На добър час в ПЪРВИ клас! - 2

Направихме го със "позвъняването" на директорката на училище да го отпише, с рев от мен....
Направихме го много грозно, бързо и със много смях... Да, имам много да уча. Децата са различни... много...

Хайде и аз да се запиша.
Благодаря за темичката!
Нашата класна, каза, че до декември е адаптационният период.

Аз още от малки винаги при повод, обяснявам на децата, че не винаги нещата са лесни и приятни. Винаги, като ми ревнат и започнат да ми обясняват как не могат нещо, им казвам, че е важно да се опитат да го направят. Не е нужно да е перфектно, просто винаги да се опитват, да се учат и да не се отказват с рев...
Аз никога не трия нищо по тетрадките, нито я карам в къщи да пише допълнително, ако в момента пише нещо грозно...Първо, че краснописа за мен не е кой знае какъв приоритет (да не кажа никакъв). На днешно време толкова рядко ми се налага да пиша нещо с химикал   В бъдеще съвсем. Нито аз, нито сестра ми пишем особено красиво. За ужас на майка ни, която ни караше да си преписваме домашното по няколко пъти, докато не го напишем красиво...Това аз няма да направя. Важното е да пише вярно  

Аз не искам да е красиво, в смисъл всички да са абсолютно еднакви или нещо такова, но искам технически да може да схване какво се иска от него
Например в занималнята елемента, който  е като малка буква п, беше написан като 1 и до него някакво като английско малко s, доста завъртяно и не особено долепено
Ми учителката му казала че е грозно без да му обясни кое точно му е грешката и защо е грозно
Вкъщи заедно го разгледахме бавно и спокойно, обясних и написа прекрасно...макар и супер бавно и с хиляда похвали

Да следя темата  

Моят първокласник ходи на занималня точно един ден. И без това се колебаех дали да го запиша, а малък инцидент ме накара напълно спонтанно и може би малко прибързано да реша, че следобед не искам да е в училище. Но всяко зло за добро - в момента  грижите за него следобед е поела свекърва ми и нещата вървят много добре. Тя е много по-спокойна и търпелива от мен. Моят перфекционизъм ни изигра лоша шега в първите дни, когато привършвахме с домашните работи изнервени и разстроени и двамата.

Ние домашни нямаме много. Тя си ги пише в занималнята. Имаме лека забележка в занималнята. Говорила е.. 
Вечер я уча да си подрежда сама чантата за утре. За сега се справя много добре. 

Аз засега съм доволна от занималнята. Връща се с написано домашно всеки ден. Харесва ми как пише елементите, старае се, пу-пу дано и така да продължава. Има нови приятели и му харесва на училище, ходи с желание  

Аз минавам за съвет.Сутринта водя детето,класната идва,и аз,питам,има ли нещо,как вървят нещата.Както по принцип съм питала и в детската,защото детето,не споделя кой знае какво вкъщи.Тя ми казва,той се бие.Вчера удари едно дете,аз побойници в класа си не искам,наказах го да седи на друго място,трябва да вземете мерки,защото иначе,аз ще потърся училищния психолог,ще говоря и с директорката,не искам побойници в класа.Ако вие, така го възпитавате с бой, вкъщи,трябва да промените методите си на възпитание,при което аз бях   ,питам я,вие какво се опитвате да ми кажете,че бия детето си ли?Тя казва,не го твърдя,но в дебелите книги написани от психолози,това е доказана,че,ако вкъщи има агресия,следователно и детето ще се бие,така че ви казвам,да си промените методите,за да си нямаме проблеми.....
Аз седях и гледах като ударена,без да мога да се защитя,понеже съм патка заспала,и реакциите ми идват твърде късно.Тя се фръцна и си влезе в училище,а аз отвън....направо съм бясна.Цял ден го мисля,не знам как да постъпя.Първо,мислех да напиша жалба до директора,после,размислих и реших да говоря с нея,утре като го заведа.Само че,не знам как въобще да започна разговора,толкова ми е обидно,толкова съм ядосана,че не знам от къде да тръгна

елказелка, оф, много неприятна ситуация. Добре де, защо се е сбил, какво е станало точно?

елказелка много неприятно. Начина, по който госпожата ти го е сервирала ми е непонятен. Може би, защото нашите госпожи никога не са си позволявали така крайно да обясняват някоя ситуация.
В момента не мога да разсъждавам трезво, защото и аз влизам за съвет, за подобен проблем.

