На добър час в ПЪРВИ клас! - 2

Казах, че няма да захващам повече темата, но понеже е адресирано до мен, отговарям.
Първо, от "различни" до различни има голяма разлика.
От прочетеното от Доника за нейния син, както и за моя собствен мога да твърдя, че в никакъв случай не пречат в клас, и заради тях, едва ли не, останалите не напредват със скоростта на светлината. Диагноза нямаме, но т.к. Е назад в речево отношение (то само за това дефакто имаме документ, от лекари, психолози и логопеди - "речево изоставане"), дълго, много дълго обмислях дали изобщо да го пращам тази година в първи клас, или да отложим. Радвам се, че не го сторихме, защото попаднахме на страхотна учителка, малък клас, и деца, които го познават и приемат. Аз съм много притеснителна и за щяло, и за нещяло, и ми беше от първостепенно значение, дали класната ще поеме това предизвикателство, да му се обръща някакво, каквото и да е, дори не-специално внимание, но да не бъде оставян да тъпее, както в "ПГ". Тя прегърна идеята и след, като се съгласи и Директора на у-щето, затаихме дъх.
Зарявала съм си главата в пясъка дотолкова, доколкото не го заведох на психолог на 2, а на 3 години.. Всъщност и на 2 го заведохме, но попаднахме на "специалисти", които ни отваряха вратички, че "момчетата еди какво си", "да изчакаме да стане на 3"... хората сме склонни да се самоуспокояваме. На 3 години почнахме терапията, проговори смислено на 5.. Аз си знам през какво съм минала, как съм търчала с него по логопеди, цедяла съм се и съм оставяла съм бебе на 40 дни ..., гледала съм да е повече в спящо състояние, за да се занимавам активно с него.. Аз си знам колко отговорна съм била. На никой не го пожелавам този сценарий.
Факт е, че той проблеми с поведението няма, защото от самото начало ни казаха, че с него е нужно да работи само логопед, няма нужда от психолог.
Той не е агресивен, хиперактивен, неразбран, пречещ... спъващ работата на останалите. За мен това беше също много важно, не искам да страда нито учителката, нито съучениците му. Може би, ако беше някакъв по - сложен случай.. щях да търся по - сериозна алтернатива, не знам.
По темата за ресурсните учители... ще си прехапя езика, защото освен, че са недостатъчно, малко са си избирали професията адекватно, да не казвам по - грозна дума. Цялата ПГ чакахме да ни се отпусне, и в крайна сметка така и нямаше назначен в нашия район. Това беше супер важно време, в което можеше да се работи с него, въпреки, че не е въпросът да дойде някакъв специалист и да го направи човек, то си е химия, такива деца много усещат човека отсреща и стиковката е супер важна.
Миналата седм, говорих с директорката, тя си ми каза право-куме-в-очи, че ресурсният на нашият район (мъж), не би препоръчала и на най - омразния си човек, какво остава за толкова чувствително дете, като моето. Каза, че РУ се нуждаел от психологическа помощ, не децата и положението било.. "не за приказки". Естествено, че ако има човек условия, е ненормално да си заравяш главата, нито ще се дърпам от безплатни специалисти, нито ще се правя на 6 без 10, АКО има условия. Да съм благодарна, че имам хубава работа и че живея в Сф... Иначе не знам. Не ми се мисли, колко щях да съм "полезна" на детето си.
Иначе напредъкът при него е много голям, да не ме чуе , все си мисля, че ще му е трудно, много трудно, но ще се справи.
Само срещу мързела и дяволията лек не мога да намеря. На моменти толкова го мързи, та чак го боли.