На добър час в ПЪРВИ клас! - 2

Естественно, че разговора трябва да е с родителя. И аз не бих си позволила да се разправям със самото дете, но това е пак вид намеса, която беше критикувана по-горе.

Намесата може да е под всякаква форма. Видът й зависи отново от вида и интензитета на конфликта.
С чуждо дете не е нужно човек да се "разправя", но две- три думи може да размени- отново зависи от повода, от мястото и ситуацията, какви са те, с какъв тон, колко големи са децата. Аз нямам против някой да поясни на моите, че са сгафили, ако това си е тъй, с нормален тон и без обидни квалификации или обидно отношение.

Повечето от нас са против пряката намеса във взаимоотношенията. Да обясниш кое е нормално и ненормално в общуването не е намеса. Да се скараш, говориш и дори накажеш детето (собствено си), когато е постъпило неправилно също не е намеса.

Цвети, когато подобни взаимоотношения станат рецидив, т.е. повтарят се всеки ден с едни и същи участници в конфликта - тогава задължително трябва намеса.
Учителите, освен да показват ченгелите, поставят и нормите на поведение в училище. Ако учителят не направи забележка и подмине определен тип поведение, детето решава, че е позволено (или вижда, че му се разминава) и нищо не го спира да прави простотии.
Които имат по две деца вкъщи им е ясна схемата - пробват се, ако мине номера.

Доста по-сложно е, когато са замесени повече деца.
Малкия сутринта ми казва, че иска да го преместя в друго у-ще. Питам защо...амиии, имало там едно дете, което го дразнело. Как те дразни? Ами иска да ми е приятел, ама аз не искам, защото вече си имам един. Припомних му как в детската си нямаше приятел и как него са го отритвали и му е било кофти, та това дете се счувства по същия начин. Казах му да го включат в игрите и като се гонят да се гонят тримата (примерно). Голяма е вероятността, това дете ако не си намери дружка, в желанието си да привлече вниманието да почне да прави дивотии. Но това му поведение ще доведе до още по-голямо отдръпване. Тук може да се намеси госпожата (ако изобщо следи взаимоотношенията в класа) и да организира игри, да им даде нещо да се занимават и подобни. Да направи нещо, че да го приобщи.

Нещата са толкова навързани, че ако някоя брънка по веригата не си "върши работата" става кофти. И то не е от сега. И навремето си ги имаше същите неща, само дето нямаше форум, а от бабката пред входа ги разбираш случките.

1.Класа е 23 деца, всеки клас е самостоятелен на занималнята.
2.2лв на ден.

Аз пък определено си позволявам да правя забележки на чужди деца. Виждала съм всякакви прояви през годините. От тормоз над гълъби през вандалско отношение към катерушки и фиданки, до хвърляне на пясък в очите и предмети по другите деца. Определено не смятам ненамесата за някаква ценност. Точно обратното. Детето трябва да научи кое е неприемливо за обществото, дори родителите му да не са се погрижили да го информират. И не става дума да ходя подред да давам акъл на всеки, но има ситуации, в които да се обърнеш на другата страна и да си подминеш, не е правилно.
На моята дъщеря също са и правили забележка непознати хора. Веднъж си играеше на една чешма в парка и напръска седящите на близката пейка. Дойде при мен червена като домат и каза, че е умряла от срам, като и се скарали. Повече не си е позволявала.

vesi 1, напълно съм съгласна с теб. Това имах в предвид и аз , но явно не съм се изразила добре.

Точно така разбирам и аз ролята на учителя. В една тема ме питаха как така учителката трябвало да предвижда и предотвратява конфликтите, тя да не била медиум. Ами така, като следи взаимоотношенията, няма да и е никак трудно.

Аз просто не съм съгласна стезата, че намесата на родителя , създавала агресори и жертви.

