в началото не ме вземаха на работа,защото съм бременна,а при теб се случва по-късно. Добре,че си намерила друг вариант.


Много   на всички и лека нощ  

Да ,жалко че има много такива семейства...
Marijan ,съжалявам много че ще те уволнят..за жалост в Бг това е масова практика...Тук също,но държавата те подпомага,а и детските са достатъчни за да покриват ежемесечните бебе разходи..съвсем различно е..
Деси ,успех!Нямам поглед над проекта,но стискам палци!
Перо за клиниките-аз Октомври ще ходя да гледам една ,която е уж най-добрата...тогава ще видя каде,как тр да се запиша.Но сега докато лежах в родилното,имаше една мама,която се беше записала в една клиника,но тъй като беба избързала с близо 6 седмици ,се наложило по спешност в тази(мисля заради разстоянието,тъй като др е на 40-50 км)та била чела не мн положителни неща,но беше мн доволна.А бебката такава красавица,3кг и 49 см ,въпреки ранното раждане,даже докторите се чудели
Толкова мн бубулеци видях там
Мисля да видя още една клиника,по-наблизо тук и ще избера една от двете...

Незнам кога ще бъде излъчено предаването. Все още на са заснели моя с изненадата. Когато разбера ще ви кажа. 

Аз да се оплача пак, този път от ММ - разболява се . Сега е със запушен нос, за утре не знам. Страх ме е заради бебето и исках да спя в хола, а той се цупи, че не бил болен, малко бил настинал. Абе кой го знае, сега има вирус, доста хора са болни.
Панди  , търсих тази книжка, защото живо ме интересуват такива теми, но я няма онлайн. Ще си я купя, като я видя. Аз отдавна съм осъзнала, че намесата на родители разваля много връзките и браковете. Просто ги наблюдавам от години и знам каква не искам да бъда с моето дете. Надявам се да устискам.
Ей, Десита Бонита, а честито:) За срещата трябва и другите д акажат, пък и Роси ще идва и искаше да се присъедини.
His Princess, много ми стана мъчно, като каза за първото ти бебче. В началото по-трудно ви разбирах, защото не бях стигнала до тук. Ако ми се беше случил някой мисед във 2 месец, едва ли щях да страдам толкова. Сега обаче бебето стана част от нас. Има си вече дрешки, виждаме го как се движи, усещам го, говорим му. Ако се случи нещо, доста трудно бих го преживяла.
Аз не мога да кажа за брат ми, че е глезен или лош, даже напротив. Но майка ми има слабост към него от доста време и ни е делила още от малки на доброто и лошото дете. Аз не бях лоша, но бях по-чувствителна и те не ме разбираха. В моментите, когато майка ми е била в конфликт с баща ми, брат ми винаги е заставал на нейна страна и ако тя не му говори и брат ми не му говори. Мен ме упрекваше, че не взимам нейна страна. Ама как да взема, като аз примерно се прибирам и те вече са скарани и не си говорят. Като му говоря на баща ми, тя се сърди. Нито знам какво е станало, нито кой е прав или крив, ама тя иска и аз да не му говоря.
Относно ММ, той има само майка пенсионерка на 74 г. с 400 лева пенсия, баща му почина преди 3-4г. Тя не се държи лошо с мен и ме харесва. Иска да ни помага, макар и да ми е неудобно от нея да взимаме. Иска да плете на бебето, да даде 2000 лева за кола, уж като подарък за РД на ММ. Нашите обаче, като обещават да купят нещо или да дадат пари, винаги питат а тя дали ще даде същата сума. И веднага - колко били прецакани, само те щели да се охарчат, сякаш не било нейно внуче. Толкова ми става тъпо, че...  
marjan357, не се тревожи, щом ще имаш майчински 2 години, значи всичко е ок. Лека полека към края на 2-та година ще почнеш да се оглеждаш за работа и всичко ще се нареди, повярвай.   За отношението няма да коментирам, другите са го казали. Меко казано потресаващо.
Тонини,   Права си. Детето има най-вече нужда от майка и баща, баби и дядовци не са излишни, но не са и първа необходимост. Оня ден, след курса, шефа ми адски ме вбеси. Понеже дойдох на обяд и му казах, че съм била на курс за бременни. И той изтърси следната глупост - защо съм се била занимавала с простотии и излишни неща, при положение, че майка ми била млада пенсионерка. Не ми било необходимо да знам тези глупости, тя щяла да ми отгледа детето и да върши всичко. Неговата дъщеря била отгледана от баба си и много добре била гледана. Аз първоначално се вбесих, а после ми стана смешно. Чудих се как майка ми ще го кърми. Представях си как аз трябва да се изнеса в хола да спя, за да й го поверя на вещите грижи, а тя да спи с ММ на спалнята. Той сигурно ще е очарован  
Деси 89, интересно е било при вас.
Елг, ми то и аз се поуспокоих, като видях, че не само ние сме лудите )) А ти за утре ще се класираш ли? Аз ще опитам, засега контракциите намаляха и то само от 2 таблетки магнерич. Пък и да видя да не ме хване от ММ.
Котке и аз се чудех дали да пиша, но да ти кажа сега ми поолекна, като споделих. Моята борба е по-дълга от твоята. Не за семейството, защото сега го създаваме, а за лична свобода и право на мнение и личен живот. Явно не се справям. Една колежка ми каза, че не съм била достатъчно твърда и ме манипулирали. Еми ето днес за първи път не отстъпих! Относно твоето положение, искам да ти кажа, че ако аз бях на твое място, щяха да ме изядат с парцалите! Нямаше да го преживеят това, първо ралзиката, и второто - децата от педния брак. Евала, че не се поддаваш.
Хриси  

Бейбифейс,  там съм. Без дете. Следващия път ще я доведа

И аз съм утре на срещата на 9 месеца. Излязла е програмата за октомври вече https://www.facebook.com/notes/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0 … 8/559765867404670

Лека ви нощ!!