В нашия клас имаме дете със СОП. Детето физически е здраво, диагноза поставена няма. С моите деца съм разговаряла как би трябвало да се държат с деца инвалиди и деца, които имат някакъв проблем. Но това дете е агресивно. Обикновено не контролира някои реакции и освен вербално най-много да оплюе някого. Вече е минало на следващия етап. Доста е агресивен, а и хич не е "малък". Днес се е хвърлил с цялата си тежест върху Викито (както се хвърлят кечистите върху противника). Ударила се, но нищо сериозно. Сега не знам как да реагирам. Мисля първоначално да ѝ кажа да избягва детето. За съжаление нищо друго не ми идва наум. И редно ли е утре на родителската среща да повдигна въпроса?
пп: Напада всички деца, но когато си набележи някое го преследва цял ден  

Когато е излизал от тоалетната,едно дете го е хванало и започнало да го дърпа,той,следоветелно се е сбил с него.Детето отишло и се оплакало на госпожата,и тя го е наказала.Още в детската градина беше така,когато някой го провокира,той се бие.Не ходи да се оплаква,не е толкова хитър.Реагира първосигнално,после,той е побойника.Дразни ме това,че му е лепнала етикет на побойник,да не говорим за обидата към мен,че го бия.Днес каза,че училката го е преместила на последния чин,понеже говорил в час,но,казва,аз не говорих,еди кой си говореше (детето което седи до него),аз казах на госпожата,но тя не ми вярва и наказа мен.Значи,доколкото си спомням,по мое време,когато аз говорех в час,ме слагаха на първия чин,не на последния,където да забравят за мен.Синът ми е много притеснителен,с развито чуство за честност,и когато го обидят,се защитава както може,когато го обвинят несправедливо се обижда,но не прави нищо по въпроса,не се защитава,а се затваря и спира да говори,или започва да плаче,и се крие от всички.Държи се като виновен.

Елказелка, първо поговори с детето си. Вярвам, че ти е накипяло, за всяка от нас, майките - нашите гарджета са най-хубави. Но се опитай да разбереш какво е станало. И да, учителката вероятно знае, какво би последвало, ако не се изкорени у време положението - другите също ще посягат, а родителите ще се жалват на нея, или директора.
Моето дете беше удряно миналата година в ПГ и съм безкрайно щастлива, че двете гаменчета са в друг клас. Пред мен са удряли сина ми по гравата и в гърдите, както той си седи на чина. Просто минавайки едно "добро утро" незнаейки, че аз съм майка му. Само едно момче което обиждаше сина ми е в неговия клас, моя бяга от него с 200.

Да се запиша тук. 

И аз се записвам, но ние не сме добре. От следобед повръща и се превива от стомах 

За домашните - на всички ни е ясно, че няма как винаги да се пишат с желание и драма все в някой момент ще има. Миналата година моят син в предучилищна имаше домашни, някои дни буквално с рев ги пишеше. Когато кажеше"Не мога" или "не искам", аз казвах - "Добре, както решиш. Утре ще отидеш без домашно" Но госпожата така ги беше подготвила, че той не можеше да си представи такова нещо да отиде без домашно. Тази година засега нямаме проблеми с писането. Отива си в стаята, сяда на новото си бюро и след малко идва, когато е готов. Аз това се опитвам да ги науча - искат - не искат, ще трябва да минат през училището, важното е да се чувстват добре и да вземат най-доброто. И със сигурност няма винаги да им харесва, но така е с всички и всичко в живота  
За боя - много неприятна ситуация и в двата случая. Колкото и банално да звучи, аз вкъщи хиляди пъти повтарям колко лощо нещо е боят, как не е решение и не трябва при никакви случаи да се прилага. С 2 момчета понякога си говоря сама на себе си. Бих си взела детето и поговорила с него и госпожата насаме. Първо обвиненията й са необосновани и второ и те, и подходът за решение показват некомпетентност от нейна страна. Ясно е, че не иска конфликти и подобни ситуации, но все още едва ли познава добре децата и е твърде рано да дава определения. Трябва да чуе и неговата страна и евентуално да се обсъди и с другото дете. Клюкаренето също е нещо, което не би трябвало да насърчава.  И може би да я помолиш при следваща случка да говори веднага с децата, не да наказва едното и в последствие да дава определения. Такива конфликти е важно да се обсъдят и решат на момента.
Руми, и вашата ситуация е много неприятна. Като си помисля, и аз бих посъветвала моето дете да стои далеч от някой, който му налита на бой. Хубаво е да се повдигне въпросът на родителска среща, въпреки че може да се разрази истинска битка. Важното е да се обсъди с госпожата, все пак.
От мои по-възрастни колеги знам - каквото и да кажат учителите, винаги казваш "Моето дете е много умно, много добро, така не се държи обичайно" Не го вярвам, не съм процедирала досега така, като си знам стоката, но може и да излязат прави