Тезата ми е за постоянната намеса. И обясних какво имам предвид- да квалифицираш децата заради определени прояви. Аз се намесвам дотолкова, доколкото създавам у него представи за приемливо и неприемливо. Оттам нататък той си прави подбор на приятелите и реакциите му в различни ситуации. При голямото ми дете това работи. В  компания с много момчета е и само той се разбира с всички.  
Ако кажеш, "не стой до еди кой си, защото той вечно се сърди или пък няма да играеш с друг, защото е агресивен", детето на следващия ден търси тези прояви у другото и става една каша.
п.п да дообясня, защото като че ли не става много ясно- родителите в повечето случаи разбират намесата като моето гардже е най-хубаво и за да бъде запазе комфорта му, то трябва да се спаси от тези, които му го развалят. Дали ще е бито или то ще бие, че другите го дразнят, все то в крайна сметка не е виновно. Оттам детето, което естествено приема родителите за авторитет, започва да става подозрително към останалите и се губи чистотата на детските взаимоотношения, от които може да произлезе, ако не приятелство, то поне познанство, от което учиш определени неща.

Наистина ситуациите са много и сложни, целта на коментарите ми не е да спорим а да чуем и други мнения, които биха ни помогнали при възпитанието на децата ни

и при нас всеки клас си има самостоятелна занималня.Класът е от 24 деца, но в държавната  ходят не  повече от 15
Цената на купона в стола е 3.20 за  първо второ и трето, и 2.70 за основно и десерт

При нас също всеки клас си е със занималня. Но не остават всички деца, което е добре, тъй като госпожата може на повече деца да обърне внимание.
Купоните са ни по 2,20. Миналата година бяха по 2,50, но храната определено беше по-вкусна, или поне повече по вкуса на детето

Интересно ми стана защо има такива разлики в цените:
От 1,80 до 3,50 лв. за купон в училищния стол;       По-скъпа храна в училищните столове

Нямам нищо против, ако по-високата цена на купона е заради по-качествена храна, но най-вероятно е просто по-голяма печалба за наематела на стола. Здраве да е!

Ролята на учителя при действителни и евентуални (бъдещи) конфликти е много важна. Не твърдя, да поема във всяко междучасие възпитателна функция и да стои като страж в училищния двор, а да следи за взаимоотношенията между децата, и в часовете, и да надава по едно ухо как се държат едно с друго и в извън учебно време. Навремето имахме такива "дежурни учители", които едва ли не ни пазеха да не вършим простотии в училищния двор. Някое от по - малките да не излезе на улицата и т.н.
Спойващата роля наистина е на учителя. Веднага давам пример - в ДГ, като на по - странно дете (непроблемно, но все пак не твърде вербално и самостоятелно), и именно защото е кротко и не пречи, не се обръщаше особено внимание. Беше на отглеждане. Колко пъти съм казвала, че не ми е важно ял ли е, спал ли е, а дали общува с децата, има ли приятелчета (той не можеше да разкаже).
Замазваха ни очите, че уж го включвали, е изолираха го. Не им се полагаха усилия, нито да обяснят на децата, че е по - различен и схваща нещата по - бавно, нито че не е извънземен. И в ПГ е била същата история - децата пишат, обаче той понеже не иска, никой не го кара "насила". В същото време, при логопедката пишеше. Дори се установи, че САМ се е научил да чете.
На репетициите за първия учебен ден, децата страняха от него. Майка ми питала едно дете играете ли си с Велизар, то и отвърнало "с него никой не си играе". Не че не го знаех, доскоро не беше интересен на децата, но не е ли ролята на педагога, да го приобщи, едно такова дете? Ако изобщо го счита за призвание и му се занимава..
Учението сега ни е трудно, и си е разбираемо. Хвърлен е сред деца на много по - високо ниво от неговото. Но има приятели и е популярен и сред по - големите. Защо, защото учителката го внедрява и в игрите, и учи децата да не се делят и да са сплотени.
Както и нас предупреди и на двете РС, конфликти ще има, неизбежно е, и между тях, и с по - големите ученици, с които ще се виждат в междучасията. И да се обръщаме към нея, при проблем.
За мен някаква инцидентна случка не е причина да си правя генерални изводи. Деца са. Ако е системно и наистина се превърне в проблем, тогава бих чула всички мнения.

За статистиката - 16 деца са в клас, засега всички посещават занималня.
Купони ще имат от понеделник, 2.40 на ден.