Бейбифейс, аз имах предвид 12 години, откакто съм с този мъж Иначе... те тези отношения на контрол са от самото наяало, не възникват просто ей така в един момент, това е динамика на отношенията майка-дъщеря. Според мен е неизтребима, колкото и да се стремиш да я променяш, промените са само козметични и/или временни. В един момент просто порастваш и я наместваш в живота си така, че да не ти пречи чак толкова много.

Шефът ти е уникум и той 

Привет и от мен.
Елг мерси за темичката - както винаги - много хубава.

Много тежка тема сте подхванали. Мислех и аз да се включа, но така излишно бих самонавила себе си срещу роднини - "доброжелатели".

Бейбифейс - успокой се и мисли за бебчето - то е най-важно сега.  

Лека на всички

леле, момичета, колко сте изписали едвам ви изчетох. Днес имах много задачки и не бях влизала. Поне горе долу ги оправих. Сега по темите (които успях да запомня, де):
Първо да кажа, че се натъжих от толкова много споделени и неприятни семейни истории..Аз, също намирам , че някои от моите проблеми (с мен си, с характерам ми, светоусещането ми и пр.) се дължат неправилен подход от страна на мама, но пък се опитвам да не виня, че кой знае аз какви ще ги накъдря с моите деца..Като цяло, мама и татко са ми супер, с татко специално с половин дума се разбираме, много си ги обичам. Надявам се всички споделили тук горчивия си опит да успеят да намерят някак общ език, къде с игнор, както каза някой, къде с разговори, според ситуацията.
Бейбифейс, много е натоварващо за теб отношението на майка ти и баба ти и дано се осъзнаят овреме.. макар да се съмнявам. По-вероятно е ти да се промениш, отколкото те.
Мариан, съжалявам за работата ти, хубаво поне, че има къде да се осигуряваш.
Деси, да кажеш после, да те гледаме
За среща, и аз съм на линия и за:) Даже, ако е лошо времето, може и малката да взема този път. Ако е хубаво, ще я оставя да играе.
Днес бях в щерев на отворени врати, родилна зала не видях (имаше раждане), но ми хареса иначе. На там съм се ориентирала.
еми, сигурна съм, че исках да пиша и друго, но нямам представа какво...
мхм, да, не усещам всеки ден еднакво бебето, някои дни е активно, а после може например два дни да е супер пасивно, направо се плаша. При вас така ли е?

И на мен!  Само дето ми е останал още един дразнител и не успявам засега, даже днес успя да ми се намести в програмата и да ме предупреди, че Внимание!: скоро когато им е удобно ще трябва да им отделя време, за да ме видят   това трудно се разбира нали...

За роднински взаимоотношения много мога да говоря, както повечето от вас и аз съм от преживелите разочарования от "загрижени и любящи" роднини /че и  не само/, но и аз като Котката не искам да пиша тук.. всъщност то са нужни само 3-4 от всички акценти   - на 12 г. бях, когато баща ми почина, майка му ме съди за апартамента и в крайна сметка успя да ме изхвърли, преди няколко години загубих и най-святата ми, при което обаче тепърва се появиха разните дразнители , абе все трябва да има борба за нещо - за уважение, за свобода ... това е!
Пожелавам си всички да бъдем здрави и силни, за да се пазим, но и за да прощаваме!

И понеже ме попитахте за историята реших да ви я разкажа. С моя съпруг се познаваме от 16г. или от 8г. Запознахме се на работа която работихме тъй като и двамата се започнали работа от много малки 13-14г. Обичахме се но нямаше как да се виждаме нямахме средства бяхме малки, а и всички бяха против нашата връзка. Той живееше на 25кил.от мен и това разстояние го е вървял само да ме види. На 20г. решихме да бъде заедно въпреки всички и всичко. Проблема се появи от това че нямахме къде да живеем. Отидохме при неговия баща които живее още с майка си баща си. Обидете които чухме бяха ужасни. Аз съм им била чужда като сме нямали пари майките ни да ни пращат. Караше ме да готвя на печка с дърва забраняваше ми да се къпя всеки ден. караха ни да пушим пълнени цигари. Оставяха ни гладни и постоянно мърмореха за развода на техните. Батето ме караше да пера на ръка да мъкна кофи за да изпера не ми даваше да пускам прахосмукачка хабяла ток и понеже не сме работили нямали сме право и ми купи метла. Майка ми като разбра ми каза да се прибирам иначе ще дойде тя. Прибрахме се но нямаше къде да живеем а и не бяхме на работа. Нашите ми дадоха пари за семестъра в Русе и аз заминах. Явно от многото стрес или от условията в които живях  ме оперираха по спешност от киста на яйчника, голям кръвоизлив и възпален апендисит три в едно. Ужаса настъпи когато направих възпаление имаше усложнения и получих сраствания. Моя мъж беше до мен не се отказа въпреки, че знаеше че може и да не забременя. Моите родители ни съжалиха и ни прибраха да живеем в нас. Майката на моя се отказа от него и каза публично, че не желае да контактува с мен. Наистина го направи чак сега когато забременях проговори на мен и мъжа ми. Аз не съм я обиждала дори не я познавах и така и до ден днешен не разбрах защо не ме харесваше. Моя мъж винаги ми даваше кураж че ще си имаме бебе и дом,бебето се получи а за нашият дом явно още нему е дошло времето.Има и още за разказване но това ще го запазя да ви е интересно като гледате" Предаи нататък".